Смъртността при коронавируса може би е много по-ниска?

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
619

Съществуващите статистики я завишават, тъй като не обхващат реалния брой на заразените, а само установените случаи

Снимка: Getty

Ако е вярно, че новият коронавирус ще убие милиони без инструкции за стоене вкъщи и карантини, тогава извънредните мерки, които се предприемат в градовете и щатите на Америка, със сигурност са оправдани. Но има малко доказателства, които да потвърждават това предположение, като прогнозите за смъртността вероятно са надценени неимоверно, пишат за Wall Street Journal д-р Ерън Бендейвид и д-р Джей Батачаря, професори по медицина в Станфордския университет.

Страхът от Covid-19 се основава на високата оценка за смъртността – 2% до 4% от хората с потвърден вирус са починали, според Световната здравна организация и други институции. Така че ако 100 милиона американци в крайна сметка се заразят, от 2 до 4 милиона биха могли да умрат. Двамата автори на анализа вярват, че тази оценка е дълбоко погрешна. Истинската смъртност е частта от заразените, които умират, а не от идентифицираните случаи.
Второто съотношение е подвеждащо поради отклоненията при тестването. Степента на отклонение е несигурна, тъй като наличните данни са ограничени. Но тя може да прави разликата между епидемия, която убива 20 000, и такава, която убива 2 милиона. Ако броят на действителните инфекции е много по-голям от броя на докладваните случаи, тогава истинската смъртност е много по-ниска. Това е не само правдоподобно, но и вероятно въз основа на това, което знаем досега.

Извадки от населението в Китай, Италия, Исландия и САЩ предоставят съответните доказателства. На или около 31 януари държавите изпратиха самолети за евакуация на гражданите си от Ухан. Когато тези самолети кацнаха, пътниците бяха поставени под карантина. След 14 дни процентът на положителните случаи бе 0,9%. Ако това съотношение е преобладавало в голям Ухан на 31 януари, то с население от около 20 милиона този регион е имал 178 000 инфекции, около 30 пъти повече от броя на съобщените случаи. В такъв случай коефициентът на смъртност би бил най-малко 10 пъти по-нисък от оценките въз основа на докладваните случаи.

Да разгледаме североизточния италиански град Во, близо до столицата на провинцията Падуа. На 6 март всичките му 3 300 души са били тествани за коронавирус, като 90 са дали положителни проби, т.е. разпространението е 2,7%. Прилагането на това съотношение върху цялата провинция с население от 955 000 дава 26 000 инфекции, докато реално всъщност са били регистрирани 198 случая. Това е повече от 130 пъти над действително съобщените случаи. Тъй като 8% смъртност в Италия е получена от потвърдените случаи, реалната такава може би е по-близо до 0,06%.

В Исландия deCode Genetics работи с правителството за извършване на широко тестване. В извадка от близо 2000 човека без никакви симптоми изследователите оценяват разпространението на болестта на малко над 1%. Първият случай в Исландия беше отчетен на 28 февруари, седмици след САЩ. Достоверно е делът на заразеното население в САЩ да е двойно, тройно или дори 10 пъти по-висок от оценките за Исландия. Това също предполага драстично по-ниска степен на смъртност.
Най-доброто (макар и все пак много слабо) доказателство в САЩ идва от Националната баскетболна асоциация. Между 11 и 19 март значителен брой играчи и отбори от НБА получиха тестове. До 19 март 10 от 450 тествани състезатели бяха с положителни резултати – разпространение от 2,2%. НБА не е представителна популация, след като контактът между играчите може да е улеснил заразата. Но ако екстраполираме тези данни към градовете с отбори в НБА (население от 45 милиона души), получаваме най-малко 990 000 инфекции в САЩ. Броят на случаите, съобщени на 19 март в страната бе 13 677, повече от 72 пъти по-нисък. Тези числа предполагат степен на смъртност от Covid-19 с десетки пъти по-малка, отколкото изглежда.

Как можем да съгласуваме тези оценки с епидемиологичните модели? Първо, тестът, използван за идентифициране на случаи, не обхваща хора, които са били заразени и са се възстановили. Второ, степента на тестване дълго време бе ужасно ниска, като то обикновено се прилагаше към тежко болните. Заедно тези факти означават, че потвърдените случаи вероятно са с пъти по-малко от действителния брой инфекции. Епидемиологичните моделисти не са адаптирали адекватно своите оценки, за да отчетат тези фактори.

Епидемията започна в Китай някъде през ноември или декември. Първите потвърдени случаи в САЩ включваха човек, който се е върнал от Ухан на 15 януари, но вероятно вирусът е влязъл преди това: Десетки хиляди хора са пътували от Ухан до Америка през декември. Данните сочат, че болестта е силно заразна, като броят на инфекциите се удвоява приблизително на всеки три дни. Ако вирусът е посят в САЩ на 1 януари, то до 9 март около 6 милиона души в страната би трябвало да са се заразили. Към 23 март, според Центъра за контрол и превенция на заболяванията, в САЩ е имало 499 смъртни случая от Covid-19. Ако предположението ни за 6 милиона случая е точно, това прави смъртност от 0,01%, ако се приеме двуседмичен лаг между заразяването и смъртта. Това е една десета от смъртността при обикновения грип, която е 0,1%. Такава ниска смъртност би била причина за оптимизъм.
Това не прави коронавирусът безобиден. Ежедневните доклади от Италия и САЩ показват борбата с него на претоварените здравни системи. Но епидемията, която убива 20 000 или 40 000 е далеч по-малко тежък проблем от такава, който убива 2 милиона. Като се имат предвид огромните последици от реакцията спрямо Covid-19, получаването на ясни данни, подпомагащи решенията сега е изключително важно. Не знаем истинския процент на заразяване в САЩ. Тестването за антитела сред представителни извадки с цел измерване на разпространението на заболяването (включително възстановените) е от решаващо значение. Почти всеки ден нова лаборатория получава одобрение за тестване на антитела, така че тестването на населението с помощта на тази технология вече е възможно.

Ако сме прави за ограничения мащаб на епидемията, тогава мерките, насочени към по-възрастното население и болниците са разумни. Избирателните процедури ще трябва да бъдат разсрочени. Болничните ресурси ще трябва да бъдат преразпределени, за да се окаже грижа на критично болни пациенти. Сортирането трябва да се подобри. Регулаторите трябва да се съсредоточат върху намаляването на рисковете за възрастните хора и тези с хронични заболявания.

Всеобщата карантина може да не си струва разходите, които налага на икономиката, обществото и личното психическо и физическо здраве. Трябва да предприемем незабавни стъпки за оценка емпиричната основа на настоящото блокиране на държавата.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Миглена Иванова
investor.bg

Подкрепете развитието на българската независима медия на Острова!