Светът и коронакризата: Какви икономически мерки предприемат държавите

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
180

„Каквото е необходимо“ е познат на лидерите и централните банкери рефрен

Снимка: Kerem Uzel/Bloomberg

Правителствата и централните банки по целия свят усилват действията си за противодействие на икономическия шок от епидемията от коронавирус. От намаляване на лихвите до подкрепа за компании и домакинства… Властите се стремят да ограничат дълбочината и продължителността на очакваната глобална рецесия.

„Каквото е необходимо“ е познат на лидерите и централните банкери рефрен. Общият стимул, заложен в световен мащаб, е 3 трлн. долара и продължава да нараства. Въпреки това е трудно да се установи точно как и кога тези пари ще стигнат до мястото, където наистина има нужда от тях, и ще започнат да дават ефект. Междувременно финансовите пазари остават силно нестабилни и броят на глобалните случаи на заразени с вируса се увеличава с всеки изминал ден.

Ето какво предприемат повечето водещи страни, както и тези около България!

САЩ

Администрацията на Доналд Тръмп настоява за трети транш от фискални стимули, който може да струва 1,3 трлн.долара. Той включва 50 млрд. долара заеми за страдащия авио сектор, 150 млрд. долара за други засегнати отрасли и 500 млрд. долара за чекове на гражданите, които следва да получат до три седмици. Контролираният от републиканците Сенат изготвя свое собствено предложение, което включва някои от идеите на администрацията.

В крайна сметка след няколко дни на спорове Белият дом и Сенатът се споразумяха по спасителния план за 2 трлн. долара за намаляване на икономическите щети. Средствата са разпределени по следния начин:

500 млрд. долара директни плащания към американските граждани за шоково раздвижване на икономиката – 1200 долара за повечето американци

500 млрд. долара за тежко ударената индустрия

350 млрд. долара за малкия бизнес

250 млрд. долара за хората, загубили работата си през последните седмици

75 млрд. долара за болници

Целта е да се намали въздействието от коронавируса върху американската икономика. Към сметката могат да се прибавят и още 50 млрд. долара, които ще отидат конкретно към самолетната индустрия, в частност Boeing.
Междувременно Федералният резерв намали основния лихвен процент със 150 базисни пункта до почти нула и понижи дисконтовата лихва до 0,25%. Той насърчава банките да вземат заеми с отстъпка, което им осигурява лесни и евтини пари, и предлага заеми, обезпечени с активи от взаимни фондове на паричния щатски пазар, освободени от данъци. Фед също така обеща да закупи облигации за 700 млрд. долара, като същевременно пусна мерки за подкрепа на пазара на корпоративни облигации и отвори програма за спешно кредитиране.
Еврозоната

В допълнение към създаването на инвестиционен фонд за коронавируса от 37 млрд. евро ЕС претегля как да активира спасителния си фонд – Европейския механизъм за стабилност, за да отключи още 410 млрд. евро, за да помогне на правителствата в еврозоната в нужда. Средствата ще бъдат използвани за финансиране само на здравни разходи и покриване на икономически щети. Засега не е ясно дали парите могат да бъдат използвани от страни, които не са членки на еврозоната. Финансовите министри на европейския валутен блок също така са одобрили да бъдат отпуснати значителни ресурси за подкрепа на пандемичната криза.

ЕС ще облекчи правилата за разходи за своите 27 членки, като им позволи да натоварят повече бюджетите си без да се страхуват от строгите разпоредби на блока относно целите за дълга и дефицита. Брюксел също така ще даде възможност на правителствата да предоставят помощ на компаниите и ликвидна подкрепа за малкия бизнес и потенциално банките.

Междувременно Европейската централна банка стартира програма за спешно изкупуване на обилигации за 750 млрд. евро. В допълнение са предвидени 120 милиарда евро за допълнителни покупки на активи и мерки за изпомпване на повече ликвидност във финансовата система и субсидиране на дългосрочни кредити за банките. Банката предлага гъвкавост при третирането на необслужвани кредити, което позволява на банките да се възползват изцяло от държавните гаранции и „кредитната ваканция“.

