Заради контактите си с него 18 магистрати бяха наказани, трима – с уволнение. В момента той е подсъдим за лъжесвидетелство и обвиняем за неплащане на данъци.

– Г-н Георгиев, пред Софийския районен съд обявихте, че не се признавате за виновен в лъжесвидетелство. Но как да си обясним обвинението срещу вас?

– Най-малко аз мога да коментирам действията на прокуратурата, тя е в правото си да обвинява. Спокоен съм обаче, защото не съм лъжесвидетелствал. Хубавото е, че вече съм в съдебна фаза и ще имам възможност да кажа някои неща, да се чуе и моето мнение. Досега медиите слушаха само едната страна, в съда ще имат възможност да чуят и мен, да видят доказателствата и на другата страна.

– От изявленията на един от прокурорите стана ясно, че сте отричал да познавате магистрати. Пък цяла България научи, че познавате най-малко 18 души, наказани от Висшия съдебен съвет заради контакти с вас.

– Макар че изненадващо прочетох в пресата цитати от обвинителния акт и какво са говорили за мен свидетелите, аз ще се въздържа да обсъждам това обвинение извън съда.

– Добре де, отрекохте ли, че познавате магистрати?

– На този разпит аз бях придружен от адвокат. Нещо, което не е отразено в свидeтелските ми показания. Никъде не е написано, че този адвокат е присъствал, а той може да удостовери какво съм питан и какво съм отговарял на прокурора. Този адвокат изчезна като фантом от материалите за образуване на делото срещу мен. Във всички случаи онова, което се цитира в медиите, бе извадено от контекста на зададения ми въпрос. Затова и не се признах за виновен и не поисках съкратена съдебна процедура. Не искам да навлизам в подробности – затова има съд, където ще се изяснят тези неща.

– А ще можете ли да докажете твърденията си?

– По моя инициатива защитникът, който присъства на първия разпит, бе призован и разпитан, а свидетелските му показания са приложени към делото. Затова разчитам истината най-после да излезе наяве.

– Преди година, когато избухна скандалът, вие не отрекохте, че познавате съдиите Стойко Стоев и Иван Димов от ВСС, които подадоха оставки.

– Това съм казал и във въпросния разпит.

– Как така един 28-годишен младеж се оказа лобистът на съдебната система?

– Имам своето обяснение защо се стигна дотук. Как стана това, кой имаше интерес това да се случи. Но нека контролните органи да приключат. Не бих искал нещо, което казвам, да бъде интерпретирано по погрешни начини.

– Шокиращо звучаха твърденията, че хем сте бил безработен, хем се возите в луксозна кола, ползвате скъп телефон.

– Всичко това е собственост на фирмите ми. Нали знаете, че има разлика дали съм неизряден като физическо лице или бизнесмен. А както се видя от приключилите ревизии, в тях всичко е нормално.

– Но ви повдигнаха обвинение за неплатени данъци?

– Бързината, с която ми бе повдигнато това обвинение, ме изненада, тъй като ревизионният акт още не е влязъл в сила.

– Какъв е проблемът?

– В ревизионния акт има констатации, че не съм декларирал 94 хил. лв. Става въпрос за два документа, които при ревизията не бяха признати от данъчните като приходи. Не бих коментирал защо, но тези документи доказват именно тези 94 хил. лв. Убеден съм, че при обжалването нещата ще се разберат. Надявам се на безпристрастен и справедлив процес.

– Да се върнем към делото за лъжесвидетелстването. Стана ясно, че в дома ви е правен обиск. Колко време след разпита в Софийска градска прокуратура беше извършен той?

– Първият обиск вкъщи бе направен около два месеца след като бях разпитан в СГП. Тогава, подчертавам, доброволно предадох мобилния си телефон. Ако съм престъпник и е имало да крия нещо, първо щях да говоря от предплатени мобилни карти, а не от телефона, който имам като номер от единадесет години. И второ, имах предостатъчно време да изтрия цялата информация от телефона и просто да го изхвърля. Не направих това, защото не се срамувам, че познавам толкова много хора, напротив, гордея се с това. Вие като журналистка не познавате ли много хора? Не би ли могло и на вас да ви се спретне нещо подобно, ако попаднат на вашия мобилен телефон и извадят всичките ви контакти в него? Случилото се с мен е прецедент, на който трябва да се обърне внимание, за да не се повтаря.

