Може ли Brexit да предизвика реформа на избирателната система във Великобритания

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
142

Последните избори за общински съвети и Европейски парламент говорят за драматична промяна, която вещае неприятности за консерваторите и лейбъристите

Снимка: Архив Ройтерс

Активисти за избирателна реформа планират да превърнат стотици кофи за боклук в бутафорни урни за гласуване този месец, за да демонстрират твърдението си, че повечето гласове на изборите във Великобритания се пропиляват, пише ДПА, цитирана от БТА.

Групата “Нека гласът ни има значение” (Make Votes Matter) призовава за национален Ден за искане на демокрация (Demand Democracy Day) на 6 юли и за “масови действия, които да покажат и изградят подкрепа за пропорционално представителство на парламентарните избори”.
На последните общи избори през 2017 г. около 68 процента от избирателите “не са изиграли активна роля в решаването на крайния резултат, понеже са гласували или за губещи кандидати, или за печеливши кандидати, които не са имали нужда от толкова много гласове”, каза Дарън Хюз, директор на британското Сдружение за изборна реформа.

На изборите през 2015 г., определени от сдружението като “най-диспропорционалния вот в британската история”, консерваторите спечелиха парламентарно мнозинство с едва 37 процента от гласовете по силата на мажоритарната система, базирана на едномандатни избирателни райони, която се прилага в сегашната си форма още от 1950 г.
Повечето избиратели изглежда са се примирили със системата, която позволи на консерваторите и на основната опозиционна сила – лейбъристите, да доминират в британската политика.

В края на юли Великобритания ще има нов министър-председател без нови парламентарни избори – точно както и преди три години, когато консерваторите избраха Тереза Мей, след като Дейвид Камерън не успя да убеди избирателите да оставят Великобритания в ЕС на референдума за Brexit. Мей пък се съгласи да се оттегли, след като не успя да изведе страната от ЕС. Но дебатът за Brexit, който започна години преди референдума през 2016 г., катализира промяна в нагласите към двете главни партии и може би към избирателната система.

“Имаме система, при която парламентарните мандати не отговарят на получените гласове и затова редовно ставаме свидетели на еднопартийни правителства, съставени на базата на малък процент от вота, понякога дори под 40 на сто”, каза пред ДПА Хюз, бивш лейбъристки депутат в Нова Зеландия.

“Така че в момента има структурен проблем, както и политико-културен проблем – а именно недоволство сред избирателите”, каза той.

Последните избори за общински съвети и Европейски парламент говорят за драматична промяна, която вещае неприятности за консерваторите и лейбъристите. Социологическите проучвания сочат, че проевропейските либералдемократи, които до неотдавна повечето време бяха трети, изоставайки далеч зад двете водещи политически сили, сега са точно толкова популярни, колкото и консерваторите и лейбъристите. Новата формация на антиевропейския ветеран Найджъл Фараж – Партията за Brexit, основана през април, е отнела още по-сензационно голям брой гласове от традиционните “двама големи”. Според проучване на общественото мнение на “Югов” миналата седмица Партията за Brexit и консерваторите имат еднаква подкрепа от 22 процента от вота, лейбъристите – 20 процента и либералдемократите – 19 на сто.

“Няма съмнение, че традиционната британска двупартийна система е изправена пред най-голямото си предизвикателство в безизходицата около Brexit”, каза на семинар неотдавна Джон Къртис, политолог от Университета Стратклайд.

Според Хюз нараства усещането в обществото, че “нещо фундаментално не е наред – че се опитваме да вкараме едно политически многопартийно общество в двупартийна политическа система и че това има всякакъв вид ужасяващи последици”.

Но пътят към промяната е труден, защото “властта да променят системата по същество е в ръцете на хората, които се облагодетелстват от тази избирателна система, за която говорим”, добави той.

Фараж се зарече да се бори за политическа реформа и иска да премахне Камарата на лордовете, неизбираната горна камара на парламента.

Либералдемократите, възраждащата се Зелена партия и Партията за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП), която беше маргинализирана, откакто Фараж се оттегли като неин лидер през 2016 г., единодушно подкрепят пропорционалното представителство в парламента.

Депутатът Чука Умуна, който миналия месец се присъедини към либералдемократите, след като през февруари напусна лейбъристите, заяви неотдавна пред парламентарна комисия за пропорционалното представителство, че избирателната система “по същество е нагласена в полза на две партии”.

“Това вършеше работа, би казал някой, във Великобритания в друга епоха, когато страната ни по същество беше разделена между интересите на бизнеса и капитала и интересите на работниците”, каза Умуна. “Ние не можем да делим страната си по този начин в сегашното време и при сегашните условия”.

И все пак подкрепата на една от двете големи партии все още е необходима за каквато и да било промяна, твърди Хюз.

Тъй като няма особено желание за още един референдум след този за Brexit, добавя той, в краткосрочен план евентуална инициатива в тази посока може би ще трябва да разчита на Лейбъристката партия да промени своя манифест, а това “изглежда малко вероятно под ръководството на Джереми Корбин”.

/БТА/

По статията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Магдалена Иванова
investor.bg

Подкрепете инициативата за построяване на български Православен храм в Лондон!