Снимка: Bloomberg LP

Когато бил завършен за Летните олимпийски игри през 2012 г., жилищният комплекс на Лисия Юзва в Източен Лондон бил определен като пример за зелен проект и енергийна ефективност. 2880-те жилища, комбинация от апартаменти и градски къщи, имали прозорци от пода до тавана, много изолация и екологични системи за отопление, които използвали отпадъчна топлина от близка електроцентрала, захранвана с биомаса и газ. Те били проектирани за студените зими във Великобритания, като улавяли топлина, за да намалят сметките за енергия, пише Bloomberg.

Това, което проектантите на Queen Elizabeth Olympic Park не взели предвид, бил стабилният ръст на средните температури. И десетте най-горещи години във Великобритания от началото на воденето на статистика през 1882 г. се случили през последните 18 години, сочат данни на Британската метеорологична служба. В апартамента на Юзва няма климатик и през летните месеци там става непоносимо горещо. Когато преди четири години родила дъщеря с остра жълтеница, тя била изправена пред дилема – да държи завесите отворени, за да влиза слънчева светлина и да достига до кожата на бебето и да помага за по-бързото й оздравяване или да ги затваря, за да бъде по-прохладно в апартамента. В някои от най-горещите дни тя дори не можела да остане в жилището с бебето, споделя Юзва. „За нас е ужасно да е толкова горещо, но за детето е опасно“, казва тя.

Жилищата в северноевропейските страни, включително Великобритания и Германия, от дълго време се строят с една-единствена цел – да е топло на хората през зимата. Климатици не се включват почти никога, защото лятото е прохладно. Климатичните промени обаче объркват сметките.

Смята се, че вече 20% от жилищата във Великобритания се пренагряват през лятото, което означава, че температурата вътре надхвърля 28 градуса по Целзий повече от 1% от времето, в което площта се обитава, или 26 градуса по Целзий в спалните. Сега когато хората са блокирани у дома, заради разпоредбите за овладяване на COVID-19, още много жители ще попаднат в тази категория. След Олимпийските игри температурата в Лондон достига средно 23,3 градуса по Целзий, което е скок спрямо 21,6 градуса по Целзий от 1961 до 1990 г. До 2050 г. Лондон може да преживява горещи вълни всяко лято с температури, надхвърлящи 28 градуса по Целзий през три или повече последователни дни, сочат прогнози на правителството.

Претоплянето може да има дълбоки последици за здравето и благосъстоянието и е особено опасно за уязвими групи като бебета и възрастните хора. Крайно високите температури може да предизвикат топлинен удар, спиране на органи, а понякога и смърт. Дори при здравите хора те може да станат причина за недоспиване, което на свой ред да доведе до умора и инциденти. 3% от брутния вътрешен продукт на Великобритания се губят заради недостиг на сън, сочи изследване на организацията Rand Corp.

Проблемът с горещите жилища е особено нежелана последица от по-строгите изисквания за енергийна ефективност на сградите. След петролната криза през 70-те години на миналия век компаниите за жилищно строителство на Острова започнаха да съсредоточават повече вниманието си върху превръщането на домовете в херметически затворени, запечатвайки ги, за да спрат загубата на топлина. Това означаваше преустройство на стари сгради и силна изолация на новите.

Но с нарастването на температурите експертите разбраха, че запечатването на сградите има и негативи – намаляване на притока на въздух. Това е особен проблем в градове, където по-нови сгради имат фиксирани, запечатани прозорци. Освен това бетонът навън абсорбира горещината през деня и я излъчва през нощта, явлението е известно като ефекта на градския топлинен остров. „Изолация без промяна на вентилацията може да има някои катастрофални последици“, коментира Джулия Кинг, заместник председател на Комисията по климатични промени към британския парламент.

