Системата на упадъка

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
158

/публикувано на 03.03.2021 г. в България и Великобритания/

 

източник: www.wikipedia.org

 

 

Честит 3 март – Освобождението на България от турско иго!

 

И, да,… при условие, че някой счита, че не е иго, а било присъствие, нека пробва…

…да му „присъства“ някой по правилата на иззедника… само за седмица.

Па, по…сле… сам да каже дали е било присъствие, робство или иго.

 

В тази връзка, кои сме ние, че да меним думите на дядо Вазов, на Ботев, Левски, Волов и още хиляди знайни и незнайни, нарекли тези – близо 500 години робия – иго?

 

Системата на упадъка в България обаче  се доказа с решението на Софийски градски съд, относно разпускането на политическа партия /ПП/ „Възраждане“.

„Независимият“ съд реши, че след като прокуратурата веднъж не е имала възражения по отношение представените доказателства по делото за регистрация ѝ, то не следва да може да иска, при новооткрити факти и обстоятелства, беззаконието и лъжите, върху които лежи политически субект, да бъдат поправени.

 

Въпросът е, че изложеното в предишна публикация „Охранителен отряд“, се потвърди.

 

Настоящата среда говори сама по себе си и колкото и злочеста да е съдбата на българина, то сам той си избира плазмодиите, които да го управляват, разбирайте „смучат“ в житейски и духовен план.

Политици без морал – управляват.

Учители без призвание – учат.

Свещеници без вяра – проповядват.

Българи работят на „българи“ – робуват.

 

Как управляват първите, на какво учат вторите, какво проповядват следващите и на кого робуват последните, всеки сам може да прецени по родителите си – как е научен,– по себе си – как работи,– и по децата си – как ги възпитава.

 

Само в България май я има приказката „Учи, мама, да не работиш.“

Един вид, „вземи“ някаква диплома и не прави нищо.

И плодовете ѝ са:
инженер ДВГ – таксиметров шофьор;
учители – продавачи;
духовници – бездомници;
свещеници – развратници;
и много други…

 

Най-много обаче са имигрантите.

Хората, които до сега управлявалите изгониха от Родината, използвайки финансови и икономически методи и механизми.

 

И сега – на парламентарните избори на 4 април 2021 г.,– при условие, че се допусне ПП „Възраждане“ отново да премине бариерата от 1% /един процентен пункт/ от доверието на избирателите, сами ще са си виновни българите.

Помните ли предизборните обещания на д-р Костадин Костадинов – Председател на ПП „Възраждане“, че щели да се отказват от полагащата им се партийна субсидия?

Помните ли, че щяха да я даряват за Ин витро процедури?

Помните ли скромната къщурка, която си закупи с кредит д-р Костадинов?

А… някой гледал ли е предаването по телевизия „Евроком“ с участието на д-р Костадинов, в което показаха къщата му, а той отрече да е негова…?!?

 

А сещате ли се за семействата с репродуктивни проблеми – колко от тях имаха възможност от онези – вероятно – над 1 /един/ милион лева да имат шанса да имат своя рожба?

 

Както е заявено, така и остава:

Заради неродените деца на България – няма милост!

 

Е, сега, насладата идва с нагарчащ привкус:

Ако тези, които до сега са управлявали България, изгониха – вероятно – над 2 /два/ милиона българи, тези – от ПП „Възраждане“ – не дават дори да се раждат деца.

 

Избирате си ги сами.

 

Стара приказка – „Глас народен – глас Божи!“

Нека обаче я прочетем по друг начин:

Изборът на народа, определя дали ще го сполети беда или благодат.

 

А, какво по-хубаво има от привидността на патриотичността с любов към всичко родно, за реализиране на частни икономически интереси и водещо до охолен живот.

Народът плаща – де със субсидия, де с поръчка държавна, де с… неродените си деца.

Народът – изборът му – плаща.

А изборът е само един – или да избираш, или да се оставиш нещата да се случват, т.е. или да бъдете роби на своите избори, или да бъдете свободни.

 

До момента българинът показа, че е роб на своите избори.

И докато е роб, ще плаща до научаване.

Докато не се научи да бъде  свободен.

Да уважава труда на поколенията и да престане на плюе на улицата.

Да уважава свободата на друг човек, дори и да е за негова сметка.

Да се бори, не за себе си, а за онези, които обича.

Да има куража да заяви и себе си пред Света и да се опълчва на неправдата с истината.

 

А, тя, истината е за всеки, който има доблестта и честта да я зави и отстоява на всяка цена.

За останалото има даже вече и обява.

 

„и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“

от Иоана Свето Евангелие, Глава осма, псалм 32

 

 

Всичко гореизложено са мои – лични и субективни – мнения и виждания.

На който не му допада гореизложеното, може сам да си прецени дали не е поредният политик или кандидат за такъв – безследно изчезнал между думите и делата си.

адв. Николай Лалев
Софийска адвокатска колегия
Република България
гр. София, 1000
ул. “Княз Борис I” №130, ет. 1, ап. 2
телефон/вайбър: +359 878 441 881

 

Подкрепете инициативата за построяване на български Православен храм в Лондон!