BulgarianEnglishArabicChinese (Traditional)CroatianCzechDanishFrenchGermanGreekItalianJapaneseKoreanNorwegianPolishPortugueseRomanianRussianSerbianSlovenianSpanishSwedishUkrainian
неделя, септември 22, 2019

Британските лейбъристи обещават да решат Brexit за 6 месеца

0

 

Снимка: БТА
Правителство, ръководено от основната опозиционна британска Лейбъристка партия, ще осигури „разумна“ сделка за напускане на Европейския съюз в рамките на три месеца. Също така в проектоизявление на партията, видяно от Reuters, се посочва, че в рамките на шест месеца ще проведе референдум за постигнатата сделка или за оставане в Блока.

След три години хаотични преговори (водени от Консерваторите) и блокаж в парламента, едно лейбъристко правителство ще подреди Brexit по един или друг начин в рамките на шест месеца след идването на власт, пише в проектоизявлението.

В изявлението, което трябва да бъде одобрено на годишната конференция на Лейбъристите в морския курорт Брайтън, се посочва, че водено от тях правителство „ще осигури разумна сделка за напускане на ЕС в рамките на три месеца и в рамките на шест месеца ще я постави пред хората“ на референдум, заедно с възможността Великобритания да остане в Блока.
economic.bg

Източна Европа изпуска възможността да намали трудовата миграция

0

Снимка: архив Ройтерс

Новата ера на пазара на труда се очертава като пропусната възможност за по-бедните части от Европа да намалят изтичането на квалифицирана работна ръка, посочва в свой материал Bloomberg TV Bulgaria.

Стотици хиляди сърби, украинци и румънци изкарват прехраната си чрез глобални платформи за заетост на свободна практика, работейки за международни клиенти, които плащат по-добре от местните компании. Това би могло да е перфектен начин хората да се задържат в страната, вместо да търсят по-добри възможности извън нея. Вместо това обаче остарелите регулации карат тези хора да живеят на ръба на закона, проваляйки се в опитите си да спрат изтичането на умове.

От векове Източна Европа е ръководена от желанието да се състезава със Запада. През последните три десетилетия посткомунистическите държави трансформираха икономиките си и станаха част от глобалните вериги за доставка. Сега зората на гиг икономиката (от англ. жаргон за епизодични ангажименти) предлага шанс за нова стъпка напред. Поколенията, които са израснали след края на Студената война обаче, са управлявани от някои от най-корумпираните политически системи в Европа.
Много западни икономики въведоха високи нива на защита и гъвкаво законодателство, когато се появиха платформите за служители на свободна практика. И те продължават да развиват тази сфера от икономика: Великобритания например предложи през миналата година да се увеличи законовата защита на тези работници.

Миналия месец Калифорния прие закон, който може да накара компаниите да прекласифицират работниците на свободна практика като служители – ход, който ще им осигури по-високи нива на трудова защита. Законовата уредба е дебат в страните от Германия до САЩ, които се опитват по-скоро да дефинират индустрията и да регулират отношенията между работодатели и служители, отколкото да легализират новите работи.

„Добрите новини са, че Украйна, Румъния и Сърбия имат изобилие от висококвалифицирани служители в областта на технологиите. Много от тях работят дистанционно, което значително намалява изтичането на кадри“, твърди Жанин Берг, старши специалист в Международната организация на труда в Женева.

Междувременно опцията тези хора да започнат да работят за себе си става все по-привлекателна предвид безкрайните възможности.

Предупрежденията обаче се засилват. Румъния се нуждае от „предефиниране и реформи на трудовите отношения“, според финансирано от Европейската комисия изследване на Института за обществени политики. В Украйна Международната организация на труда настоя миналата година за „политическа отговорност, която да може да повиши ползите от работната трансформация“.

Международният валутен фонд посочи през юли, че страните в Източна Европа трябва да направят повече от това да „запазят и използват по-добре съществуващата в тях работна сила“, за да се справят със значителния спад на населението в тях, предизвикан отчасти от нарастващата миграция.

Изтичането на кадри е общ проблем за Румъния, Украйна и Сърбия. То допринесе за напускането на общо 600 хил. души от трите страни през 2016 г. в търсене на по-добри възможности за работа и живот. Това е трикратен ръст спрямо 2000 г., сочат данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Сърбия не е включила работниците на свободна практика в трудовото си законодателство. Украйна пък им позволява да се регистрират и да плащат по-ниски, но без протекции. Новото правителство на страната обеща промени в тази насока до края на годината.

