Обединеното кралство и ЕС остават “най-добрите врагове”

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
283

Британците правят равносметка на годината след Brexit

Снимка: архив, БГНЕС

Впървия ден на 2022 г. ще се навърши точно една година, откакто Обединеното кралство напусна напълно Европейския съюз – излезе от неговите политически и юридически структури, от неговия единен пазар, от неговия митнически съюз. Борис Джонсън и Майкъл Гоув, флагманите на кампанията за развода, искаха именно това – не половинчата раздяла, каквато договори бившият премиер Тереза Мей, не “лек Brexit”, а пълноценен и цялостен.

В дните около тази годишнина, която всъщност е годишнината от влизането в сила на Споразумението за търговия и сътрудничество (СТС) между Лондон и Брюксел, британските медии и експерти се опитват да направят равносметка за последиците. Повечето от тях са на мнение, че отношенията между Великобритания и блока сега са на рядко достигано ниско равнище.

Според “Телеграф” споразумението уж трябваше “да престартира” отношенията, а вместо това породи спорове за риболова, Северна Ирландия и ваксините. “Гардиън” констатира, че с настъпването на 2022 г. Обединеното кралство и Европейският съюз остават “най-добрите врагове”. Лондонският “Таймс” посочва по-сдържано, че “плаването” на споразумението не е било съвсем гладко след подписването му в навечерието на Рождество миналата година.

Повечето търговски договори с ЕС са плод на продължавали около седем години преговори, докато СТС бе сключено само за осем месеца и под натиска на коронавирусната пандемия. То е уникално и с това, че издигна бариери пред търговията, вместо да ги премахне – нещо, което стана ясно още през януари т.г., когато британските износители на морски храни изведнъж осъзнаха, че вече няма да могат да продават миди в държавите от ЕС.

“Телеграф” посочва, че доверието между двете страни се бе пропукало още със заплахата на Лондон, че в нарушение на международното право ще приеме Закон за вътрешния пазар, както и от усещането у Брюксел за конфронтационен стил на главния британски преговарящ за Брекзита Дейвид Фрост. Когато през декември м.г. се водеха подробните преговори за риболова, никой не подозираше, че четири месеца по-късно ще се стигне до задържания на кораби заради спор за риболовни лицензи. А когато през януари т.г., на фона на недостига от ваксини срещу Ковид-19, възникнаха подозрения, че Великобритания си присвоява част от предназначените за ЕС доставки от препарата на “АстраЗенека”, Урсула фон дер Лайен заплаши да наложи ембарго върху износа на ваксини за кралството, припомня вестникът.

През изтеклата година имаше кадрови промени. Дейвид Фрост се оттегли от правителствения си пост, а Мишел Барние, главният преговарящ на ЕС за Brexit-а, напусна Брюксел, за да се кандидатура (неуспешно) за президент на Франция. Напоследък Лондон успокои реториката в разговорите за правилата за риболова и търговията с колбаси, а Марош Шефчович, заместникът на Барние, има репутацията на прагматик. Европейските столици таят надежда, че британският външен министър Лиз Тръс, която пое функциите на лорд Фрост, ще бъде по-сговорчива. “Индипендънт” оптимистично заявява, че тя е в състояние да осуети разразяването на търговски войни с ЕС.

Медиите на острова споменават и намеренията на френския президент Еманюел Макрон да се кандидатира за втори мандат на изборите през април. Според някои от тях той едва ли ще устои на изкушението “да удари” британците заради спора за риболовните лицензи и отказания от Канбера договор за покупка на френски подводници и сключването на такъв с Лондон и Вашингтон.

“Гардиън” пише за оплакванията в секторите на британската икономика, на които бе обещано много, а не получиха почти нищо – риболовците са измамени, фермерите не са сигурни, че заменянето на субсидиите и режима за плащане ще доведе до нещо добро, а малките фирми, които изнасят за ЕС, бяха обременени с допълнителни разходи и документация. Размерът на икономически щети от Brexit-а става ясен от данните на британската Служба за бюджетна отговорност, която прогнозира, че напускането на ЕС ще намали БВП на Обединеното кралство в дългосрочен план с около 4 на сто, докато спадът заради пандемията ще бъде около 1,5 процента. Brexit-ът принуди северноирландските компании да преодоляват нови бариери, а деликатният политически баланс в региона е под напрежение, заключава изданието.
/БТА/

По публикацията работи: Елка Василева
dnes.bg

Подкрепете инициативата за построяване на български Православен храм в Лондон!