Президентът Нийнистьо е открил през годините в речите на Путин “надигащо се чувство на неудовлетвореност, гняв и омраза”, но войната е изненадала и него
Финландският президент. Снимка: Neil Hall/EPA/Bloomberg
Финландският президент Саули Нийнистьо разчита на парламентарен мандат за кандидатстване на страната му за членство в НАТО в близко бъдеще. В разговор с германски журналисти в Хелзинки Нийнистьо заяви, че според него ще има „огромно парламентарно мнозинство” за евентуална молба за членство.
Членството на Финландия в НАТО ще бъде историческа промяна за страната, която има дълга традиция на неприсъединяване. Според финландския министър-председател Сана Марин решението трябва да бъде взето тази пролет, преди срещата на върха на НАТО в Мадрид през юни. Веднага след Великден парламентът ще се събере в Хелзинки, за да обсъди правителствената бяла книга за преориентиране на политиката за сигурност, в която ще бъдат обяснени плюсовете и минусите на членството в НАТО. В края на консултациите трябва да се постигне консенсус между парламента, правителството и президента.
Президентът Нийнистьо говори за „голямо историческо решение” за страната си. Самият той и министър-председателят заявиха, че все още не искат да оповестяват позицията си, за да не повлияят на парламентарния дебат. „Тези, които вземат решението, трябва внимателно да преценят фактите “за” и “против”, каза Нийнистьо. „Веднъж взето, няма връщане назад”, добави той, цитиран от Süddeutsche Zeitung.
Във Финландия обаче вече малцина се съмняват, че парламентът няма да гласува за присъединяване към НАТО. Руската агресивна война срещу Украйна доведе до историческа промяна в общественото мнение: в миналото пронатовският лагер едва ли някога достигаше повече от 20 или 30% в социологическите проучвания. Сега обаче, в проучванията, проведени от обществената телевизия YLE, повече от 60% от анкетираните подкрепят присъединяването към НАТО.
„Основата на добросъседските отношения с Русия се срина за една нощ, доверието изчезна”, казва Мика Аалтола, директор на Финландския институт за международни отношения в Хелзинки. „А времената, в които въпросът за НАТО беше повод за дебати за идентичността, отминаха. Сега обсъждаме прагматично. И има ново разбиране: Финландия трябва да бъде част от колективното сдържане на Русия“.
Подобно на Швеция, Финландия никога не е била член на НАТО, въпреки че и двете държави си сътрудничат тясно с алианса през последните години. Особено във Финландия, която има повече от 1300 км обща граница с Русия и се чувства особено уязвима, военното неприсъединяване се разглежда като гаранция за сигурност, въпреки че президентът Нийнистьо подчертава, че то не трябва да се разбира като неутралитет.
Финландия е член на ЕС от 1995 г. и оттогава е твърдо в западния лагер. „Ние не сме неутрални, не сме и необвързани”, каза Нийнистьо. Финландия е само „военно необвързана”, каза той. В миналото Русия неколкократно е заплашвала Финландия и Швеция, че „да” на НАТО ще има „военни и политически последици”.
Наблюдателите смятат, че фазата между кандидатстването и членството е особено деликатна: Член 5 от Устава на НАТО – клаузата за взаимопомощ – все още не се прилага за кандидата. Нийнистьо заяви, че в случай на финландска кандидатура той също смята този период за „малко колеблив”. Той обаче очаква „бързо” решение от страна на НАТО. Освен това Финландия е добре подготвена за евентуални руски опити за оказване на влияние или заплахи.
Що се отнася до готовността за отбрана, Финландия е първенец в Европа. „Историята ни е научила никога да не пренебрегваме сигурността си”, каза Нийнистьо. През миналия век Финландия участва в две войни с Русия.
През десетте си години на поста Нийнистьо често се опитвал да напомня на европейските си колеги, че „животът невинаги е толкова красив, че да можеш да забравиш за сигурността”. Във Финландия и днес има задължителна военна служба.
„Когато свикаме армията и резервистите, имаме 300 хил. мъже и жени с оръжие”, поясни Нийнистьо. „Това е повече, отколкото в Германия, но ние сме петнадесет пъти по-малки като население“, добавя той. Финландия има 5,5 млн. жители.
А през декември страната реши да закупи 64 американски изтребителя F35 за почти 10 млрд. евро. В сряда тази седмица правителството реши да увеличи военните разходи с още 2,2 млрд. евро за закупуване на оръжие. „Всичко, с което бяхме свикнали, сега е под въпрос”, заяви министърът на отбраната Анти Кайконен при представянето на плановете.
Саули Нийнистьо е на поста си от 2012 г. и според социологическите проучвания е най-популярният политик в страната. Във Финландия конституцията отрежда на президента водеща роля по въпросите на външната политика и политиката на сигурност, която трябва да се изпълнява „в сътрудничество” с правителството.
По политически произход той е от националната партия “Рали” – единствената голяма финландска партия, която от много години подкрепя присъединяването към НАТО. Но през всичките тези години президентът е смятан и за човек, който е имал сравнително близки контакти с руския президент Владимир Путин; двамата често са разговаряли по телефона. Сега Нийнистьо казва, че през годините е открил в речите и монолозите на Путин „надигащо се чувство на неудовлетвореност, гняв и омраза”. Въпреки това мащабът на инвазията в Украйна бил „огромна изненада” за него.
Нийнистьо показва задоволство от реакцията на Европа. Санкциите са “силни” и необходими, дори ако засягат самия Запад, както в случая с новите санкции в енергийния сектор. “Дори обикновените граждани вече трябва да се подготвят за това, че може да има ограничения“. Президентът похвали „обрата” на Германия и по въпроса за доставките на оръжие за Украйна: „Германският пример беше много важен”, каза той.
В петък Нийнистьо ще приеме германския си колега Франк-Валтер Щайнмайер в Хелзинки. След разговорите си в официалната резиденция на Нийнистьо двамата ще отидат в парламента на Финландия, където ще участват в съвместна видеоконференция с украинския президент Володимир Зеленски.
По статията работиха: Бойчо Попов, редактор Десислава Попова
investor.bg