И докато от Румъния се изисква да приеме законодателството на Европейския съюз, работата протича бавно сред почти постоянните политически сътресения. Министерството на труда в Букурещ заяви, че работи по прилагането на изискването с краен срок до 1 август 2022 г.

По статията работиха: Екип на Bloomberg TV Bulgaria , редактор Елена Илиева
investor.bg

За първи път жена е начело на голяма британска банка

0

Снимка: Twitter профил RBS
Royal Bank of Scotland (RBS) назначи Алисън Роуз за свой нов главен изпълнителен директор, като стана първият голям британски кредитор, който назначава жена на най-високата позиция.

Роуз, която се очакваше да получи поста, ще наследи напускащия изпълнителен директор Рос Макюън на 1 ноември. Той трябва да се присъедини към National Australia Bank като следващ главен изпълнителен директор.

Роуз е работила в банката от 27 години и поема ролята в ключов момент за заемодателя, тъй като британските банки се подготвят за икономическите проблеми, ако Великобритания напусне Европейския съюз без сделка през следващия месец.

Тя ще бъде натоварена и с по-нататъшно закърпване на повредената репутация на RBS и опит да върне банката в частни ръце, повече от десетилетие след спасяването й от държавата с 45 милиарда лири по време на финансовата криза.

„Следвайки строг процес, уверен съм, че сме назначили най-добрия човек за работата“, каза председателят на RBS Хауърд Дейвис в изявление.

Роуз ще получава фиксирана базова заплата от 1,1 милиона паунда годишно, плюс фиксирана надбавка в акции, определена на 100% от заплатата ѝ. Това е малко повече от възнаграждението на Макюън, който имаше базова заплата от 1 милион паунда годишно, плюс 100% фиксиран дял.
economic.bg

Конституционализмът се сблъсква с популизма в САЩ и Великобритания

0

Британският парламент бе разпуснат за пет седмици от Борис Джонсън със съгласието на кралицата. Снимка: Ройтерс

Общественото недоволство в двете най-стари англоезични демокрации в света разкри дълбоки недостатъци в конституционните им системи. Разглеждането на тези дефекти трябва да бъде спешна работа и в двете страни, пише Уилям Галстън за Wall Street Journal.

Обединеното кралство се разкъсва между два съперничещи си вида политическа легитимност. Според отколешните закони и традиции върховният суверенитет се пада на Парламента, който може да приема законодателство по всички избрани от него въпроси, но не може да обвързва бъдещите парламенти.
От 70-те години на миналия век обаче британските политици използват и национални референдуми, които въведоха нова основа за легитимност в тяхната система. Казано по-просто, парламентарният суверенитет установява представителната демокрация, докато референдумът създава версия на пряката демокрация.

Тези два вида демокрация са нестабилна смес в основата на британското управление. Те могат да взаимодействат стабилно, но само ако е изпълнено едно от две условия. Първото е двата израза на общественото мнение да съвпадат. Това се случи през 1975 г.: След като правителството на Лейбъристката партия договори промени в условията, според които Обединеното кралство се присъедини към Европейския съюз, въпросът за продължаване на членството в ЕС беше поставен на референдум (единственият национален плебисцит във Великобритания през 20 век), който доведе до силен положителен вот.

Другото условие двойната система да работи е, ако единият израз на обществената воля се приеме за подчинен на другия. По принцип това е случаят с Brexit. През ноември 2016 г., повече от четири месеца след като британските избиратели гласуваха да напуснат ЕС, Върховният съд на Великобритания постанови, че е отговорност изцяло на Парламента – а не само на управляващото правителство – да определи дали, кога и как да промени членството на Великобритания в ЕС. Съдът прие, че резултатът от референдума е „препоръчителен“ за депутатите в Парламента, които запазват върховен суверенитет.

