Когато пандемията от COVID-19 приключи сама или хората се уморят да се страхуват, някой от 99,8% от сегашното население на Земята, оцелял „по чудо“ от „най-смъртоносната“ болест в историята на човечеството, ще трябва да анализира ролята на информацията и медиите в бедствието, което ние сами си подредихме. В крайна сметка това е първия път, когато изживяваме пандемия ”в ефир”. А епидемията от лъжи, която ни залива, се състои главно от чиста истина. И това е основният феномен на тази инфодемия (фалшива информация).
… На 10 декември 2020 г. най-старият американски вестник USA Today съобщи: броят на смъртните случаи на пациентите с COVID в САЩ надмина бойните загуби на страната през Втората световна война. Всичко e честно, с препратки към източниците. Според американското министерство на ветераните 291 557 американци са загинали на бойното поле или от наранявания през Втората световна война. А според университета „Джон Хопкинс“ 292 141 души са починали от COVID към вечерта на 10 декември в САЩ (между другото бройката им вече нарасна на над 311 000 души).
Смисълът на тази новина е очевиден: той има за цел да предизвика свещения ужас от ужасната болест. Всъщност за по-малко от една година тя отне повече американски животи, отколкото най-кървавата война в човешката история. И тази информация е напълно вярна. Но, парадоксално, тя не е истина. Ето защо. Всяка година в САЩ, според същите американски официални медицински данни, поне 600 хиляди души умират от рак.
Но всяка година вестник USA Today, според тази логика, трябва да пише, че загубите от рак са били 2,5 пъти по-големи от бойните загуби на САЩ през Втората световна война. Но по някаква причина той не пише това. Манипулирането на официалната статистика за COVID или преувеличеното му кошмарно тълкуване от медиите и служителите на СЗО е един от най-важните и широко разпространени методи за инфодемия.
Така го прави самата СЗО. На 12 декември ръководителят на звеното на СЗО за необичайни болести, американският епидемиолог Мария Ван Керхоув, дава брифинг, излъчван в Twitter. И г-жа Керхоув заявява: „Въпреки че наблюдаваме намаляване на броя на инфекциите в много европейски страни, смъртността нараства навсякъде по света. През последните 6 седмици ръстът е 60%”. И в Европа, каза тя, през същите 6 седмици смъртността се увеличи със 100%.
Всъщност тя говори за аритметичното нарастване на броя на смъртните случаи през последните седмици, а не изобщо за смъртността от това заболяване като цяло. А делът на смъртните случаи във връзка с новите случаи е спаднал и спада.
По някаква причина служителката на СЗО мълчи за факта, че в действителност общата смъртност от коронавирус, при приключилите случаи, непрекъснато продължава да намалява всеки ден през тези шест седмици и това се случва от 11 април насам. Преди 1,5 месец този дял бе над 3,35%, а сега е около 3,07%.
Нито СЗО, нито медиите ще ви кажат, че от началото на пандемията смъртността от коронавирус е намаляла с повече от 7 пъти. Че през пролетта до края на годината някои вирусолози прогнозираха 40 млн. смъртни случая от „короната“, но всъщност това ще бъде 20 пъти по-малко. Че делът на смъртните случаи въпреки записаните нови случаи по света, спада всеки ден с около 2% и под общата смъртност от началото на пандемията. Че делът на критичните случаи преди втората вълна бе надхвърлил 0,8%, а сега е 0,53%. Или с увеличаването на броя на заразените хора вирусът продължава да става все по-малко смъртоносен.
Защо да говорим за това? Защо да се успокояват хората? По-добре е да се продължи със заплашващата предполагаема нарастващата смъртност, без да се навлиза в подробности. В противен случай все повече хора по света най-накрая ще престанат да разбират защо не им бе позволено да живеят почти цяла година, и как глобите, репресиите, масовото съсипване на бизнеса, комендантския час са свързани с борбата срещу вируса, въпреки че инфекциите и при всичките тези мерки стават все повече и повече.
Класически пример за статистическа инфодемия е как медиите съобщават за смъртните случаи и инфекциите.
Медиите навсякъде акцентират върху всеки рекорд за броя на откритите инфекции и смъртни случаи. Но те никога не пишат за рекордите на оздравелите, макар че те също се случват през цялото време. В резултат на това хората имат напълно фалшивото усещане, че COVID-а убива всички. Въпреки че дори сред идентифицираните (а навсякъде има няколко пъти по-малко от тези, които действително са се възстановили), 97-98 души на всеки 100 се възстановяват.
Друг начин за заблуда на хората с инфодемията, която може спокойно да бъде включен в бъдещите учебници за манипулиране на масовото съзнание и създаването на колективна психоза, се нарича „Швеция“ и липсата на карантина в тази страна. Те се опитват да дискредитират нейния избор с 3 основни аргумента. Нека разгледаме всеки от тях.