Кризисните правила на ЕК предвиждат пет вида помощи, които могат да бъдат предоставени от държавите членки.

1. Преки безвъзмездни средства, данъчни предимства и авансови плащания: държавите членки могат да създадат схеми за отпускане на до 800 хил. евро на дружество за справяне с неотложни нужди от ликвидност.

2. Държавни гаранции за заеми: държавите членки ще предоставят гаранции, за да може банките да продължават да предоставят заеми за оборотни средства и инвестиционните нужди на бизнес клиентите.

3. Субсидирани публични заеми за дружества.

4. Защитни мерки за банките, които насочват държавната помощ към реалната икономика: някои държави членки планират да надграждат съществуващите кредитни възможности на банките и да ги използват като канал за подкрепа на бизнеса и по-специално за малките и средните предприятия. Такава помощ се счита за пряка помощ за клиентите на банките, а не за самите банки, и дава насоки как да се гарантира минимално нарушаване на конкуренцията между банките.

5. Краткосрочно застраховане за експортни кредити. Тази рамка ще бъде валидна до края на 2020 г., като ЕК може да прецени преди това дали тя трябва да бъде разширена.

Германия

Одобрени бяха плановете на федералното правителство за „защитен щит“ за 600 млрд. евро за по-големи компании. Държавата иска да даде гаранции в голям мащаб и, ако е необходимо, да национализира важни компании изцяло или отчасти. Когато кризата приключи, те трябва да бъдат приватизирани отново. Не всички компании могат да се възползват, а само тези с високи приходи или повече от 250 служители. По-малките компании могат да се възползват само в отделни случаи – ако са особено важни за инфраструктурата.

Бундестагът одобри законодателния пакет от нови задължения, помощ, спасителни фондове, социални помощи. В рамките на един ден. В петък Федералният съвет – регионалната камара – ще одобри всичко. Черната нула – балансираният бюджет, остава в миналото. Депутатите гласуваха отмяна на спирачката на дълга и допълнителния бюджет. Той предвижда, че поради кризата в хазната ще влязат с 33,5 милиарда евро по-малко данъци. Освен това ще има допълнителни разходи от 122,5 милиарда евро.

Само за малки компании и самостоятелно наети лица са предвидени около 50 милиарда евро като субсидии. Големите компании трябва да бъдат осигурени с капитал чрез стабилизиращ фонд. При необходимост държавата ще придобива дялове.
Франция

Париж обяви план на стойност 45 млрд. евро, при което планираният бюджетен дефицит ще се увеличи от 2,2% на 3,9% от брутния вътрешен продукт. Ще има и фонд за солидарност в размер на 32 млрд. евро, от който ще се покрият отменени или отложени данъчна задължение на предприятия в затруднение. Изплащането на заплатите на хора, чиито работни места са застрашени от ограниченията, ще струва близо 8,5 млрд. евро.

Президентът Еманюел Макрон обеща да спаси икономиката „каквото и да струва“. На компаниите ще бъде разрешено да отлагат плащане на данъци, малките предприятия могат да отложат и плащането на сметките за комунални услуги. Френският лидер също обеща да гарантира банкови заеми на компании за 300 милиарда евро. Мерките са част от пакет от 45 милиарда евро. Междувременно всички икономически реформи ще бъдат спрени – за защита на покупателната способност. Правителството ще подкрепи компании, в които Франция има участия – Air France-KLM, Engie и Renault SA – и заяви, че е готово да национализира някои компании, ако е необходимо.

Френската централна банка ще приема повече заеми за малки и много малки предприятия при операции по рефинансиране за банките. Други мерки за разширяване на обезпечението ще бъдат обсъдени на равнище ЕЦБ.