– Защо казахте първи обиск?

– Защото двадесет дни след него бе направен втори обиск. Всички адвокати, с които се консултирах, бяха изненадани, че по дело за лъжесвидетелство се прави втори обиск, и то двадесет дена след първия – на едно и също място. Но това ще го отдам на търсене на истината, а не на психически тормоз над мен и моите близки. Вижте, оттогава мина една година, повече от осем месеца бях ревизиран. До ден-днешен не съм прехвърлил нито един имот, който се води на мое име, въпреки че имах време и възможности. Не съм скрил абсолютно нищо, предал съм всичко на органите на прокуратурата. Затова за мен е пълна загадка как за всяко нещо, което се е чуло за мен, те се самосезират, а за очевадни нарушения на закона – мълчат.

– Какво имате предвид?

– Как какво!? Предадох доброволно всичките вещи, които ми бяха поискани. А личните ми данни от тях прочетох в медиите. Кажете, по какъв начин попаднаха там лични данни от телефона и лаптопа ми? Публикуваха телефони на хора, които нямат нищо общо с делата срещу мен. И това послужи за нови скандали. И мои снимки, които бяха в лаптопите ми, също се появиха в медиите. За мен е пълна мистерия – защо не се сезира прокуратурата да провери кой носи отговорност за това?

– А какво стана с изложението на съдия Иван Колев, според когото вие сте бил човекът с ланците, който е предлагал по 200 хил. евро за избор на магистрат и прочие?

– Освен от г-н Колев, аз не съм чул от никой друг да свързва това с мен. Самият г-н Колев, доколкото разбрах, е заявил, че е чул това от негов приятел. Подминавам го с усмивка. Дори главният прокурор обяви, че няма никакви доказателства за откупуване на постове. По този въпрос няма какво да коментирам. Когато всичко това приключи, ще е важно г-н Колев да докаже обвиненията си. Аз вярвам във възможностите на българското разследване и прокуратура и както виждате над една година търпя ежедневни проблеми в личен, икономически и професионален план.

– Имали ли сте връзки с политици, които са позволявали да влияете на решенията на ВСС?

– Аз не мога да кажа, че е нямало влияние на политиката в какъвто и да е избор. Но това да е минавало през мен е, меко казано, несериозно. Кой съм аз, за да влияя на депутатите при избора им на 11 души за членове на ВСС и да имам поне 13 гласа в самия ВСС – та да мине един избор?! Не познавам човек в България, който да се похвали с такова влияние, а камо ли този човек да съм аз. С времето ще се докажат много други интересни неща, които не са такива, каквито бяха представени в този скандал. Приказките за тези 200 хил. евро бяха нужната пикантерия, за да бъде създаден интерес на обществото към този скандал. И определена група хора да извлекат дивиденти от него.

– Кои са тези хора?

– Всичко с времето си.

– Казвате – кой съм аз. А кой сте вие? Как един толкова млад човек познава над 1000 души от т.нар. елит?

– Наскоро прочетох, че съм бил продукт на нашето съвремие. Донякъде бих се съгласил, но всъщност съм продукт на собствения си живот. Роден съм в интелигентно семейство, гордея се с близките си, дали са ми добро възпитание, за което съм им благодарен.

– Какво мислят родителите ви за този скандал?

– Не бих искал да намесвам родителите си в това. Преживяват го тежко. Постигнал съм всичко сам и сам ще си решавам проблемите. Разбрах кои са истинските ми приятели, оказаха се много, чакат да отвърна на клеветите. Аз не съм роден със златна лъжица в устата. Наложи се да порасна от много малък – работя от 18-годишен. За да помагам на издръжката си, съм работил и по строителни обекти. За мен винаги е било въпрос на престиж да получиш добро образование, да имаш добра професия, да се издигаш в обществото. Завършил съм с отличие, но не при ректора, който несправедливо, според мен бе намесен. Затова винаги съм се стремял да съм в по-добрата, в по-бялата, в по-официалната част на това общество. Макар че ме превърнаха в еталон на черната действителност.

С бизнесмена Красимир ГЕОРГИЕВ разговаря Лилия Христовска

– Г-н Стефанов, НАП отново поде темата за достъпа на данъчните до кредитните досиета в банките. Смятате ли, че този път банките ще се съгласят на подобно нещо?

