Разводът никога не е просто нещо

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
227

Да се гледа на Brexit като на чисто британски проблем е късогледство, твърди политологът Ян Зелонка
Снимка: Ройтерс

В Русия тези дни думата Brexit придоби нов смисъл: някой казва сбогом, но никога не си отива. Василий Петрович изпива половин бутилка водка, чупи скъпоценния порцелан, обижда домакините и въпреки че отдавна се сбогува, той все още седи на масата и пие. Другите се изкушават да го изхвърлят, да го изкарат на студеното, но това ще означава повече проблеми, отколкото ако той остане вътре.

Тази история отразява сегашната европейска дилема. В продължение на много години Обединеното кралство се ползваше от предимствата на европейската интеграция, без да се опитва да стане конструктивен член на ЕС, да не говорим за развитие на привързаност към общността. Великобритания реши да напусне ЕС преди две години, но все още размишлява дали трябва да мине през вратата, през прозореца или през комина. Страната все още седи около масата като пияния Петрович, което изнервя силно останалата част от ЕС. Изкушаващо е да изпратим англичаните на студа, но това може да се окаже проблематично по различни причини.
Не става дума за дългогодишно приятелство. Държавите имат интереси, а не приятели и ако някога въобще е имало приятелство, то британските политици и голяма част от пресата направиха достатъчно, за да го опетнят. И все пак Европа в момента е силно интегрирана общност. 20 000 общи правила не могат да бъдат просто разгадани и преразгледани без болка и странични ефекти. Би било разбираемо да се каже, че британците трябва да си платят за своето непоносимо поведение. Но слушайки компаниите на континента, те и техните служители също ще почувстват болката. Дори не става дума за милионите европейски граждани, които зависят от Modus vivendi на „коварния Албион“*.

Твърдението, че Brexit е чисто британски проблем, е нечестен и опасен аргумент. Разводът никога не е прост въпрос; както се казва: за тангото винаги са нужни двама. В Брюксел изглежда никой не поема отговорност за загубата на Обединеното кралство: Мишел Барние договори справедливо споразумение с Тереза Мей и ако то не се харесва на британския парламент, това е всичко. Това, с което ЕС трябва да допринесе за този развод, е не само законов план за споразумението за развод. Всъщност ЕС е прав, когато настоява да се регулира защитата на ирландската граница. Да се направи копромис под натиск от страна на Северна Ирландия би значело предателство спрямо Република Ирландия, най-силно засегнатата от Brexit държава членка на ЕС.

Но браковете обикновено се провалят в продължение на дълъг период от време, когато обичта се изпарява и партньорите не могат да изпълнят първоначалните си очаквания – или мечти. Въпросът, който представителите на ЕС трябва да си зададат, е: Защо британците се отказаха?

Да се ​​предположи, че британците са някакси по-малко европейци не е убедителен отговор. Нито е правдоподобно да се вярва, че те просто са били манипулирани от евроскептичните таблоидни медии. Когато французите и холандците получиха шанса през 2004 г. да изразят мнението си за Европейската конституция, те също гласуваха с „Не“ в относително по-голям брой. През последните години в цяла Европа има възход на антиевропейски политици. Няма съмнение, че нещо се случва погрешно, нещо в работата на Европа куца. Трябва да проведем сериозна дискусия за това, вместо просто да обвиняваме неблагодарния британец или местния популист.

И така – как ЕС трябва да се справи с Brexit? Чакане и пиене на чай – това е мотото в Брюксел и Берлин. Но това не би трябвало да е достатъчно, след като договорът за развода с ЕС се провали с гръм и трясък в Британската камара на общините. Вече не е достатъчно просто да подаваме Черния Петър на Лондон, както се опитва да прави Европейската комисия.

Защото и европейците правиха грешки – много дори. Те не успяха да отговорят на нарастващото неразположение във и около ЕС още преди референдума за Brexit. А след загубения референдум те обещаха реформи, но не ги изпълниха. Промотира се единствено разширяването на общата външна политика и политиката по сигурност – милитаризация вместо демократизация!

А точно от това има нужда ЕС, за да оцелее, казва пред Die Zeit политологът Ян Зелонка, който преподава в Оксфорд. Повече демокрация, по-голямо участие, повече солидарност. Да се гледа на Brexit като чисто британски проблем е твърде плитко, смята той. Защото ЕС не сработи не само за мнозинството от британците. Фрустрацията нараства и във Франция и в други страни.

Всичко това не означава, че европейската интеграция е провален проект и трябва да се върнем към политиката на стените и националната слава. Това означава, че ако иска да си възвърне доверието на гражданите, ЕС се нуждае от основни реформи, пише Зелонка.

Но последната голяма реформа бе с Договора от Маастрихт от 1992 г. Оттогава неолибералната ДНК на ЕС не се е променяла. Държавният глава на Франция Еманюел Макрон наистина се опита – но той не успя да се справи с канцлера Ангела Меркел и други политици от статуквото. Дали ЕС въобще може да се реформира? Това е големият въпрос, който Brexit повдига, без значение как ще свърши самият Brexit.

* Коварният Албион – френски израз от времето на класицизма за означение на основния противник по време на т.нар. втора стогодишна война и след историческите събития и преобразувания на Албиона в резултат от английската и последвалата я славна революция през 17 век.

По статията работиха: Бойчо Попов, редактор Виктория Тошкова
investor.bg