Неутрална Швейцария се приближава към НАТО

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
136

Страната не е участвала в нито един военен конфликт от 1815 г. насам

Снимка: Stefan Wermuth/Bloomberg

Известният статут на Швейцария на неутрална страна е напът да се изправи пред най-голямото си изпитание от десетилетия, тъй като министерството на отбраната се доближава до западните военни сили в реакция на руското нашествие в Украйна, пише Ройтерс.

Министерството на отбраната подготвя доклад за вариантите в областта на сигурността, който включва съвместни военни учения със страни от НАТО и “презареждане” с боеприпаси, съобщи Паелви Пули, ръководител на политиката в областта на сигурността в швейцарското министерство на отбраната.

Подробностите по обсъжданите варианти в правителството не бяха обявени преди това.

„В крайна сметка може да има промени в начина, по който се интерпретира неутралността“, смята Пули в интервю за Ройтерс. По време на пътуване във Вашингтон тази седмица министърът на отбраната Виола Амхерд заяви, че Швейцария трябва да работи по-близо с ръководения от САЩ военен съюз, но без да се присъединява към него, съобщиха швейцарски медии.

Неутралността, която запази Швейцария извън двете световни войни през 20-и век, не е самоцел, а е предназначена да повиши сигурността на страната, отбеляза Пули.

Другите варианти включват редовни срещи на високо равнище между политици и военни от Швейцария и НАТО, допълни тя.
Доближаването до алианса ще сложи край на грижливо поддържаната традиция Швейцария да не заема страна, която според поддръжниците ѝ е помогнала на държавата да просперира мирно и да задържи специална роля като посредник, включително при споровете на Запада със Съветския съюз.
Идеята за пълноправно членство в НАТО е била обсъдена, но докато Швеция и Финландия, които също имат история на неутралност, са напът да се присъединят, Пули заяви, че докладът едва ли ще препоръча Швейцария да предприеме такава стъпка.

Очаква се той да бъде готов до края на септември, когато ще влезе в швейцарския кабинет за обсъждане.

След това ще бъде внесен в парламента за разглеждане и ще служи за основа за възможни решения за бъдещата посока на швейцарската политика в областта на сигурността. Самият доклад няма да бъде подлаган на гласуване.
Министерството на отбраната ще допринесе също за по-широко проучване, подготвяно от външното министерство. Проектът ще разгледа възможността за приемане на санкции, оръжия, износ на боеприпаси и отношения с НАТО от неутрална перспектива, съобщи външното министерство.

Украйна съживява дебата за неутралността на Швейцария

Швейцария не е участвала в международна война от 1815 г., когато възприема неутралитет на Виенския конгрес, сложил край на френските революционни войни.

Хагската конвенция от 1907 г. установява, че Швейцария няма да участва в международни въоръжени конфликти, като предоставя на воюващи страни войски или оръжие, или като предоставя територията си за воюващи страни.

Неутралността, която е включена в Конституцията, дава на Швейцария право на самоотбрана и възможности за интерпретация на политическите аспекти на концепцията, които не са включени в правното определение.
За последен път то е актуализирано през 90-те години на миналия век след разпадането на Съветския съюз, за да позволи външна политика, основана на сътрудничество с други страни в области като хуманитарна помощ и подкрепа при природни бедствия.

Конфликтът в Украйна съживи дебата, който сега е съсредоточен върху решенията на правителството да наложи санкции на Русия, но не предвижда реекспорт на произведени в Швейцария боеприпаси за Украйна.

„Има голямо неудобство, че Швейцария не може да допринесе повече, за да помогне на Украйна“, отбелязва Пули.

Презареждането, при което Швейцария доставя боеприпаси на други страни, за да замени изпратените на Украйна, е друга потенциална мярка, каза Пули. Това е промяна спрямо политиката на правителството досега, въпреки че директни доставки вероятно ще са прекомерна стъпка.

Президентът Игнацио Касис изключи възможността за доставка на оръжие на трето страни в подкрепа на Украйна, но вероятно показвайки по-обхватна гледна точка по въпроса, той също така заяви, че неутралността не е „догма“ и че ако не бъде отговорено със санкции, „това може да е от полза за агресора“.

Нарастваща подкрепа за НАТО

Швейцария вече има известни връзки с НАТО, след като миналата година реши да купи изтребители F-35 на Lockheed Martin, които са купувани или вече се използват от някои страни членки на алианса.

Швейцария „не може да се присъедини към никакъв съюз заради неутралността. Но можем да работим заедно, а системите, които купуваме, са добра основа за това“, заяви министърът на отбраната Амхерд пред телевизия SRF.
Обсъжданите мерки ще бъдат значително сближаване за страна, която се присъедини към ООН едва през 2002 г. и сама произвежда много от оръжията си.

Владимир Хохлов, говорител на руското посолство в Берн, заяви, че мерките ще са равносилни на радикална промяна на политиката за Швейцария. Москва „няма да може да игнорира“ евентуален отказ от неутралност, който ще има последици, допълни той, без да дава повече подробности.

Швейцарската армия подкрепя по-голямо сътрудничество с НАТО като начин за засилване на националната отбрана, а общественото мнение претърпя значителна промяна след нашествието в Украйна.

Над половината от анкетираните – 56%, подкрепят засилване на връзките с НАТО, показва ново допитване. Това е доста над средното ниво от 37 на сто в последните години.

Подкрепата за действително присъединяване към алианса остава малцинство, но нараства значително. Допитване през април на института Sotomo установи, че 33% от швейцарците подкрепят присъединяване към НАТО, което е над дългосрочното средно равнище от 21%, показа отделно допитване на университета ETH в Цюрих.

„Явно е, че руското нашествие в Украйна променя много мнението. То е смятано за нападение срещу западните демократични ценности“, коментира Михаел Херман от Sotomo.

Тиери Буркарт, лидер на десноцентристката Либералнодемократична партия, част от управляващата коалиция, говори за „сеизмична промяна“ в начина, по който хората гледат на неутралността.

Неутралността „трябва да бъде гъвкава“, каза той пред Ройтерс.

„Преди Украйна някои хора смятаха, че в Европа никога вече няма да има конвенционална война“, заяви Буркарт и допълни, че някои дори настоявали за разформироване на армията. „Конфликтът в Украйна показва, че не можем да сме самодоволни“, смята той.

Буркарт подкрепя по-големи военни разходи и по-близки отношения с НАТО, но не и пълноправно членство.
Петер Келер, генерален секретар на крайнодясната Швейцарска народна партия, заяви пред Ройтерс, че по-близки отношения с НАТО ще бъдат несъвместими с неутралност.

Партията също е част от управляващата коалиция и е най-голямата партия в долната камара на швейцарския парламент.

„Няма причина за промяна на тази успешна външнополитическа максима. Тя донесе мир и просперитет на народа“, заяви Келер.

Министерството на отбраната не е съгласно. По време на посещението си във Вашингтон Амхерд каза, че рамката на закона за неутралността „ни позволява да работим по-близо с НАТО, а също и с европейските ни партньори“, съобщи вестник Tagesanzeiger.

По статията работиха: Божидарка Чобалигова, редактор Елена Кирилова
investor.bg

Подкрепете инициативата за построяване на български Православен храм в Лондон!