В това се състои противоречието: настоящото правителство, ръководено от Борис Джонсън, тихомълком погазва решението на съда. Подобно на популистите навсякъде, онези, които подкрепят Джонсън, настояват, че гласът на хората, изразен директно чрез референдуми, е по-автентичен от косвеното му изразяване чрез избрани представители. Хората си казаха думата, казват те, и Парламентът е длъжен да се съобрази. Мнозинството от парламентаристите не са съгласни, настоявайки, че имат право да определят условията, при които Великобритания напуска ЕС.
Неспособно да постигне своето, правителството заплашва да игнорира закон, който Парламентът наскоро прие, за да контролира сроковете и условията по Brexit. Високопоставени сътрудници на Джонсън казаха, че неговото правителство възнамерява да „саботира“ този закон и „да използва резачката“ срещу препятствията по пътя на излизането от ЕС. Ако Джонсън изпълни тази заплаха, латентната конституционна криза ще се превърне в реална.

За разлика от неписаната конституция на Великобритания, която не спира Парламента да разрешава референдуми, тази на Америка не предвижда пряко гласуване на населението и ще трябва да бъде изменена, за да се възприеме тази практика (както бяха променени много щатски конституции). Затова популизмът в САЩ се изразява чрез друга негова определяща характеристика – предпочитанието за харизматични лидери със силни изпълнителни правомощия.

По време на президентската си кампания Доналд Тръмп настоя, че той е автентичният глас на хората и че сам може да реши проблемите на страната. Като президент той изстиска правомощията си до предела, ако не и отвъд него. Хората ме избраха да построя стена на южната граница, казва той. Ако Конгресът откаже да отпусне средства за тази цел, той ще „пренасочи“ парите от сметки, създадени за други цели. Никой не знае какво ще се случи, ако съдът реши, че той няма правомощието да прави това.

Трябва да кажем, че това не се случва във вакуум. От десетилетия Конгресът прехвърля на изпълнителната власт широки дискреционни правомощия – за военни действия, търговия, имиграция и регулации. Той прави това отчасти по хамилтънски причини: Както е посочил основателят, само изпълнителната власт може да действа с „експедитивност“, когато се изискват бързи и решителни действия. Но по-малко благородни съображения също изиграха роля. Избранниците на хората са твърде склонни да избягат от отговорност за трудните решения.

Въпреки различията между техните конституционни системи, и Великобритания, и САЩ научават един и същи урок: Формалните характеристики на правителствената власт не могат напълно да определят нейното упражняване. Приемаме, че тези, които държат властта, ще я владеят в определени некодифицирани нормативни граници. Да, британското правителство има правото, със съгласието на кралицата, да разпуска парламента. Но никой не си е представял, че премиер ще направи това в продължение на пет седмици в кулминацията на интензивния национален дебат, точно както никой в ​​САЩ не си е представял, че президент ще обяви стоманата, внасяна от Канада, за заплаха за националната сигурност.

Ако допуснем, че тези кризи се разрешат без демокрацията да бъде накърнена, и двете страни ще трябва сериозно да помислят за основите на своето управление.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Бойчо Попов
invetor.bg

Великобритания остава предпочитана за българските студенти за поредна година

0

Снимка: Pixabay

България запазва десетото си място сред държавите от ЕС по брой на студенти, обучаващи се в британските университети, като 6040 са били българските студенти за учебната 2017/2018 година във Великобритания. Начело и с почти изравнен брой студенти във Великобритания са Италия /с 13 985 студенти/, Франция /с 13 660 студенти/ и Германия /13 545 студенти/, но тези страни са с много по-голямо население от България, каза на пресконференция Благовеста Евтимова, организатор на изложението „Уча в чужбина“, предава БТА.

По думите й неяснотите около Brexit не са се отразили върху кампанията за приема за 2020 г. в британските университети, като дори има и леко увеличение на кандидатите спрямо същия период на миналата година. Това е така, защото образованието е може би единствената сфера във Великобритания, която си извоюва правителствени гаранции за запазването на статута на европейските студенти и след Brexit, каза Евтимова. Тя съобщи, че европейските студенти в британските университети са близо 25 на сто от студентите в бакалавърската степен във Великобритания и техният отлив би причинил голяма криза, дори и икономическа в страната.

Евтимова обясни, че наскоро британското правителство е взело решение, ако един студент е завършил образователна степен във Великобритания, да има правото в продължение на две години да си търси работа в страната, а не само четири месеца, както беше досега. Това е своебразен статут, който получават за първи път чуждите студенти във Великобритания, като се запазват и останалите четири гаранции за тях, съществуващи досега. Сред тях са безплатното здравно обслужване по време на цялото им обучение във Великобритания, запазването на студентските заеми в Англия и на субсидиите в Шотландия. Запазват се също и миграционните права на чуждите студенти и дори да се въведат визи за европейските граждани британските университети информират, че „студентите ще разполагат с писма, с които да влизат и излизат свободно в страната“, коментира Благовеста Евтимова. По думите й това означава, че „британците искат да запазят и след Brexit европейските студенти в университетите си“.