Първо: в съседните Финландия, Норвегия, Дания имат много по-ниска смъртност и брой на откритите случаи, отколкото в Швеция. Да, това е вярно. Но в същото време никой не пише, че в Норвегия също няма режим на носене на маски, а норвежките власти признаха погрешността на карантината си в края на пролетта. И никоя от съседните страни на Швеция все още не е повторила карантината, за разлика от другите европейски държави. Освен това, привържениците на този аргумент не искат да видят, че според всички налични статистически данни няма пряка връзка между мерките за борба с вируса в различните страни и нивата на инфекция или смъртност въз основа на принципа на тяхната географска близост. Навсякъде всичко е различно.
Вторият аргумент на COVID-войната срещу Швеция е, че бездушните, жестоки шведски власти, се отказаха от карантините и маските, и получиха огромен, в сравнение с другите страни, брой жертви. Това е откровена лъжа.
Най-доброто доказателство, че шведският път е не по-грешен от режима с карантините, е статистиката. Съществува съвсем коректен показател за „броя на смъртните случаи на милион население“. В Швеция сега е малко около 760. В Белгия с двойната карантина е почти 1560, в САЩ – 930, в Италия е около 1100, а в Испания – около 1050, във Великобритания – над 950, във Франция – над 900.
Но без карантини и режим на маски Швеция дори не попада в топ 20 по смъртност от COVID и заема едва 35-то място по броя на откритите инфекции. Отстъпва на тези, които я въведоха или продължават да въвеждат карантините.
Третият аргумент на медиите, обвиняващи шведите, че не успяват да се борят с пандемията, е, че те са обещали да постигнат колективен имунитет, а не са го постигнали, пише Труд. Да, вярно е. Само че, и никоя друга страна не го е постигнала.
В Швеция, разбира се, и епидемиолозите, и самите политици критикуват грешките на националната стратегия за борба с коронавируса. Те имат пълното право. Но британските, руските или американските медии, базирани на броя на смъртните случаи и инфекциите от COVID-19 в техните страни, едва ли имат поне някакво морално право да критикуват Швеция.
Свободното жонглиране с понятието “излишна смъртност” се превърна в свеж начин на инфодемия. Някои демографи и икономисти са пристрастни да изобличават властите в умишленото подценяване на броя на смъртните случаи от COVID, именно въз основа на данни за излишната смъртност. Но ако се замислите, това също не е твърде честно. Самата концепция за „излишна смъртност“ е силно съмнителна. Излишна, но в сравнение с какво? Има ли изобщо норма? А има ли “недостатъчна” смъртност в този случай?
Сравняването на нарастването на смъртните случаи само с миналата година не е много правилно: през различните години във всяка държава умират различен брой хора. По-логично е да се говори за излишна смъртност, усреднена в сравнение с последните пет години. Но ако погледнете статистиката на смъртните случаи в която и да е държава за 10 или 20 години, е напълно възможно да видите и “ковид” смъртност без никакъв COVID. В Москва например смогът от супер горещото лято на 2010 г. предизвика рязко покачване на смъртността.
И отново, когато някои блогъри пишат за „150 000 допълнителни смъртни случая в Русия за 10 месеца на 2020 г.“, това не е аргумент. Необходимо е да се знаят точно причините за всичките тези излишни смъртни случаи. Всичките ли са причинени от COVID или от други заболявания, които са спрели да лекуват? А увеличаването на смъртните случаи в света от глад заради карантините, къде да ги запишем: в COVID или в последствията от борбата с него?
За пълнота, нека добавим към тази безкрайна инфодемия, и за размера на “война и мир” от публикациите в социалните мрежи за ужасите на COVID. През пролетта и лятото те бяха писани предимно от лекари по някаква причина (ще попитате, откъде имаха време да напишат толкова много писма, ако наистина всичко беше толкова страшно?), а сега от поп звезди, блогъри и инфлуенсъри. Нека да започнем да пишем за всяка смърт от глад, туберкулоза, рак със същите подробности (с много повече такива смъртни случаи, отколкото от COVID) и да видим реакцията на хората?
Да, COVID-19 наистина съществува. Той е заразен и опасен. Дори сега, една година след първите инфекции, по всяко време в почти всяка точка на света той може да изчака или дори да убие всеки от нас. Но това, че коронавирусът смъртно заплашва цялото човечество, че е способен да убие някакъв безпрецедентен брой хора в историята, че в света няма по-страшна и по-опасна болест, е несъмнена лъжа.
Тази лъжа е пряко следствие от инфодемията. Епидемията от лъжи, състояща се от малки истини, които са заразили човечеството и които не можем или не искаме да спрем.
novinite.bg