Италия

Италия вече прие план в размер на 25 млрд. евро, който включва редица мерки, включително облекчения за длъжниците. Икономическите загуби на Италия от прекратяването на производството в рамките на борбата срещу разпространението на коронавируса могат да достигнат около 100 милиарда евро месечно, заяви президентът на Всеобщата конфедерация на италианската индустрия Конфиндустрия Винченцо Боча. Мерките – според източници на Bloomberg, включват помощ за работници, изправени пред временни съкращения, увеличаване на гаранционен фонд за заеми на малки и средни предприятия, обезщетение за фирми, чиито обороти са спаднали с повече от 25% – основно насочен към туристическата индустрия, временен мораториум за бизнес и лични ипотечни плащания. Обсъжда се също така и помощ за наемодателите.

Икономическият министър Стефано Патуанели казва, цитиран от FT, че спешните мерки ще разширят бюджетния дефицит на Италия до малко под 3% от БВП тази година спрямо 1,6% през 2019 г. Мерките все пак ще трябва да получат одобрение от Брюксел. Италианската икономика от години изпитва трудности и в последното десетилетие дългът на Рим е цели 134% от БВП – ниво, което в ЕС само Гърция надвишава, а безработицата е постоянен проблем, особено сред младите хора.

Великобритания

Великобритания, която първоначално предостави 12 млрд. паунда на 17 март, обяви значителен пакет на стойност 330 млрд. паунда под формата на държавни заеми и гаранции. „Ще направим всичко, което е необходимо“, каза финансовият министър Риши Сунак. Малките предприятия ще имат достъп до парични субсидии до 25 000 паунда. Предвижда се допълнително финансиране за здравната служба, както и 3-месечна отсрочка на плащания по ипотеки.

Правителството на министър-председателя Борис Джонсън е отпуснало досега близо 57 млрд. паунда пряка подкрепа от бюджета на 11-ти март, показва справка на Министерството на финансите и изчисления на Bloomberg Economics. Подкрепата, която включва безпрецедентното обещание за поемане на заплатите на служители в риск от загуба на работно място, отговаря за 2.5% от брутния вътрешен продукт. По време на кризата от 2009 г. делът бе 2%. Тогава правителството на Гордън Браун временно намали данък добавена стойност и увеличи разходите, за да защити икономиката.

АЦБ намали лихвите до рекордно ниските 0,1% и повиши количествената си цел за облекчаване до 645 милиарда паунда при спешни нужди. Освен това тя въведе мерки за облекчаване на кредитната наличност за банките, засили линията за суап и предостави неограничено кредитиране за засегнатите големи бизнеси наред с Министерството на финансите.

Китай

Икономиката, която е най-силно засегната от избухването на вируса – Китай, запази стимулиращия си отговор и е сравнително скромна – без обявени мащабни планове за разходи. Паричните власти влагат ликвидност в икономиката в няколко операции за подкрепа на банките.

Централната банка изпомпа 550 милиарда юана (78 милиарда долара) в банковата система чрез намаляване на резервните изисквания. Данъците за засегнати от пандемията компании бяха намалени и има планове за повече харчове за инфраструктура. Ограниченията за дълговете бяха свити, за да се улеснят по-малките компании да набират средства в чужбина.
Япония

Правителството на премиера Шинцо Абе изготви пакет, който възлиза общо на 2,03 трилиона йени (19 милиарда долара). Управляващата коалиция увеличи раздаването на пари в размер на 12 000 йени (110 долара) на човек, докато планира нов пакет.

Японската централна банка следи за рекордните темпове на закупуване на акции, тъй като се опитва да засили настроенията и повиши горната граница на годишната си цел за закупуване на ETF до 12 трилиона йени. ЯЦБ купи и облигации при непланирана операция.

Индия

Премиерът Нарендра Моди все още не е обявил пакет за фискални стимули, дори когато ефективно затвори границите на страната за повечето чужденци и поиска частният сектор да осигури служителите да работят от дома. Той каза, че правителството е сформирало панел за изследване на въздействието върху икономиката, която расте с най-бавни темпове от повече от десетилетие.

Централната банка на Индия обяви инжекция в размер на 2 милиарда долара за валутния пазар в подкрепа на рупията, тъй като тя падна до рекордно ниско ниво, както и парични инжекции чрез дългосрочни репо операции.