България е източноевропейската страна с най-много студенти в холандските университети, като те са привлечени от многото и качествени програми на английски език в страната и от „разумната“ годишна такса – малко над 2000 евро, която за първокурсници бакалаври е 1000 евро, обясни Кристина Семковска от организаторите.

Тя каза, че за миналата година 3126 български студенти са заминали да учат в холандските университети. И вече нашите студенти са на шесто място в Холандия сред чуждите студенти, като преди тях по брой са само студентите от Германия, Италия, Китай, Белгия и Великобритания.

Най-много от българските студенти избират да учат в Холандия бизнес, мениджмънт и икономика, но вече психологията е най-популярната специалност. Новост е и повишеният интерес на българските студенти в холандските университети, избрали да учат инженерни специалности и то в силни технически университети, изместващи тези по изкуства и дизайн, които са били популярни в предходните години. Вече повече български студенти избират да учат в Холандия инженерни науки – компютърни специалности, роботика, мехатроника, механика и електроинженерство. Тази година се отчита и ръст на заминаващите българи за класическите университети в Холандия, като за първи път от пет години насам те са малко повече от избралите да учат в приложни университети. В Холандия много добре е развито международното висше образование и страната е една от лидерите в Европа в него, коментира Семковска.

През последните години се увеличава и броят на българите, обучаващи се в Германия и те са вече 6840. Българските студенти избират да учат в Германия заради безплатното висше образование и добрите академични институции, заради силната икономика на страната и добрите възможности за реализация. 69,2 процента от чуждите студенти в Германия остават в страната след дипломирането си, каза Семковска. Тя отбеляза обаче, че българските кандидат-студенти трябва да владеят на много високо ниво немски език, за да учат в Германия, тъй като специалностите там на английски език не са много.

Австрия също е доста търсена държава от българските кандидат-студенти, защото също има много качествени университети, но младите хора избират да учат предимно във Виена, отбеляза консултантът. И в Австрия преобладават специалностите в университетите на немски език.

През изминалите години имаше интерес на българските кандидати и към университетите в скандинавските страни, но вече има лек спад при кандидатстването, каза Кристина Семковска. Тя обясни, че в Дания е намален приемът на студентите от ЕС, има също повече и по-трудни изисквания за приема, свързани с определен брой часове по дадени предмети. Нашите студенти, които искат да учат в скандинавските държави, избират сега основно Швеция заради повечето програми в нея на английски език.

По статията работи: Евгения Маринова
investor.bg

Три урока за Европа от трагедията Brexit

0

Британският премиер Борис Джонсън (вляво) и председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер. Снимка: Ройтерс

Британците са попаднали в гигантския капан на Brexit, като в същото време в континентална Европа търпението започва да се изчерпва, твърди пред Euractiv Роджър Кейзъл, основател и генерален секретар на „Нови европейци“.

Положението е крайно некомфортно както за 5-те милиона граждани на ЕС във Великобритания, така и за британците в ЕС.

„Но защо европейците трябва да ги е грижа за обсебеността на британците от себе си? Защо просто да не оставим Brexit на британците?“, пита Кейзъл.
За самите британци Brexit няма много общо с Европа и е изцяло свързан с властта във Великобритания и какво възнамеряват те да правят с нея.

Борис Джонсън поставя този проблем рязко във фокус. Той е апотеоз на гражданската война на торите, която продължава вече повече от 30 години. Сега тя нанася нечувани вреди на британските интереси и репутацията им по целия свят.

Интересът на Джонсън са военните плячки. Премиерът не се съобразява много с броя на жертвите. Поне е ясно на чия страна е той. Борис е на страната на Борис.

Джонсън обръща гръб не само на 45-те години членство в ЕС, но и на основните ценности, от които зависи членството в ЕС. Той изключва демокрацията и изглежда готов да пренебрегне върховенството на закона.

Всичко това е в рязък контраст с основните ценности и политиката на Консервативната партия спрямо Европа през десетилетията.