– Вижте, не може масово фирми на загуба безпроблемно да обслужват кредити за стотици хиляди евро. Има случаи, в които финансовите документи, представени в НАП, нямат нищо общо с информацията, дадена в банката. Това не е нормално и е време да поговорим сериозно по въпроса. Поканих представители на Асоциацията на банките на среща и очаквам да намерим разумно решение по тази тема.– Установиха ли се нарушения в проверките, които правите в момента на ЕВН, ЧЕЗ и Е.ОН? Какво точно проверявате и това първата такава ревизия ли е?– Със сигурност това не е нито първата, нито последната проверка или ревизия на електроразпределителните дружества. Какви са конкретните резултати обаче, не мога да ви кажа, тъй като законът ми забранява. Ревизорите на НАП в момента проверяват 20 фирми, включително и трите компании, които притежават електроразпределителните дружества. Екипите имат задача да установят каква точно е структурата на фирмите в съответната група, какви са отношенията между дружествата вътре. Освен това те трябва да проследят движението на паричните средства както в групата, така и извън нея, както и да установят размера на действително направените от дружествата инвестиции. Естествено, ще се проверява и дали всички тези фирми спазват данъчното и осигурителното законодателство.– Какво показват данните за събираемостта на данъчните приходи? Ще се изпълнят ли заложените цели в актуализирания бюджет за годината?– В условията на криза много трудно се прогнозират приходи. Кризата затова е криза, защото се свива потреблението, намалява заетостта и се повишава безработицата. Появяват се проблеми в ликвидността на фирмите, липсва достатъчно кредитиране. До края на юни постъпленията от данъци и осигурителни вноски са общо 5,7 млрд. лв. Прогнозата ни до края на годината е, че ще съберем 11,7 млрд. общо. Сега, след актуализацията на бюджета, очакваме от Министерството на финансите и новия план за приходите на НАП. Вярвам, че с общи усилия ще успеем да изпълним бюджета в нашата част след корекцията му.– Преди време обявихте, че е в ход въвеждането на данъчна лотария с касовите бележки. Избистри ли се вече идеята за нея?– С тази томбола целим две неща. На първо място граждански контрол. В страната има над 500 000 търговски обекта. Не си правим илюзии, че можем да осигурим данъчен до всеки касов апарат. Затова търсим помощта на всеки гражданин. Когато хората са стимулирани да изискват своята касова бележка, това ще ни помогне и за втората ни цел – борбата срещу укритите обороти.Тази томбола ще ни даде още един контролен механизъм. Ето един пример. Търговският обект, от който е издадена касовата бележка, която спечели томболата, ще подлежи на проверка. Това означава, че някой от нас ще отиде на място и ще провери контролната лента на касовия апарат за това дали покупката е съхранена в паметта. Ако не е, това е доказателство, че собственикът манипулира устройството и укрива обороти. Тогава ще му се наложи да си плати глобата от 5000 лв., да изтърпи присъствието на данъчни служители по време на работа за известен период, както и пълна ревизия на дейността му. По този начин много търговци ще се замислят дали разходите по укриване на оборотите няма да им излязат по-скъпо от плащането на дължимите данъци.– Одобри ли финансовото министерство проектозакона за кешовите разплащания? Кога се очаква да влезе в Министерския съвет?– Този законопроект е част от пакет мерки, които предлагаме отдавна. Освен ограниченията за плащане в брой има идея плащанията на заплати да стават само по банков път. Освен това от години настояваме в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс да се добави възможност за ревизии за осигурителни вноски по аналогия. Просто няма как в две фирми на едно и също място, които имат еднакъв предмет на дейност, служителите в едната да работят за 420 лв., а в другата за 1400 за една и съща работа. Имаме подкрепата на премиера Бойко Борисов по тези мерки и, доколкото ми е известно, те ще бъдат внесени в Министерския съвет за разглеждане още през следващата седмица. Убеден съм, че с приемането на този пакет в комбинация със свързването на касовите апарати с НАП проблемът с укриването на приходи ще се реши на 90%. Икономиката на България е преобладаващо кешова и това е предпоставка за измами и избягване на облагане. След като България вече е равноправен член на ЕС, крайно време е всички да започнем да прилагаме в практиката си европейските стандарти. Ако погледнем реално на нещата, абсурдно е дружества с обороти в милиони левове да се разплащат с контрагентите си в брой.