“Дневник” препубликува анализа от “Капитал”.
Темата накратко
– ГЕРБ се отказа от номинацията си за нов председател на енергийния регулатор, защото депутатът от ДПС не получи гаранция за послушание от кандидата Пламен Младеновски.
– Новото предложение за поста е пряко свързано с партията на Доган.
– Овладяването на комисията ще развали бизнес средата в сектора, като подкрепя любимци и удря неудобни компании.
Милиардният енергиен сектор е новата набелязана жертва за пленяване от политиците. Доказателство е подборът на председател на регулатора, който се случва през последната седмица. Вместо Комисията за енергийно и водно регулиране да се оглави от експерт с професионален капацитет, кандидатурата спешно се подменя с много спорна алтернатива. А в дъното на рокадата стои съглашателство между премиера и ДПС, и в частност Делян Пеевски.
Кой избира
Случилото се с Пламен Младеновски, който беше единственият кандидат за нов председател на КЕВР, издигнат от ГЕРБ и подкрепен от целия енергиен бранш, както и от работодателски организации, разкрива именно това. В началото на юни, след като Борисов поиска спешна смяна на хората в регулатора с изтекли мандати, ГЕРБ обявиха издигането на Младеновски. Дори бе направена промяна в Закона за енергетиката за необходимия професионален опит, така че той да покрие изискванията. Няколко седмици дори Младеновски придружаваше досегашния председател Иван Иванов на публични събития и вземаше активно участие в дискусиите. Този понеделник обаче (6 юли) кандидатът се отказа, запазвайки пълно мълчание. Председателят на енергийната комисия в парламента Валентин Николов пък обясни, че Младеновски се оттегля заради “наложеното мнение в обществото, че изборът ще бъде осъществен нагласено, а не на база неговите експертни качества”. Пределно ясно е обаче, че за да се случи такава драматична промяна, и то в последния момент, е станало нещо по-едро.
Младеновски отпада след една премиерска среща и отказ за интервю с Пеевски в края на миналата седмица, твърдят три независими източника на “Капитал”. Състоялата се среща е била между Бойко Борисов и Илко Желязков, известен като “лейтенанта на Пеевски” в енергетиката. Желязков дълги години представяше интересите на депутата от ДПС в различни държавни дружества в енергетиката, като в бранша се твърди, че всяко по-важно назначение минава през среща с Желязков и водене при Пеевски. През 2018 Илко Желязков стана и зам.-председател на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства по предложение на партията на Доган.
На срещата между Борисов и Желязков е било решено, че Младеновски трябва да мине на “личен кастинг” при Делян Пеевски, за да бъде избран за председател на КЕВР, въпреки че парламентарната група на ДПС вече е дала зелена светлина за това назначение. Твърди се, че Младеновски е отказал и по тази причина в понеделник е “оттеглен”.
Официално от ГЕРБ не коментират тези събития, но и никой не отрича срещата и отказаното интервю.
Скритият фаворит
От страна на ДПС дори е подадено конкретно име, което от ГЕРБ да издигнат за председател на КЕВР, твърдят източници на “Капитал” от сектора. Става дума за Дафинка Янкова, която е юрист по образование и бивш изпълнителен директор на “Булгаргаз” по времето на кабинета “Орешарски” от 2013 до началото на 2015 г., а понастоящем е зам.-председател на Българската газова асоциация (БГА), която обединява малки компании от сектора като “Карлово газ”, “Си Ен Джи Марица”, “Неврокоп газ”.
Нейната номинация всъщност е била внесена в Народното събрание още на 29 юни от името на газовата асоциация и Българската търговско-промишлена палата, но не е била припозната от нито един депутат и съответно не е била официално включена в списъка с кандидатите за членове и председател на КЕВР.
Председателят на БГА Пламен Павлов обясни пред “Капитал”, че Дафинка Янкова е истински независим и непартиен кандидат, което по думите му показвал и отказа на депутатите да я издигнат, като изрази съмнение, че именно тя ще бъде избрана да оглави КЕВР. “Ако стане председател, това ще е за кратко, тъй като тя не е човек, който изпълнява нареждания”, каза още Павлов. Самата Янкова отказа да говори директно пред “Капитал”.
В енергийния бранш Дафинка Янкова се смята за изключително приближена до ДПС и най-вече до настоящия директор на притежаваната от Ахмед Доган “ТЕЦ Варна” – Георги Христозов, с когото дори имат връзка по роднинска линия. Именно Христозов стои зад нейното израстване в сектора, започнало с назначаването й за одитор в отдел “Вътрешен одит” на Българския енергиен холдинг, през август 2013 г. Точно тогава, при управлението на кабинета “Орешарски” Георги Христозов и Илко Желязков са членове на борда на директорите на БЕХ.
Само месец по-късно – през септември 2013 г., Янкова става член на съвета на директорите на “Булгаргаз”, а през декември вече е изпълнителен директор на държавния газов доставчик. Тя напуска държавната енергетика през февруари 2015 г., броени месеци след като Христозов и Желязков са махнати от БЕХ след падането на кабинета “Орешарски”.
Според биографията й оттогава Янкова не е работила другаде освен участието й в БГА. Тя има и обща фирма – “БГ газ трейд”, с един от бившите акционери в “Левски” – Иво Тонев.