Уинстън Чърчил за пръв път призовава за „Съединените европейски щати“ – въпреки че не е ясно дали включва към тях и Великобритания.

Той с право се счита за един от бащите-основатели на това, което Кейзъл нарича Европа 1 – Европа на нациите и държавите, която поставя основата на траен мир между държавите членки на ЕС.

И Маргарет Тачър е имала мнение по въпроса . Тя настоява силно за това, което Кейзъл нарича Европа 2 – Европа на пазарите и парите. Тачър е явен защитник на единния пазар и на необходимите промени, за да го превърнат в реалност.

Тези реформи включват въвеждането на гласуване с квалифицирано мнозинство, така че бариерите, които ще се върнат в момента, в който Великобритания напусне ЕС без сделка, могат да бъдат премахнати. Разбира се, Тачър мрази идеята за еврото.

Наследниците на Чърчил и Тачър, хора като Никълъс Соумс, внукът на Чърчил и Кен Кларк, или Филип Хамънд и Дейвид Гоук, бяха безцеремонно изхвърлени от партията на торите по-рано този месец.

Самият Борис Джонсън е сериен бунтовник. Много от членовете на неговия кабинет гласуваха отново и отново срещу правителството на Тереза ​​Мей.

Сега Великобритания има премиер, който е описан от външния министър в сянка Емили Торнбъри като „явен лъжец“.

Неговият собствен брат Джо Джонсън подаде оставка като депутат и напусна политиката поради „конфликт между лоялността на семейството и националния интерес.“ Това не е „политиката, каквато я познаваме“.
Пред тези провокации какво трябва да бъде отношението и поведението на ЕС? На какво ни учи кризата Brexit като европейци?

Първо, според Кейзъл, ЕС има право да признае, че Brexit е предизвикателство за единството на ЕС и целостта на единния пазар.

Или казано по друг начин, ЕС е ценностна общност, тъй като интересите и отношенията между членовете не са просто трансакционни.

Британците винаги са предприемали трансакционен подход спрямо Европа. Джонсън е най-лошият пример и той никога няма да разбере защо не може да има раздвижване в ЕС по тези ключови въпроси. Това е неговият проблем, а не ЕС.
Второ, скорошното поведение на Обединеното кралство ескалира предизвикателствата на ново ниво. Всъщност то поставя на риск самите преговори.

Ако Обединеното кралство иска твърд Brexit, така да бъде. Но когато правителството се постави над закона, неговото поведение става въпрос от международна загриженост.

ЕС има право да спре преговорите. Главният преговарящ за Brexit от стрната на блока Мишел Барние говори за „парализа“. Сега Доналд Туск трябва да определи условията за възобновяване на преговорите.

Докато Обединеното кралство е член на ЕС, трябва да спазва правилата.

Така че тези условия трябва да включват потвърждение на Великобритания, че тя ще зачита парламентарния суверенитет и върховенството на закона.

По-рано тази година, когато Тереза ​​Мей поиска удължаване на Brexit до 30 юни, то беше предоставено при условие, че Великобритания проведе европейски парламентарни избори.

Както Доналд Туск каза тогава, това е необходимо, „защото сме европейци.“

Е, днес европейците са не по-малко европейци. Същото послание трябва да се повтори – в случая за Борис Джонсън, отново и отново.

Третият и последен урок за ЕС е да се припомни, че във всяка криза има възможност.

Ако някоя от движещите сили зад вота за Brexit е загрижена за демокрацията, то сега е моментът да изкара наяве този аргумент.

ЕС не представлява заплаха за демокрацията. Блокът е гарант за демокрацията в Европа. Това е така, защото ЕС е не само съюз на държави (Европа 1) и на пазари (Европа 2), но и е Европа на гражданите (Европа 3).

Като граждани на Европа, ние живеем в първата транснационална представителна демокрация в света, управлявана от върховенството на закона и програмирана с уважение към човешкото достойнство. Имаме права, имаме глас и имаме вот.

Въпросът, който трябва да се зададе на тези, които манипулират Brexit, не е защо те искат Великобритания да напусне ЕС, а по-скоро какво планират да направят, след като Великобритания си тръгне? Това е въпросът, който никога не се поставя.

