Академичната икономика във Великобритания си остава мъжка дейност

1 vote, average: 5,00 out of 51 vote, average: 5,00 out of 51 vote, average: 5,00 out of 51 vote, average: 5,00 out of 51 vote, average: 5,00 out of 5
0
70

Част от проблема за жените е несигурността на младшите академични работни места и изискванията за публикуване на материали

Снимка: Bloomberg

Когато Елинор Остром стана първата жена, получила Нобеловата награда за икономика през 2009 г., тя каза: „Няма да съм последната“. Въпреки че се оказа права, моментът беше много закъснял за такава забележителна промяна. Освен това, Остром, която почина през 2012 г., спечели, въпреки че беше извън традиционната икономика. Та, има ли икономиката проблем с жените? Или жените имат проблем с икономиката? Това се пита Тим Харфърд на страниците на Financial Times.

По-рано през лятото Кралското икономическо общество (RES) публикува доклад, изследващ половия дисбаланс в икономиката във Великобритания. (Преди бях член на Съвета на RES, групата, която наблюдава дейността на Обществото.) Картината не е обнадеждаваща. Академичната икономика остава до голяма степен мъжка дейност и колкото по-високо е титулувана длъжността, толкова повече тя е доминирана от мъже.

Жените съставляват 32% от студентите по икономика (27% през 1996 г.) и 26% от академичните икономисти (18% през 1996 г.). За четвърт век този темп на напредък не е вдъхновяващ. Това е лоша новина и за икономиката. Икономистът Даян Койл, професор по публична политика в Кеймбридж, обобщава: „Не е възможно да развивате добра социална наука, ако сте толкова непредставителни за обществото.“

Проблемът изглежда много по-остър за академичната икономика, отколкото за икономиката като цяло. Половината от всички британски студенти по икономика над бакалавър са жени. След това изглежда, че тези жени се насочват към частния сектор (банките, консултантските компании и информационните технологии ги привличат) – или отиват в аналитични центрове, Английската централна банка или правителствената икономическа служба, всички от които имат по-голям дял на жените икономисти, отколкото университетите.

В международен план жените в момента управляват (или наскоро управляваха) Министерството на финансите на САЩ и Федералния резерв (Джанет Йелън, сега шеф на финансовото ведомство, преди на Фед – бел. прев.), както и МВФ (българката Кристалина Георгиева – бел. прев.) Главните икономисти както на МВФ, така и на Световната банка също са жени.

Така че изглежда много страннно, че академичната икономика е толкова недостъпна или непривлекателна за жените. Част от проблема е несигурността на младшите академични работни места във всички области и изискванията за публикуване на материали с френетична скорост точно в момента, в който много жени мислят да излязат по майчинство. Не би трябвало да е невъзможно да се преосмисли академичната работа, за да стане тя привлекателна и достъпна за хора с други изисквания към времето им. Досега обаче изглежда, че това не се е случило.

Но липсата на подходяща за семейството кариерна среда не е единственият проблем. Преди четири години Алис Ву, студентка в Калифорнийския университет в Бъркли, публикува систематично проучване на езика, използван за жените в академичните среди в уеб форума на EconJobRumors. (Ще спестя на читателите подробностите, които често са сексуални, силно обидни или и двете. Но младите икономистки, проучващи академичния пазар на труда, не са пощадени от подробностите.) Изследването на Ву предизвика реакция от Американската икономическа асоциация, която оттогава обръща много повече внимание на измерването на дискриминацията срещу жените в рамките на професията. Остава да се види дали от това се получава нещо продуктивно, но подобни проблеми е по-добре да се признават, отколкото да се пренебрегват.

Икономическият журналист Стейси Ванек Смит, автор на „Макиавели за жени“, твърди, че прозрачността спомага за промяната. Във Великобритания сега е задължително всяка организация с най-малко 250 служители да докладва при разлика в средното заплащане между мъже и жени. Ванек Смит смята, че това правило сега свива разликата в заплащането между половете: неудобно е да се обяснява неравенство в заплатите, а шефовете не обичат да се чувстват така.

Сега става неловко и да има толкова малко жени икономисти на висши академични позиции – особено когато жените са толкова видими на висши политически длъжности. Така че има надежда. И една проста крачка напред е да се свърши по-добра работа за промотиране на икономиката пред кандидатстудентите и по-качественото й преподаване.

„Ако попитате младите хора как си представят един икономист, те ще кажат, че това е скучен мъж в костюм“, споделя Сара Смит, професор по икономика в Бристълския университет. “Ако ги попитате какво изучава икономика, те ще кажат пари, банкиране и финанси.”

И Смит, и Даян Койл вярват, че това отъждествяване на икономиката с пари и финанси е нещо, което важи повече за 17-годишните момчета, отколкото за 17-годишните момичета. Не мога да докажа, че погрешното възприятие допринася за дисбаланса между половете, но със сигурност не популяризира икономиката.

Един влиятелен курс с отворен достъп, наречен Core, използва различен подход. Той започва с големи икономически въпроси като неравенството, бедността и устойчивото развитие – такива, които учениците по света считат за основни приоритети. След това Core използва напълно стандартни икономически инструменти за изследване на тези въпроси. Това внася повече справедливост в предмета на икономиката. Ако също така разширява привлекателността й, това ще е бонус.

Кариерата на Елинор Остром трябва да бъде за пример. Тя беше изключена от конвенционалната икономика, тъй като като момиче през 40-те години на миналия век беше отклонена от математиката. Тя стана политолог и създаде по-всеобхватно разбиране за въпросите, на които икономиката може да отговори, инструментите, които могат да бъдат използвани, и хората, които трябва да са там, когато се вземат решения. Тя беше човек, който направи икономиката по-задълбочена, разширявайки я. Тя няма да е последната.
По статията работи: Петър Нейков
investor.bg

Подкрепете инициативата за построяване на български Православен храм в Лондон!