Сриваме здравната система, за да има дискотеки

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
114

Анализът е препубликуван от специализираното здравно електронно издание clinica.bg

 

“Ние няма да затворим сега, колкото и да е тегаво, усилваме болниците, даваме пари за пътеки и юли и август да го преминем това като заболяване”, обяви премиерът Бойко Борисов преди дни, докато броят на заразените с новия коронавирус растеше упорито.

“Всеки има право да се прибере и заключи сам, защо искате със заповед да го забраним – не се вкупчвайте, пазете се, дезинфекцирайте се. Ако питам щаба, те ще искат да затворим абсолютно всичко, а какво да правим с чартърите, които вече са дошли”, дообясни той защо не смята да налага мерки за ограничаване на разпространението на коронавируса.

Но това е заразно заболяване и при него отговорността

не може да е само лична, а и на институциите – ако се разчита единствено на самоконтрола на гражданите (40% от които, според Борисов, изобщо не вярват, че има вирус), болестта бързо ще се превърне в епидемия и ще засегне всички ни – и отговорни, и безотговорни, и вярващи, и невярващи, и здравната система, и икономиката, и, естествено, туризма, за който толкова се е загрижил премиерът. Тоест ако има коронавирус, няма да има чартъри. Десетки вече бяха отказани, вероятно защото там, откъдето идват те, вярват в коронавируса малко повече.

И защото колкото и да “усилваме болниците”, сме безсилни от едно базово ниво нататък. С това темпо на растеж на новозаразените и при липса на почти всякакви рестрикции и опити за ограничаване за заразата, достигането на

базовото ниво е близо, след което следва “много хора яко да измрат” –

просто нямаме капацитет отвъд минималния. На фона на това да се надяваме да ни се размине, защото още коронавирусът на много места е с клъстерно разпространение и да повтаряме, че всичко зависи единствено и само от това хората да си мият ръцете е престъпно безхаберие, което, най-малкото, обезсмисля добрия резултат от пролетта, който всички, с много усилия и жертви, постигнахме.

Не, не става дума за това да повторим тоталната карантина и да затворим държавата – това няма как да стане, вероятно не е и нужно, макар че ако заболеваемостта продължава да расте ще се окажем затворени отвън навътре – чуждите страни ще спрат влизането на българи.

Далеч по-логично е да пристъпим към по-гъвкави мерки и ограничаване на това, което може да се ограничи без особени сътресения – затваряне на всякакви нощни заведения, фитнеси, стадиони за публика, защо не и заведения на закрито, особено тези, които имат и външни части, квартали, блокове или населени места при проява на повече случаи.

Защото част от новите случаи се резултат именно от струпвания по балове и мачове, а и места като дискотеки и стадиони надхвърлят възможностите за контрол на РЗИ.

Само че по-гъвкавите и по-фокусирани мерки са възможни само с по-добър контрол, а капацитетът на институциите у нас не позволява подобно нещо. В България или всичко е затворено с пълния ангажимент на абсолютно всички, или всичко е отворено и никой не се занимава.

Повече от това не можем.

Само и само за да има дискотеки за почиващите и мачове за агитките, страната рискува да досрине здравната си система.

През март една от основните причини за налагане на карантината беше да се даде време на системата да се подготви, а два месеца по-късно тя вече беше оценена като достатъчно подготвена да поеме втора, трета и прочее вълни. Защото лекарите имат повече познания за COVID, защото се купиха апарати за обдишване и предпазни средства. Натам, накъдето сме се запътили обаче, чака реалността. Достатъчно лекари – реаниматори, инфекционисти, вирусолози, епидемиолози, не са се появили за два месеца, не са се появили и медицинските сестри, а

без всички тях апаратът за изкуствена вентилация е безполезен.

Маски и костюми може и да има, но случаите на заразен медицински персонал не спират.

Докато се подготвяхме “успешно”, от COVID почина 77-годишният невролог, който даваше дежурства, за да може някак си да продължи да функционира неврологичното отделение във Видин, от което тръгна заразата в града и което показа колко уязвима е здравната ни система. Отделението отново не работи поради липса на кадри, а през пролетта заради високия брой заразени с коронавирус – 10 на сто от персонала, цялата болница беше пред поредния колапс, пациентите с COVID се караха чак до София. От града призоваха дори армията на помощ, но никой не се отзова. И това при под 200 случая на коронавирус в областта. Няма съмнение, че това ще се повтори и когато заразата се върне в града.

Така стана и в Ямбол – болницата прие 40 души с коронавирус и изчерпа възможностите си, но там блесна и другата особеност на COVID по български – огромната част от пациентите бяха неосигурени, защото, както обикновено, болестта се разпространи бързо из ромския квартал. Ако не се вземат мерки за ограничаване на епидемията, това ще се повтори. И освен без персонал, болницата ще остане пак и без пари, защото няма кой да плати лечението на неосигурените пациенти.

Въпреки усилената подготовка на системата и институциите никой не пожела да реши този въпрос – кой и как да

плаща за лечението и тестовете за коронавирус на всички.

Моделът на здравното осигуряване предполага по-голяма лична отговорност – лекува се този, който плаща вноските си, а ако не плаща – не се лекува. Само че при епидемиите от заразни болести, да не говорим за нещо с потенциала на коронавируса, нелекуването на неосигурения далеч не е само негов проблем, а на всички останали, затова и надзорът на заразните болести е част от общественото здраве, а не от здравното осигуряване. Но по-лесно е плащането за лечението да мине по утъпкания път – през здравната каса.

Резултатът – труден достъп и съответно – повече неоткрити и непокрити случаи. Ако някой иска да си направи тест за коронавирус по обичайния път – през личния лекар, защото има съответните симптоми, то джипито трябва да му даде направление за инфекционист или вирусолог или да поиска разрешение от РЗИ. Така само особено настоятелни пациенти биха могли да се докопат до “безплатен” тест.

При постъпване в болница все още повечето лечебни заведения искат от всеки болен, независимо от какво, да покаже отрицателен тест за коронавирус, което е логично – никой не иска клиниката му да се окаже развъдник на болестта, персоналът – заразен, а отделението – затворено за карантина. От 1 август това

може да се промени, а може и да не се

– засега идеята на здравната каса е да увеличи цените на всички клинични пътеки с по около 40 лв., с които болниците да могат да правят тестовете преди всяка хоспитализация.

Това обаче ще е препоръчително, а не задължително, а без изрично разписан текст всеки “мениджър” на болница може да тълкува въпроса както пожелае. Далеч по-логично би било министерството на здравеопазването да купи и предостави на болниците тестове, например, защото това е проблем на общественото здраве, т.е. от компетенциите на МЗ.

Цената на пътеката, по която се приемат и по-леките случаи на коронавирус ще се увеличи двойно – до 1200 лв., но това отново не решава огромния проблем с неосигурените, за които тя си остава нула.

Ето така се подготвя системата за новата вълна – колкото си може и забравяйки какво се е случило преди само два месеца. То ще се случи отново и ако не се предприемат поне някакви ограничения – съвсем скоро.

Източник: Clinica.bg
moreto.net

Подкрепете развитието на българската независима медия на Острова!