Борис Джонсън трябва да приеме Brexit, който договори

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
201

Споровете около Северна Ирландия рискуват допълнителен спад в търговията на Великобритания

Снимка: Bloomberg

В предизборната си кампания през 2019 г. Борис Джонсън обеща на страната, че ще „осъществи Brexit“. Сега той за пореден път планира закон, който да му позволи да се откаже от части от сделката за Brexit относно Северна Ирландия, която лансираше в кампанията. Това би унищожило репутацията на Обединеното кралство, че държи на думата си, ще доведе до реципрочен отказ от ЕС от споразумението за свободна търговия, ще вбеси администрацията на Байдън и ще раздели Запада, пише Мартин Уулф за Financial Times.

По време на кампанията за референдума през 2016 г. тогавашният ирландски външен министър ми изтъкна, че ЕС е „мирен проект“. Това беше вярно за Франция и Германия. Същото важеше и за Ирландия и Обединеното кралство. Фактът, че Републиката и Обединеното кралство бяха заедно членове на ЕС, направи границите почти без значение. Това улесни мирния процес и може би дори го направи възможен.
„Ако го счупиш, е за тебе си“, както каза покойният Колин Пауъл на Джордж Буш-младши преди инвазията в Ирак. Изглежда, че тази възможност не е минавала през ума на привържениците на Brexit. Излизането от блока щеше наруши връзките с ЕС на двете страни, които улесниха споразумението от Разпети петък. Кампанията за напускане игнорира този проблем. Привържениците на оставането в ЕС също го направиха, но те имаха извинението, че не предлагаха да прекъснат връзките със Съюза.

Прави чест на Тони Блеър и Джон Мейджър (бивши премиери на Великобритания – бел. прев.), прародители на споразумението от Разпети петък, за това, че предупредиха за последствията от Brexit при посещение в Лондондери, Северна Ирландия през юни 2016 г., отбелязва Уулф. Блеър заяви, че единствената алтернатива на контрола по сухопътната граница „трябва да бъдат проверки между Северна Ирландия и останалата част от Обединеното кралство, което също би било очевидно неприемливо“. Мейджър предупреди, че би било „историческа грешка“ да се направи нещо, което рискува да дестабилизира споразумението от Разпети петък. И двамата бяха прави. Уви, те бяха игнорирани, припомня авторът.

След референдума привържениците на излизането настояваха, че минималната им победа им дава право да изберат възможно най-трудния Brexit, независимо от цената му. Те отхвърлиха единния пазар. Те също така отхвърлиха споразумението за оттегляне на Тереза ​​Мей, което би оставило Обединеното кралство в митническия съюз. Едва наскоро Мей напомни на парламента, че „ви предложих сделка, която отговаря на изискванията на споразумението за Разпети петък и ни позволява да нямаме граница по Ирландско море или между Северна Ирландия и Република Ирландия. За съжаление Демократическата юнионистка партия и други в парламента решиха да отхвърлят това.” Сред тези „други“ беше амбициозният Джонсън.

Вече на власт Джонсън сключи сделката си за „осъществяване на Brexit“, тази, която сега желае да промени едностранно. Тогава той каза, че „Северна Ирландия получава страхотна сделка. Вие запазвате свободното движение и достъпа до единния пазар, но също така имате неограничен достъп до Великобритания.” Но той беше решен да отнеме достъпа до този единен пазар от останалата част от Обединеното кралство. Той също така настояваше, че неговата „страхотна сделка“ няма да означава граничен контрол в Ирландско море, въпреки че очевидно това щеше да стане факт. Това, което той също трябваше да знае, е, че колкото по-голямо е разминаването между Обединеното кралство и ЕС – например относно фитосанитарните разпоредби – толкова по-тежки трябва да бъдат тези гранични проверки. Той не може ли да признае тези очевидни реалности поне пред себе си, пита Уулф?

В неотдавнашна реч, оправдаваща едностранното отхвърляне, лорд Фрост, преговарящият на Джонсън, заяви, че „подробностите в разпоредбите на протокола по същество бяха наложени под принуда, защото нямахме възможност да се оттеглим“. Всъщност имахме такава, но би било твърде скъпо да я упражним. В тези преговори ЕС беше (и е) в по-силна позиция, защото има много по-голямо значение за Обединеното кралство. Това е силата, която има значение в международните отношения. Кой го знаеше? Изглежда не и Фрост.

След като разстрои Северна Ирландия, лидерът на привържениците на излизането от ЕС обвинява за проблема несговорчивостта на блока. Трудността обаче не е в същността на сделката: икономиката на Северна Ирландия се представя по-добре от тази на Обединеното кралство, която, както се очакваше, е по-зле след Brexit. Не е и в мнението на мнозинството в Северна Ирландия: 56 процента от избирателите там гласуваха против Brexit на референдума през 2016 г. Изборите през май 2022 г. за асамблеята на Северна Ирландия резултираха в 53 членове в подкрепа на протокола и само 37 против. Проблемът е в юнионистите. Но юнионистките партии заедно получиха само 40 процента от гласовете през май. Те подкрепяха Brexit през 2016 г. Но чудно е какво очакваха тези хора да последва? Защо приветстваха толкова рисков избор?

По ирония на съдбата нашето правителство, което се отнасяше с презрение към гласовете на 16,1 милиона привърженици на оставането в ЕС, когато избра почти най-трудната и най-вредната възможна версия на Brexit, сега иска да даде на по-малко от 350 000 юнонистки избиратели в Северна Ирландия и значително по-малък брой потенциални проблемни хора властта да разрушат споразумението за оттегляне от ЕС, въпреки че това би навредило на перспективите на останалата част от страната. „Време е“, казва Фрост, „да поставим собствените си интереси на първо място“. Трябва наистина. Интересът на британците е във възможно най-добрите и стабилни отношения с ЕС, нашият най-голям търговски партньор и най-близък съсед. Не трябва да се рискува по-дълбок спад в търговията на Великобритания в отговор на заплахите за насилие от малко малцинство британци.

Правителството на Обединеното кралство трябва да се ангажира по-активно в усилията за по-гладка търговия със Северна Ирландия. Но ЕС също трябва да се ангажира, като оценява, че Brexit му помага да постигне много по-бърз напредък, отколкото ако Обединеното кралство беше останало член. Благодарността за премахването на това препятствие трябва да го насърчи да бъде кооперативен. Но в крайна сметка решението касае Обединеното кралство. Европейците са вечни съседи, споделят общи ценности и имат общи врагове. Обединеното кралство трябва да изпълни обещанията си. Този депресиращ омагьосан кръг трябва да приключи.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Илиева
investor.bg

Подкрепете инициативата за построяване на български Православен храм в Лондон!