Връщането на Великобритания в ЕС ще изисква десетилетия

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
220

Дори повторното включване към единния пазар или митническия съюз ще се приеме трудно от електорат, който се опасява от подновяване на разделението в обществото

Снимка: Bloomberg

Това би трябвало да са бурни времена за проевропейците в Обединеното кралство.

Проучванията на общественото мнение показват ясни и последователни изрази на съжаление, че страната е напуснала ЕС. Някои дори показват мнозинство за връщане. Привържениците на напускането почти се отказаха да аргументират достойнствата му, връщайки се към стария постулат, че „истинският Брекзит така и не се случи“. Но пробивът е налице. Със сигурност е само въпрос на време кампанията за коригиране на тази историческа грешка да започне на сериозно, пише главният вътрешнополитически коментатор на Financial Times Робърт Шримзли.

И въпреки това, с изключение на Шотландската национална партия (SNP), никоя от големите опозиционни партии не показва смелостта на предишните си убеждения. На предстоящите партийни конференции въпросът ще се обсъжда по-малко от данъците върху колите. Макар че някои гласоподаватели на Лейбъристката партия обичат да си представят завръщането към единния пазар като програма за втория мандат на евентуално триумфално преизбрания им лидер Киър Стармър, нерадостната истина за британските проевропейци е, че същественото завръщане в орбитата на ЕС е в най-добрия случай на десетилетия разстояние. Сред привържениците на връщането в британските партии разговорът е за подобряване на отношенията, по-добра търговска сделка, може би създаването на редовна среща ЕС-Великобритания, визи за младежи и постепенно привеждане в съответствие на регулациите – не особено силна обединяваща теза. Доколкото Brexit ще бъде изборен въпрос, дебатът е как да той да се накара да работи.

Повторното присъединяване към единния пазар или митническия съюз е извън основния дневен ред. Що се отнася до пълноправното членство, дори отдадени проевропейци като Тони Блеър виждат това като поколения напред в бъдещето.

Предпазливостта е оправдана. Първо, на социологическите проучвания не може да се вярва. Много от проучванията, които дават най-драматична преднина за привържениците на връщането, изключват колебаещите се, които представляват до 20 процента от анкетираните. Остава голяма разликата между тези, които изразяват съжаление, и онези, които са готови да се присъединят отново. Преди всичко, петсекундният отговор на въпрос за политика е лош ориентир за това какво може да се случи, след като изборът стане реален. Мнозина, които съжаляват за напускането, също така се притесняват от преотварянето на най-разделителната глава в съвременната британска история. Показателно е и нивото на продължаваща подкрепа за Brexit сред консервативните гласоподаватели – същите хора, срещу които опозиционните партии искат да спечелят.

Има няколко причини, поради които привържениците на връщането трябва да се подготвят за много дълъг хоризонт. Първо, това ще изисква още един референдум и макар че социологическите проучвания и демографията дават основания за надежда, след като кампанията навлезе в детайли техните аргументи ще бъдат по-трудни за доказване. Повторното присъединяване би означавало ангажимент за премахване на лирата и отказ от независим имиграционен контрол. Този път няма да има възможност за неучастие. Това не са лесни аргументи за защита. Освен това движението на ЕС към по-тясна интеграция ще продължи.

Връщането към единния пазар или митническия съюз може да не изисква референдум и се разглежда от мнозина като постижима междинна цел. Но дори това ще наложи приемането на общоевропейски правила. По-тясното регулаторно привеждане в съответствие носи същия проблем, въпреки че много износители биха го толерирали.

Второ, усилията за подобряване на съществуващото споразумение за Brexit, възстановяване на отношенията и облекчаване на търговските търкания може да намалят нуждата от повторно присъединяване. Ако Brexit може да бъде направен поносим, защо да се понася болката от отмяната му? Вероятно торите ще останат Brexit партия, макар и може би по-прагматична, а и няма да бъдат извън властта безкрайно.

По някакъв начин е възможно да си представим бъдещ външен кръг от асоциирани членове на ЕС, получаващи някои икономически благини, но без пълни ползи или политически глас. Това може да бъде по-лесно за британските политици да продадат на електората, въпреки че ще постави Обединеното кралство в европейска втора група.

Но двата най-големи проблема са извън контрола на Великобритания. Далеч не е ясно, че ЕС ще иска Обединеното кралство обратно като пълноправен член, особено ако може да разшири своите правомощия чрез регулаторно обвързване, единния пазар или някаква нова асоциирана роля. Лидерите на торите вече започват да приемат донякъде регулаторната хегемония на ЕС. Съюзът се справя без своя непокорен бивш член.

И накрая, дори ако дойде момент, в който ЕС е готов да приеме обратно Обединеното кралство, той може основателно да поиска по-висок от 50 процента праг за обществена подкрепа – да речем две трети – като цена за повторно влизане, за да се гарантира краят на политическото „иди ми, дойди ми“ на Обединеното кралство.

Няма да има бързо връщане. Онези, които мечтаят само за десетилетие в изолация, е малко вероятно да са прави. Един катастрофален икономически спад може да ускори готовността на Обединеното кралство, но това едва ли е желано нещо.

Нищо от това не означава, че привържениците на връщането грешат в кампанията си за провалите на Brexit. Те ще трябва да създадат достатъчен проевропейски дух, за да оставят избирателите настрана притесненията си относно имиграцията и загубата на монетарна автономия, която идва с присъединяването към еврото. Но трябва да има реализъм в този подход, който да изключва обвиняването на Брекзит за всички икономически проблеми, когато други въпроси като ковид, конфликта в Украйна или десетилетието на недостатъчно инвестиране са по-уместни. Brexit е по-скоро като съпътстващо заболяване, което отслабва способността на Обединеното кралство да надвие по-големи кризи поради забавяне на растежа и бизнес инвестициите.

Привържениците на връщането трябва да избегнат повтарянето на грешката от втората референдумна кампания, когато абсолютистката позиция попречи на обединяването около компромисно решение. Постепенните промени, за да се направи Брекзит по-поносим, не трябва да се пренебрегват, а да се броят за победи, нормализирайки посоката към по-тесни връзки.

Преди всичко привържениците на връщането трябва да се учат от опонентите си. Brexit беше 30-годишна кампания. Те са прави да започнат битката, но в своето нетърпение трябва да осъзнаят колко дълго и трудно може да бъде това пътуване.
investor.bg

Подкрепете инициативата за построяване на български Православен храм в Лондон!