На Острова: Защо по дяволите България бе по-приемлив кандидат за ЕС от Украйна?

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
419

С нарастването на кризата лидерите на ЕС стават все по-гласовити в изразяването на недоволството си от изключването им от дипломатическата топ маса

Снимка: БГНЕС/ЕРА

Вашите коментари за “Жалкото отсъствие на ЕС за Украйна”, относно неудобните и егоцентрични оплаквания на ЕС за изключването му от дискусиите на върха между САЩ, НАТО и Русия са напълно справедливи, пише към “Файненшъл Таймс” Лорд Кристофър Патън от Барнс Камарата на лордовете, Лондон.

Когато бях еврокомисар по външните отношения (1999-2004), една от първите ми срещи беше с министър от Украйна. След обичайните любезности министърът директно ме попита дали ЕС ще приеме амбицията на Украйна да бъде партньор в преговорите за членство.

Повторих формулата, която бе договорена и която всички бяхме длъжни да повтаряме дълги години. Вероятно се повтаря и днес. Казах, че ЕС приема европейското призвание на Украйна, но не можех да се ангажирам да започна преговори за членство.

Моето разбиране за лицемерната празнота на тази словесна формула се увеличи с годините. Но европейската история е е сложна. И двамата служители на ЕС, които присъстваха на срещата като част от моя екип, ми казаха след това, че са синове на семейства, които са живели и работили в това, което някога е било Полша, но след войната и промените на националните граници се е превърнало в Украйна.

Вярвам, че ЕС — с британско лидерство, когато бяхме членове на ЕС — трябваше силно да подкрепи желанието на Украйна да бъде член на самия ЕС, за разлика от сегашната двусмислена позиция относно това дали Украйна трябва да бъде част от НАТО.

Руснаците несъмнено биха се противопоставили на това, но по-скоро не би било тяхна работа. Това трябваше да бъде решено отдавна, както и за други източноевропейски страни и балтийските държави.

Защо, по дяволите, смятахме, че, да речем, България е по-приемлив кандидат за европейско членство от Украйна?

Става въпрос за статията на Financial Times “Жалкото отсъствие на ЕС за Украйна” – Блокът трябва да се справи със стратегическите си слабости, след като бе изключен от преговорите:

Кризата около Украйна има последици за сигурността на цяла Европа. Но за негово огорчение ЕС не е пряк участник в дипломатическите преговори, които се водят. Седмица на дипломация започна с преки дискусии между САЩ и Русия. Продължи с преговори между Русия и НАТО и след това с диалог в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

С нарастването на кризата лидерите на ЕС стават все по-гласовити в изразяването на недоволството си от изключването им от дипломатическата топ маса. В писмо до европейските външни министри Жозеп Борел, главен дипломат на ЕС, дори предложи, че “главната ни цел трябва да бъде да гарантираме участието на ЕС в процеса”.

Това е странно егоцентричен подход. Основната цел на дипломацията тази седмица трябва да е възпиране на руската агресия и предотвратяване на конфликт. Включването на ЕС в дискусията трябва да бъде второстепенна цел. Вместо да се оплакват публично от собствената си неуместност, европейските лидери – както в Брюксел, така и в националните столици – трябва да работят по-усърдно насаме, за да разрешат проблемите, които тласнаха ЕС в кулоарите на преговорите.

В един идеален свят ЕС наистина би бил силен и влиятелен глас в преговорите с Русия. Проблемът е, че в момента на ЕС липсват военното влияние и дипломатическото единство, които биха принудили Кремъл да му обърне внимание.

Руснаците, украинците и дори източните членове на ЕС разбират, че силата на САЩ остава най-големият потенциален възпиращ фактор за руската агресия. Бюджетът за отбрана на САЩ е повече от три пъти по-голям от разходите за колективна отбрана на 27-те членки на ЕС. Усилията на ЕС да се разклони към сигурността остават ограничени до относително малки мисии и инициативи.

В миналото ЕС можеше да обвинява опозицията от Вашингтон или Лондон за неуспеха да се развие отличителна европейска роля в отбраната и сигурността. Но Обединеното кралство вече напусна ЕС и администрацията на Байдън вероятно би приветствала колективните усилия на ЕС в областта на отбраната. Проблемът очевидно е в самия ЕС.

Блокът е политически разделен. Полша, Естония, Латвия и Литва естествено са предпазливи към Москва и искат ястребов подход. Но в германския истеблишмънт, особено в немския бизнес, винаги е имало гласове, призоваващи за сближаване с Русия. Еманюел Макрон, президентът на Франция, също положи едностранно усилие за рестартиране на отношенията с Русия, въпреки че се сблъска с предвидим провал.

За да защити честта си, ЕС успя да се споразумее за строги санкции заради анексирането на Крим от Русия през 2014 г. Единният европейски пазар е важен стратегически, както и икономически актив. Но в настоящата криза е забележително, че е оставено на администрацията на Байдън да заплашва Кремъл с “опустошителни” икономически последици. Европа бе много по-спокойна по въпроса за бъдещите санкции.

Изграждането на консенсус в ЕС винаги е трудно. Може да е още по-трудно в случай на руско нападение срещу Украйна, като се има предвид зависимостта на много страни от ЕС, по-специално Германия, от руския газ. ЕС също дълго се бори да формира общ подход към решаващата тема за енергийната сигурност.

Настоящата слабост на ЕС по отношение на кризата в Украйна е наистина достойна за съжаление. Това е опасен момент за европейците и тяхната сигурност. По-силен и по-единен глас на ЕС би помогнал на Запада да възпира Русия. Би било жалко, ако се изисква тежка криза в сигурността — като руската атака срещу Украйна — за създаване на единство и спешност, от които ЕС толкова се нуждае.
fakti.bg

Подкрепете инициативата за построяване на български Православен храм в Лондон!