Преди да стигне до БЕХ пък, Дафинка Янкова е била дълги години главен юрисконсулт на свързаната с Христо Ковачки ТЕЦ “Бобов дол”. А според източници на “Капитал” съпругът й и към момента работи в дружество под контрола на Ковачки, но не на висок пост.
Политикът Мая Манолова също има роля в цялата история. Тя беше един от основните критици на номинацията на Пламен Младеновски, твърдейки, че той е удобен на властта и няма да защитава интересите на българските граждани, а ще се съобразява с тези, които са ги назначили. Сега обаче се оказва, че Манолова е в близки отношения с Янкова, което се потвърждава от няколко източника на “Капитал”. Самата Мая Манолова потвърди пред “Капитал”, че познава Янкова, но я определи като неприемлив избор заради професионалната й биография и обвързаности и категорично заяви, че ще протестира и срещу нейната номинация и действието ще е отговорност на Борисов, Нинова и Карадайъ. “Митът за независимия регулатор, който отдавна е разклатен, сега вече окончателно ще рухне с тези партийно послушни предложения и евентуални назначения”, казва още тя.
И тримата конкуренти
Другите спрягани към момента имена за председателския пост в КЕВР са Красимир Първанов, Мая Христова и Михаил Андонов, които също са със спорна експертиза и минало. Първанов е бившият зам.-министър на енергетиката в настоящия кабинет на ГЕРБ, който подаде оставка заради скандала “Апартаментгейт” през миналата година. Официално той стана зам.-министър през 2017 г. по предложение на НФСБ, като Валери Симеонов обяви, че има високи професионални качества. На практика обаче през 2011 г. Първанов беше уволнен от НЕК, след като стана ясно, че е подписал допълнително споразумение с руската “Атомстройекспорт” за изграждането на АЕЦ “Белене”, без да е бил упълномощен от тогавашния енергиен министър Трайчо Трайков. Именно заради това България загуби арбитражното дело с руснаците и плати над 1.1 млрд. лв. за реакторите на централата. Той засега публично отрича, че ще бъде номиниран, и твърди, че не би приел подобен пост.
Мая Христова също е бивш зам.-министър на енергетиката, но от първия кабинет на Борисов, когато министър бе Трайков. Заради неразбирателство между двамата тя бе освободена от поста още в началото на 2010 г., като до ноември 2011 г. остана като председател на борда на директорите на БЕХ. След това в продължение на пет години Христова бе посланик на България в Азербайджан, а от 2018 г. е консул в Ню Йорк.
Михаил Андонов пък е наследникът на Красимир Първанов в НЕК, като след това става и шеф на БЕХ. Именно по време на неговото управление се стигна до резкия скок в цените на тока, предизвикал протестите в началото на 2013 г., които пък доведоха до първата оставка на Бойко Борисов. Срещу Андонов бяха образувани производства от бившия главен прокурор Сотир Цацаров, но те останаха без резултат. През последните години Андонов е директор “Административно, финансово и информационно обслужване” в държавното предприятие “Пристанищна инфраструктура”.
Защо е важна КЕВР
Енергийният регулатор има ключова роля за определянето на цените на тока, парното и водата, но може да се използва и за развитието или убиването на бизнеси. Павлов от газовата асоциация посочва и конкретни казуси, при които регулаторът дава лиценз за газоразпределително дружество на една фирма и отрязва друга, като след това не прави проверки как се изпълняват задълженията.
Силата на КЕВР ще е особено важна при предстоящата либерализация на пазара на ток и излизането на над 300 хил. фирми на енергийната борса. С едно свое решение КЕВР може да блокира всеки търговец на електроенергия или пък да даде лиценз на друг, който няма достатъчно капацитет. Буквално този орган може да насочва огромните финансови потоци в енергетиката към един или друг субект. С предстоящите инвестиции по линия на Зелената сделка ролята на регулатора ще стане още по-голяма.
КЕВР може да бъде използван и като бухалка, както например преди години бяха образувани производства срещу ЕРП-тата за отнемане на лицензите им. Регулаторът одобрява и всички инвестиционни планове на дружествата от сектора. Дори взимането на кредит от даден производител на ток, търговец или друг участник на пазара става само с разрешение от КЕВР. Едно такова негативно становище може да прекрати всяко бизнес намерение и обратно – определени проекти могат да се избутват напред.
Комисията може да оказва и корупционен натиск с цел да придвижи или забави дадена преписка, да образува или не проверка и т.н.
Показателен за важността на председателя на този регулатор е и фактът, че след отказа на Младеновски новата процедура трябваше да се задвижи през есента. Но още тази седмица Народното събрание стартира процеса и даде само два работни дни за внасяне на нови номинации – 13 и 14 юли. Целта е до края на юли изборът да бъде направен. А дотук номинациите подсказват, че това ще е поредният “пленен” регулатор.
Позиция на Българската газова асоциация
По повод номинацията на Дафинка Янкова от асоциацията, на която тя е зам.-председател, изпратиха официално становище до “Капитал”. В него е направен финансов анализ на състоянието на “Булгаргаз” по времето, когато Янкова е изпълнителен директор, а имнно – през 2014 г. Според БГА данните от отчет на дружеството категорично опровергават твърдението, че тогава държавният газов доставчик влошава състоянието си.
dnevnik.bg
