ЕЦБ определи максимално допустимия курс евро/лев в „чакалнята“

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
330

За да влезе България в еврозоната, поне две години тези граници не бива да бъдат надхвърляни

 

Европейската централна банка (ЕЦБ) определи задължителните интервенционни курсове за българския лев и хърватската куна, след като двете страни бяха допуснати до валутния механизъм ERM-2 в петък. Курсовете влизат в сила от днес, 13 юли 2020 г.

ЕЦБ посочва, че най-ниският обменен курс на лева може да бъде 1.66246 лева за 1 евро, а най-високият – 2.24920. В момента левът е фиксиран на ниво от 1.95583 лева за 1 евро.

Интервенционният курс поставя границите, в които търговията на националната валута и еврото може да се колебае, без това да създаде проблеми при функционирането на единния пазар. За да се квалифицира като надежден член на еврозоната, България трябва да бъде част от ERM-2 поне две години, като през този период едно от изискванията е именно курсът лев/евро да не е подложен на сериозно напрежение, т.е. да не излиза от поставените от ЕЦБ днес граници.

Когато е необходимо, валутата може да се подкрепи чрез интервенция (покупка или продажба), за да се поддържа курсът спрямо еврото в рамките на диапазона на колебание ±15%. Интервенциите се координират от ЕЦБ и централната банка на държавата членка извън еврозоната.

Задължителните ставки за интервенция са договорени по общо съгласие между ЕЦБ и съответно БНБ и Хърватската народна банка в съответствие с член 1.2 от Споразумението от 16 март 2006 г. между ЕЦБ и националните централни банки на държавите членки на ЕС извън еврозоната. То определя оперативните процедури за механизъм на обменния курс на третия етап от Икономическия и валутен съюз. Границите са с до 15% под или над централния курс.

България и Хърватия все още трябва да работят, за да поправят своите икономики и да подобрят своите институции, преди да се присъединят към еврото, заяви в понеделник членът на борда на Европейската централна банка Фабио Панета, цитиран от Reuters.

Реформите, предприети от двете държави, няма да оправят всички дисбаланси и уязвимости, пред които са изправени, като е необходим по-голям напредък за подобряване на управлението, тяхната правна рамка и цялостното качество на институциите, посочва в днешната си реч Панета.

Двете държави бяха приети в петък във Валутния механизъм ERM II, известен като „чакалня“ за влизане в еврозоната и могат да се присъединят към единния валутен съюз най-рано през 2023 година.
economic.bg

Подкрепете развитието на българската независима медия на Острова!