Русия

Руското правителство не е склонено да излезе с голям пакет от фискални стимули, който може да изостри поскъпването на рублата – над 22% за тази година. Вместо това то дава приоритет на най-уязвимите сектори. Фонд от 300 млрд. рубли (3,7 млрд. долара) беше създаден за подпомагане на компаниите, докато на фирми и лица, работещи в туристическия сектор, ще бъде разрешено да забавят плащанията на данъци.
Централната банка смекчи някои изисквания за кредитиране за банките. Двойният шок от скорошния срив на цената на петрола и свиването на икономиката заради коронавируса накара Банката на Русия да действа и в сферата на лихвените проценти. Тъй като рублата се търгува близо до четиригодишно дъно, централната банка задържа основната си ставка от 6%.

Централната банка смекчи някои изисквания за кредитиране за банките. Двойният шок от скорошния срив на цената на петрола и отпадането на коронавирус постави Банката на Русия в лихвени проценти. Тъй като рублата се търгува близо до четиригодишно дъно, централната банка държи основната си ставка от 6% на заседание в петък. Пазарите на опции залагат, дори могат да се увеличат процентите на залагане в рамките на следващите три месеца.

Южна Корея

Правителството представи план за 50 трилиона вона (39 милиарда долара) за малкия бизнес. Регулаторите забраниха късите продажби на акции в продължение на шест месеца, докато държавата създаде фонд от за 10 трилиона вона за стабилизиране на облигациите и акциите. Те също така ще осигурят ликвидност за компании с по-ниски рейтинги чрез увеличаване на емисиите на облигации за първично обезпечение до 6,7 трилиона вона през следващите три години.

Междувременно Банката на Корея намали основния си лихвен процент до исторически ниско дъно.

Турция

Планът за 100 милиарда лири (15,4 милиарда долара) ще помогне на бизнеса да преодолее икономическата буря. Сред мерките са намаляване на данъци, отлагане на плащания за бизнеса и увеличаване на минималните пенсионни изплащания

Турската централна банка противодейства на икономическите последици от пандемията на коронавирус с рязко намаляване на лихвите. На извънредна среща, насрочена по-рано от планираното, паричните власти намалиха основната лихва с цял процентен пункт до 9,75 процента.

Турското министерство на промишлеността и технологиите обяви и подкрепа за малките и средни предприятия в страната за преодоляване на икономическите последици от пандемията. Плащанията на дължимите суми към Агенцията за развитие и подкрепа на малките и средни предприятия се отлагат с три месеца, а сроковете за изпъление на проектите се удължават с четири месеца. Министерството заяви, че на малките и средни предприятия, които произвеждат продукти за медицинска защита, ще се предостави допълнителна подкрепа.

Агенцията ще предостави подкрепа до 6 милиона турски лири /940 000 долара/ за тези проекти, като 4,2 милиона лири /657 000 долара/ от тази сума ще бъде заем.

Румъния

Румъния обяви план за 10 милиарда леи (2,2 милиарда долара) за държавни гаранции за подкрепа на малки и средни компании. Предвижда се румънците да могат да отложат плащането на вноските си към банките за 9 месеца. Това ще важи както за физическите, така и за юридическите лица. Финансовият министър Флорин Къцу написа във Facebook, че се е договорил с Националната банка на Румъния и с банковата система за отлагане на плащането на вноските по кредитите за 9 месеца. Това ще става чрез подаване на молба до съответната банка онлайн. Флорин Къцу посочи също, че следващата седмица ще бъде направена корекция на бюджета, за да бъдат осигурени парите, необходими на Министерството на здравеопазването.

Чехия

4 милиарда долара пряка помощ за бизнеса и още 36 млрд. долара за непряка помощ, включително гаранции.

Полша

212 млрд. злоти (51,3 милиарда долара). Планът за стимулиране включва ваканция за изплащане на дългове и социални вноски, гаранции за заеми, както и изплащане на заплати на тези, които не могат да работят.
По статията работиха: Бойчо Попов, редактор Миглена Иванова
investor.bg

Подкрепете развитието на българската независима медия на Острова!