– Кампанията ви за декларирани доходи от хазяи за получени наеми отбеляза успех. Продължава ли първоначалната тенденция да изсветляват тези доходи?– Резултатите от тази кампания показват, че хората реагират приоритетно, когато техните лични интереси са нарушени. Какво имам предвид? Повечето сигнали, които получаваме, са защото наемодателите или наемателите са се скарали за нещо. Време е всички да разберем, че докато не се отнасяме отговорно към задължението си да плащаме данъци и осигуровки, няма как и да получаваме качествени услуги в замяна като здравеопазване, образование, сигурност и т.н. И въпреки че срокът за деклариране на доходите от миналата година изтече на 30 април, все още получаваме коригиращи декларации за доходи от наем. Досега са декларирани над 200 млн. лв. доходи от наем. За сравнение в предходни години са били пет-шест пъти по-малко, от порядъка на няколко десетки милиона. Може би това се дължи на факта, че проверките по сигнали на граждани продължават и в настоящия момент. Досега сме приели над 2000 обаждания от цялата страна по тази тема. Не е пресилено да кажа, че отдаването под наем на недвижими имоти рязко се дисциплинира данъчно в последната половин година.– Предприехте и редица акции по морето. Какъв е резултатът?– Тази година освен традиционните проверки на търговските обекти в морските ни курорти предприехме и една малко по-различна инициатива. На двете летища във Варна и Бургас отворихме денонощни офиси. Така съвместно със служители на летищата и Гранична полиция инспекторите по приходите извършват денонощен контрол по потока от чуждестранни туристи. Задачата на служителите на НАП е да събират информация за броя на пристигащите туристи, броя на нощувките в хотелите, дестинациите им. По този начин ще получим цялостна информация за реализираните от туристическите фирми обороти и съответно ще следим дали си плащат данъците и дължимите осигурителни вноски. Очакваме приходите от туристическа такса да се увеличат в пъти, след като вече знаем реалния брой на туристите.Естествено, традиционните проверки по спазване на данъчното законодателство, за издаване на касови бележки при покупки в обектите на морето, както и физическо присъствие в дискотеките, ресторантите също ще са налице. В разгара на летния сезон, ако се налага, ще подсилим колегите по морето и с инспектори от вътрешността на страната. – Преди време обявихте, че започвате повторни ревизии на 500 съмнителни проверки на фирми, извършени от служители на НАП. Потвърдиха ли се съмненията, че има нещо нередно в тези ревизии?– Все пак говорим за проверка на действия на служители, ревизирали над 500 фирми. Това са доста задълбочени вътрешни проверки, които ще изискват време. Мога да ви уверя, че ако съмненията ни за натиск се окажат истина, наказания ще има не само за служителите, но и за техните ръководители. Няма да се колебая да разформировам ревизорски екипи, да уволня виновните и да ги предам на прокуратурата за търсене на наказателна отговорност, ако има данни за престъпления. Като продължение на антикорупционната ни политика планираме до края на септември да проведем изцяло нов подбор за ръководители на ревизионни екипи. Целта е на тези постове да бъдат назначени най-способните и почтени хора, които ще изпълняват своите задължения без съмнения за участие в корупционни схеми.– Колко данъчни сте уволнили за корупция?– Над 40 служители съм уволнил, откакто съм изпълнителен директор на НАП. В момента текат дисциплинарни производства и срещу други служители от системата на НАП. Поддържам ангажимента си за нулева толерантност към корумпираните служители. Нещо повече, обещах на всички началници на функция „Контрол” в страната, че за всеки случай, в който има доказана корупционна схема за техни служители, ще има дисциплинарни наказания и за тях.– Получи ли НАП информация от Германия за българи със сметки в Швейцария?– Очакваме официална информация от Германия. Беше поет ангажимент, като приключи разследването в Германия, да ни предоставят официално този диск.

