Ще се превърне ли Великобритания във враждебен съсед на ЕС подобно на Русия?

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
99

Пренебрежителното отношение на Европейския съюз спрямо британците наподобява това към руснаците през 90-те, но двете велики сили няма как да са незначителни

Старият британски булдог все още може да хапе. Снимка: Ройтерс

Настоящият дълбок антагонизъм между Великобритания и Русия прикрива някои важни прилики между двете страни. Тези паралели вероятно ще станат по-очевидни след Brexit – по начин, който би трябвало да разтревожи както Великобритания, така и ЕС, пише Гидиън Рачмън за Financial Times.

Великобритания и Русия са на границата на европейския континент. Донякъде в резултат на това двете страни традиционно имат двойна идентичност – считайки се хем за европейски, хем за нещо повече. Близо 80 на сто от руската суша е в Азия. Британската империя бе изградена извън Европа и страната все още има силни културни връзки с „англосферата“ в Северна Америка, Австралия и Южна Азия.

Затова не е изненадващо, че Великобритания и Русия вероятно ще се окажат двете основни европейски сили, които стоят извън ЕС. И двете страни обаче ще продължат да се притесняват от колективната сила на съюза. Като нации от периферията те традиционно се опасяват от възхода на една-единствена сила, доминираща европейската суша – което отчасти обяснява защо те се превърнаха в съюзници по време на Наполеоновите войни, както и в двете световни. Всяка от тях е изградила своята модерна идентичност около спомена за победата през 1945 г. И двете са оформени от носталгията по имперската власт.

За Великобритания паралелът с Русия не е обнадеждаващ. Той подчертава опасността Brexit да доведе до дългосрочно влошаване на отношенията с континентална Европа и политика на ожесточен национализъм във Великобритания.
За Брюксел опасността е ЕС в крайна сметка да бъде изправен пред два гневни и отчуждени съседа – Великобритания и Русия. И двете са велики сили в европейски план, със значителен капацитет да правят пакости.
Разбира се, вярно е, че Великобритания има либерална и демократична традиция, каквато отсъства в Русия. Това поставя в политически план Лондон много по-близко до Париж и Берлин, отколкото до Москва. Тези ценности правят много по-малко вероятно британската политическа класа да позволи на страната да действа изолирано по начина на Русия при Владимир Путин.

Но геополитиката не се ръководи само от ценности. Има също емоции и стратегически интереси. И тук паралелите между постсъветска Русия и пост-Brexit Великобритания са обезпокоителни.

Икономическите сътресения и стратегическите неуспехи през 90-те години убедиха много руснаци, че Западът се е възползвал от страната им. Руският гняв се насочи към САЩ и разширяването на НАТО. Но Кремъл също започна да гледа на ЕС като заплаха – тъй като, в очите на Москва, той се разраства към естествени зони на интерес на Русия. Решението на Кремъл за военна намеса в Украйна беше предизвикано от факта, че страната е на път да подпише споразумение за асоцииране с ЕС.
Ако Brexit се обърка, това може да предизвика събития, напомнящи за разпада на Съветския съюз – разделянето на Великобритания, придружено от дълбок икономически шок. Английските националисти несъмнено биха видели ЕС като съучастник в подобни злокачествени събития: някои критици вече обвиняват Брюксел във фабрикуване на изкуствени проблеми на ирландската граница, неоснователно забавяне на споразумението за свободна търговия и насърчаване на независимостта на Шотландия.

За момента британските и европейските официални лица все още използват езика на приятелството и бъдещото партньорство. Но под повърхността и в неофициални разговори се прокрадва антагонизъм. Един влиятелен бивш служител на ЕС наскоро заяви пред мен, че тъй като поради Brexit Великобритания ще бъде заплаха за ЕС, в интерес на Европа е да се насърчава независимостта на Шотландия и обединението на Ирландия. (Виното беше консумирано, но в него е истината.) Когато, с руския паралел наум, предположих, че би било лоша идея да се унижава Великобритания, ми бе отговорено, че Великобритания е отговорна за собственото си унижение. И освен това Обединеното кралство е унижило ЕС, гласувайки да напусне.

Дори в официални разговори можете да чуете намеци за пораждане на съперничество. Ангела Меркел, канцлерът на Германия, която обикновено е умерена, заяви наскоро, че Великобритания ще бъде „конкурент“ на ЕС след Brexit, оприличавайки я с Китай и САЩ.

Ако, както изглежда вероятно, ЕС реагира на това усещане за конкурентна заплаха, като откаже да премине към безмитна търговия с Великобритания, тогава антагонизмът между Лондон и Брюксел ще нарасне. Европейците ще твърдят с известно основание, че Великобритания сама е предизвикала съдбата си – точно като Русия. Но спечелването на дебата няма да предотврати конфронтацията.

Във все по-лоша ситуация Обединеното кралство (или вероятно само Англия) ще изиграе малкото карти, които има – ограничаване на сътрудничеството с Европа в областта на сигурността и дипломацията, и работа с враждебни за ЕС сили.

В момента тези заплахи не се приемат много сериозно в столиците на ЕС, защото Великобритания е в такава бъркотия. Същото пренебрежително отношение бе възприето и спрямо руснаците през 90-те години. В края на краищата страната им току-що се бе разпаднала, а икономиката им беше в състояние на свободно падане. Но, движена от чувството на унижение, Русия засвидетелства отново силата си – по начин, който ЕС сега намира за тревожен.

Урокът е, че държави, които са били основни европейски сили в продължение на векове, е малко вероятно просто да изпаднат в незначителност. Техните интереси трябва да бъдат отчитани. Ако това не може да бъде направено, ЕС ще трябва да им се противопостави. Което и от двете да се случи, европейска конструкция, която изключва Великобритания и Русия, е малко вероятно да бъде стабилна, нито пък сигурна.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Илиева
investor.bg

Подкрепете развитието на българската независима медия на Острова!