Други изследвания на топлината хвърлят вината върху недобрите проекти, често мотивирани от съображения за разходите. Размерът на жилищата също намалява, а в същото време те са населявани от същия брой хора, а повече уреди излъчват топлина. Появата на климатик не помага особено. Архитекти и проектанти вече не трябва да мислят усилено за традиционни техники на охлаждане като кръстосана вентилация, казва Илия Азароф, който е специалист по бедствено планиране в Американския институт на архитектите. Сега плащаме цената, защото дори климатикът става неподходящ за температурите, допълва той. „Сега започваме да затваряме кръга. Разбираме, че вече не можем да строим тези кутии, които разчитат само на климатици заради климатичните промени“, казва Азароф.

Най-притеснителното за експертите по зелени сгради е, че претоплянето може да бъде подобрено чрез относително прости промени в началната фаза на проектиране. Един от ключовете е гарантирането, че апартаментите имат прозорци на отсрещни страни, което позволява преминаването на прохладен въздух. Но съвременните апартаменти често имат прозорци само от едната страна, което затруднява охлаждането им. Това, разбира се, се отнася за случаите, когато прозорецът въобще може да се отваря.

По-добра вентилационна система, която може да осигури свеж въздух, също е от важно значение. Тези системи може да позволяват достигането на нов въздух в стаята по-често, например осем пъти на час вместо веднъж, както е обичайно сега, казва Саймън Уайт, партньор по устойчивото развитие в консултантската компания Cundall Johnston & Partners LLP.

По-ефективните материали също може да имат големи последици. Заради разходни съображения апартаментите често се строят с използването на леки материали, които имат по-ниска термална маса. Това означава, че те не могат да поглъщат топлина през деня и да я освобождават през нощта, казва Масуд Табатабаеи, специалист по представянето на сградите в компанията за нискоенергийна вентилация Monodraught. Лабораторията за устойчиво проектиране Alnatura в Дармщат, Германия, разработила стени от кирпич, които имат охлаждащ ефект, предотвратяващ формирането на въздушни джобове.

Много други подобрения може да бъдат направени от собственика на жилището. Това включва използването на вентилатори за таван, слагането на капаци на прозорците, балкони и засенчване на външната страна на сградата или засаждането на дървета, за да предпазват прозорците. Други промени са по-скъпи като промяна на плановете за по-добра вентилация или добавяне на външни отдушници. Изискванията варират от жилище на жилище, но принципите са лесни за разбиране.

Въпреки че решенията може да са прости, малцина предприемачи ги включват в проектите си. Кметът на Лондон Садик Хан предлага план, който изисква жилищните строители да правят моделиране на претоплянето спрямо крайни климатични сценарии. Според него климатиците трябва да са последно средства, като предприемачите трябва да отдават приоритет на проектирането на сградата и пасивната вентилация.

Във Великобритания като цяло се обмислят сходни правила, но това важи само за новото строителство за разлика от Лондон. Около 80% от сградите, в които ще живеят хората до 2050 г., вече са построени, сочат данни на канцеларията на Хан.

Възможно е съдилищата да тласнат реформите. Уайт казва, че е все по-ангажиран от предприемачи, разтревожени че проблемите с претоплянето ще се превърнат в съдебни спорове. В нова сграда в центъра на Лондон строителите били принудени да заменят за тяхна сметка фиксирани прозорци с такива, които могат да се отварят, след като температурата вътре достигнала 35 градуса по Целзий през лятото на 2018 г. В друга ситуация през същото лято предприемачът бил препълнен с необитаеми жилища под наем, защото температурите в тях стигали до 40 градуса по Целзий, затова предприемачът трябвало да поеме сметката за всяка от стаите, отдавани под наем срещу 300 паунда (400 долара) седмично.

Случаите говорят много за тенденцията с климатичните промени. „Такава работа не съществуваше преди няколко години“, казва Уайт.

Междувременно Юза решила да напусне Olympic Park, отчасти заради топлината. Тя твърди, че за нея е облекчение да обитава прохладен имот извън града. „Последната седмица през един от онези горещи дни мислех, че сърцето ми ще изскочи. Нямах търпение да си отида. Мислех, че не мога да дишам“, споделя тя.
По статията работиха: Божидарка Чобалигова, редактор Миглена Иванова
investor.bg