ТЕОДОРА ТОДОРОВА

известният по света и у нас скулптор Вежди Рашидов се изповядва за неволите на поста и за тръпките в творческата му душа.

– Г-н министър, какви изненади ще има през есента на българската художествена сцена?
– Ще видим за първи път оригинален Дега в София. Договорената преди година и половина от Националната художествена галерия с помощта на Френския културен институт експозиция със скулптури на великия художник ще се осъществи с категоричната подкрепа на културното министерство. Без нас тя нямаше да се случи. Българската публика ще се наслади и ще съприживее някои от много добрите произведения на феноменалния Дега. Да, годината е тежка, парите на министерството не достигат за разгръщане на дейности, но при повече гъвкавост и приятелски отношения с министрите на другите държави могат да се направят полезни неща. Жалко, че общественото внимание се фокусира основно там, където може да се роди скандал. Не искам да бъда лош, но за съжаление културата продължава да бъде “последната дупка”. Духовната храна е онази, която определя идентичността на всяка нация. С нея са оцелявали всички народи, преминавали през кризи, войни и бедствия. Ако българският народ се беше лишил в най-тежките моменти на своята история от танците, песните, поезията, литературата, езика си и черните забрадки, които е нарисувал в шедьоврите на пластичното изкуство, нямаше днес да се нарича така.

– Как ще коментирате откриването на мощите на Йоан Предтеча?
– Прекрасно е, ако експерти потвърдят този факт. Няма нищо по-хубаво хората да имат своите реликви и място, където да се покланят. Защото всеки народ има нужда от три много важни неща: от вяра, надежда и национално достойнство.

– Неотдавна в Рим се срещнахте с висши сановници на Малтийския орден. Какво договорихте с тях?
– По време на посещението на премиера Бойко Борисов и нашата делегация през май Великият магистър на Малтийския орден фра Матю Фестинг даде съгласие да се предоставят на България частица от светите мощи на св. Николай Мириклийски Чудотворец, придружена от съответния сертификат за автентичност. Преди няколко дни получихме писмо от Великия магистър фра Матю Фестинг с официално потвърждение. Частицата от мощите ще бъде пренесена в България и ще се съхранява в НИМ, докато в Бургас бъде завършена строящата се в момента църква, носеща името на св. Николай Чудотворец.

– Кога най-после ще разберем колко съдбовно важен е културният туризъм за нас?
– При последното ми посещение в Рим край Колизеума видях огромна опашка като пред мавзолея на Ленин. И като министър, който вече задава подобни въпроси, запитах: “Колко човека на година минават през Колизеума?” Зам.-министърът на културата, с когото имах среща, ми отговори: “120 милиона”. Обикновеният туристически билет е 18 евро. Ако започнем да умножаваме, се получава нещо много сериозно! А Берлускони почти се оплака, че туризмът едва ли не е в застой и печалбите от него – също. Мотивира се, че допреди две години в държавния бюджет са влизали 15 процента, а сега са само 12. Нали си даваме сметка какво бихме могли да спечелим, след като България лежи върху археология история и паметници на културата. Трябват ни музеи, трябва да показваме на чужденците още нещо освен хотели. Те са чудесни, но в тях се ражда и алкохолен туризъм. А бъдещето на България е съвсем различно.
През последните 25 години в Турция туризмът беше над всичко. Правителствата отделяха колосални суми, за да довършат Троя, Ефес, Селджук, Малка Спарта, Кападокия, Аспендус… Защо й е на ислямската държава да пръска пари за възраждане на християнските ценности, наследени от Византийската империя? Ами за да спечели още повече от тях. Жалко, че у нас някои хора нямат възпитание да разберат колко важна е културата за нацията. В същото време искаме по безбожен начин да отречем хората, които години наред създаваха най-доброто в нея.

– Защо доброволно зачеркваме кумирите си?
– Когато си отиваше Дончо Цончев, казах, че съвременната ни литература се изпълни с плъзгащи се по повърхността еднодневки по американски тертип. Четене за самолет. Докато Дончо беше и остава един от последните дълбоки и съдбовни разказвачи – силни, драматични, трайни. Бих се радвал, ако новото поколение се обърне към себе си и вникне в истинския живот. Талантът не може да умре, но трябва да се реализира. Иначе остава мечта. А историята не търпи мечтатели. Нашето време трябва да се научи да оставя послания за идващите генерации.

– Срещу какво можем да искаме 18 евро?
– Срещу много неща – имена, артефакти, живо изкуство. Ако трябва да се изравним с другите европейски държави, то трябва да изведем нашата култура като приоритет в следващите години, да изградим музеите си, да извадим археологията на повърхността, както и да изведем съвременните ни таланти извън граница. Какво представлява туристическа програма в Париж? Дестинациите в нея са Лувърът, музеят Д’Орсе, Инвалидите, дворците “Версай” и “Фонтенбло”, центърът за модерно изкуство “Бобур”, Парижката опера, Айфеловата кула… Последен е пазарният ден в “Лафайет”. А останалото са красиви сгради с прекрасните парижки кафенета.

– Какво става с проекта за остров Свети Кирик?
– Добрата новина е, че апетитите бяха пресечени. Обществена тайна беше, че някои партийни лидери подготвяха промяна на статута на Свети Кирик и евентуалното му приватизиране. За да бъдат построени ресторанти, казина и хотели – върху безценна археология. За да станат богати шепа хора. Благодарение на интелигентността, отговорността, разбирането и добрата воля на министър Росен Плевнелиев днес островът вече е под юрисдикцията на културното министерство. Ще кандидатстваме по европейските програми заедно с министерството на регионалното развитие, за да изградим мащабен, уникален национален археологически паметник, който не е за един и ли за двама, а за целия български народ.

– Готов ли сте да жертвате следващите три години от живота си в името на подобен проект?
– Каузата си заслужава. Бих бил щастлив, ако след три години видя работещи, променени и процъфтяващи сценични изкуства, музей като кв. 500, приютил безценната национална пластична култура, един Св. Кирик, обслужващ обществото и туризма, гробищен парк на великите българи, достоен да съхрани паметта за големите имена в културата. С министерството на регионалното развитие и благоустройството имаме подписани договори за европейско финансиране за 57 милиона лева. Те ще бъдат за реставрация и ремонт на сгради на културни институти.

– Правите ли изложби в чужбина?
– Да, за съжаление, повечето съм ги договорил, преди да стана министър. Ограниченото време в ателието определено ми създава дискомфорт. Но за 60-годишнината ми подготвям юбилейна експозиция в любимата ми галерия на Жан-Пол Вилен в Париж. Оттам започна световният ми творчески път. С човека, който ме откри, заедно побеляхме и остаряхме. Жан-Пол Вилен пръв ми подаде ръка и ме изведе на международната сцена. Неговата галерия е на една най-хубавите арт улици в Париж – “Мироменил”. Заложи на мен, инвестира и днес се гордее. Даде ми най-впечатляващата оценка. “Душата ми винаги е отворена за теб. Но аз вече съм много малък за твоето творчество”, каза Жан-Пол, когато го запитах ще ме приеме ли за юбилея.

– Как реагират приятелите и колегите ви по света, когато разберат, че се навихте да станете политик?
– В началото на демокрацията във вестниците се появи предизборна снимка на партиен лидер, който беше сред 200 известни артисти. Тогава си помислих, че успешният политик е онзи, който завърши мандата си със снимката, с която е започнал. Сигурно е невъзможно. Но е хубаво.

– Вашите приятели – Дончо Цончев, Христо Калчев и Виктор Пасков, тръгнаха ли си доволни от грешния ни свят?
– Животът не е мармалад, който мажем на филия и се наслаждаваме на вкуса й. Тези мъдри мъже разбираха, че е низ от борби и от противоречия. Те създаваха неговия чар – с всичките си проблеми и реакции. Но пълният щастливец не може да твори. Животът е неговата опозиция. Може би щастието е тъкмо в търсенето на истината и любовта – все абстрактни понятия, които надали съществуват, тъй като човеците не сме съвършени. Така че моите приятели си отидоха като генерали в грандиозна битка. Те имаха таланта да се сражават с живота. Без мъже като тях няма история.

– Като ви слушам, все повече се чудя кога ще се наканите да тиражирате мемоарите си?
– Не е тайна за никого, че преди доста време написах книга. Но не искам да нагазвам в чужди води. Може би синът ми да я издаде след смъртта ми – ей, така, за кеф. Като я прочете, Виктор Пасков, ми рече: “Копеле, ти си готов нобелист!” Казва се “Чичкото” – най-късият роман от 40 страници. Сюжетите са от реалния живот. Имам още една – “Тайното лице на мултака”. Още преди 89-та година бяхме добри и стари приятели с Илия Павлов. Той беше лъчезарно и симпатично момче, а аз бях сред хората, които го насърчаваха в амбициите му да успее, с каквото и да се захване. Як като биче, но много усмихнат. В онези времена с приятели бохеми ходехме в единствената денонощна закусвалня, долу под “Попското”, да си допиваме бирата с шкембе. Там бащата на Илия беше управител. После самият Илия работеше в културното министерство, в студия “Време”. До края останахме много близки, бях негов душеприказчик – плакал е пред мен, споделял е най-съкровените си вълнения. Познавам човека у него за разлика от тези, които сега искат да го представят доста екстравагантно. Ако има грехове, сигурно си е платил за тях, светла му памет. Нямам никакви причини да се отричам от прекрасното ни приятелство.

– Има ли конкретни имена и истории в творбата ви?
– Да. Защото вероятно тъкмо покрай него цялата демокрация се случваше пред очите ми. И тя няма нищо общо с полуистините, които сега доста хора се опитват да хвърлят в пространството. Говоря и за политическата класа. Така че тази книга е доста странна и интересна. Защото съм бил на масата, около която са се пазарили за пари и са се карали за постове. И след това са ползвали лостовете на властта някой да бъде смачкан. В разказите ми има всичко – дори и Цанков камък
Другото, което съм започнал, но ми липсва емоционален заряд, за да го завърша, е текст, провокиран от пребиваването ми в ареста. След като излязох, ми хрумна да напиша книга, чието първо заглавие беше “Килия – 18”. След това го промених и сега стана “Първи частен затвор”. Конструкцията малко напомня на “Полет над кукувиче гнездо”, но обърнах хастара наопаки. В този затвор се влиза за добродетели, а съдия е самият живот. Във всяка килия срещам хора с истинските им имена – от най-обикновените до най-известните. Тръбачите, които будят сутрин затворниците, са Теодоси Спасов и Иво Папазов. Вътре са Христо Калчев, дядо поп Благой от църквата ни в Чикаго, Радичков, който прави поредния си опит за летене и все не успява, а Нобелът е наблизо. Героите се срещат при всяка разходка и диалогът между различните прослойки се получава много атрактивен. Лозунгите по стените са от сорта “Пътят към Европа минава през затвора”.

– Защо се изкушихте от писането?
– Писането е онова, което не достига на мълчаливото изкуство, въпреки че то говори много силно. Явно имам нужда да кажа още нещо. По принцип при раждането ми има няколко грешки – малко ми е пообъркан етноса, не съм се появил навреме и не чак толкова красив.
Господ е решил да ме накаже, давайки ми мозък да мисля

– Ще има ли скоро премиера на някоя от книгите ви?
– Не ги бързам, защото си правя удоволствието, докато ги пиша. Нямам какво да крия, около мен всичко е прозрачно. Голямата тайна е в самия живот. Отваряш си очите сутрин и не знаеш какво и кой те чака. Загадката е в утрешния ден. Иначе всичко е ясно – хапваш по няколко пъти, пийваш, харесваш хубави жени. Нещо те кара да пишеш, рисуваш, обичаш или мразиш. 50 пъти съм гледал “Амадеус” на Милош Форман. Иначе американски екшън всеки може да измисли.

– Какво все не му достига на нашето кино?
– Аз питам: “Какво все на нас не ни достига?” Защо по времето на социализма безкрайният опозиционер Станко Стратиев пишеше по неповторимия си начин? Кой днес притежава толкова тънък сарказъм като неговия? Режеше като бръснач! Ами Георги Джагаров, чиято пиеса “Прокурорът” спряха! Няма нито едно подмазваческо произведение. А киното е индустрия. Понякога ние обаче го превръщаме в домашна история. То не е в това да похарчим някакви пари, а после да кажем: Ужас, затвориха салоните! Публиката на киното е целият свят – 6 милиарда. Не може да направим филм за два-три милиона, а после да го качим на DVD. Как Кустурица проби границите! Песен на Стефка Съботинова излезе отвъд Драгоман. Велика жена! Нито едно маниакално величие от тези, които винаги говорят по медиите, не дойде на погребението й. Да бяха навели глави от срам! Не да се простят, защото тя остава завинаги в историята.
Албена АТАНАСОВА