По статията работи: Аспарух Илиев
investor.bg

Английската централна банка има всички основания да не повишава лихвите

0

Сградата на Английската централна банка в Лондон. Снимка: Ройтерс

Деветчленната Комисия за парична политика на Английската централна банка (АЦБ) ще проведе днес последната си среща преди потенциалното излизане на Великобритания от ЕС без сделка на 31 октомври – с всички несигурности, които то влече. Други монетарни власти – Европейската централна банка и Федералния резерв на САЩ, облекчават паричната политика, а инфлацията в Обединеното кралство засега се понижи под целта. И все пак едва ли Комисията ще направи някакъв ход за промяна на лихвените проценти. Тя е в правото си да отлага, пише в. Financial Times.

Подходът на изчакване е разумен не само поради причини, свързани с нервния дебат за Brexit. Наемането на работа се забавя, глобалните перспективи са тревожни, а увеличаването на заплатите кара много компании да търсят начини за повишаване на производителността. Дори Brexit да бъде решен чудодейно, няма да има нужда от продължаване на цикъла на монетарно затягане, който започна през 2017 година.
Когато АЦБ започна да повишава лихвените проценти след близо десетилетие на рекордно ниски ставки след финансовата криза, регулаторите твърдяха, че британската икономика вече не може да генерира подобренията в производителността, които някога постигаше. Дори скромен растеж на заплатите би довел до по-висока инфлация, казваха те, тъй като компаниите вече не бяха достатъчно ефективни, за да абсорбират по-високите разходи за труд.

Това може да е вярно в по-дългосрочен план, но за момента най-новите данни за инфлацията не показват признаци за ръст на цените. Всъщност основната инфлация спадна през август до 1,7% – под 2-процентната цел на централната банка. Това се случва, въпреки че темпът на растеж на заплатите се повиши до 4 на сто през трите месеца до края на юли.

Това може да се дължи отчасти на ползите от поставената „под натиск” икономика. Компаниите реагират на увеличаването на ръста на заплатите, като променят начина си на работа. В търговията на дребно, най-големият източник на заетост в Обединеното кралство, супермаркетите отговориха на растежа на заплатите като реорганизираха смените си и инвестираха в технологии за повишаване на производителността. Asda се присъедини към своите коннкуренти Tesco и J Sainsbury, като повиши заплатите и изравни йерархията.

Дали защото тези по-високи заплати правят по-малко привлекателно за компаниите да наемат нови работници или защото несигурността, свързана с Brexit, кара фирмите да ограничат своите планове, на пазара на труда във Великобритания се появяват пукнатини. Броят на обявените свободни работни места, предсказващ индикатор за икономическо здраве, въпреки че все още е висок, намалява от началото на 2019 г. Регионалните агенти на централната банка съобщават, че намеренията за наемане на работа са се понижили през второто тримесечие на годината, като има загуба на работни места в търговията на дребно и промишлеността.

В същото време глобалният фон изглежда по-малко благоприятен, отколкото когато АЦБ за първи път възприе затегната парична политика. Търговската война между САЩ и Китай може да доведе до допълнителен натиск върху световната икономика и да ускори забавянето в ключовите европейски и американски търговски партньори на Обединеното кралство. Фабриките по целия свят сега се изпитват трудности.

Ако бъде постигната сделка за Brexit, тя може да даде тласък на икономиката на Великобритания. Бизнес инвестициите могат да бъдат отключени, а потребителите да си позволят да харчат малко повече, отколкото досега имаха нагласа. Това от своя страна може да доведе до повишаване на заплатите и заетостта. Инфлацията също може да се повиши повече от очакваното, благодарение на покачването на цените на петрола след атаката срещу рафинерии в Саудитска Арабия тази седмица. Дори това обаче може да се окаже недостатъчно, за да предпази икономиката на Обединеното кралство от глобалното забавяне. АЦБ би било разумно да изчака, докато няма по-ясни доказателства за затегнат трудов пазар, подхранващ по-високи цени.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Илиева
investor.bg

Пазарът на имоти във Великобритания се забавя през септември

0

Снимка: Архив Ройтерс

Септември обикновено е един от най-натоварените месеци от календара на имотната индустрия във Великобритания заради възстановяването на активната дейност след лятото. Това, обаче, изобщо не е така през тази година, пише британското издание express.co.uk.

Актуалният индекс на цените на жилищата от портала за търсене на имоти Rightmove предполага, че все още има малък признак за „есенен отскок“ заради засилващата се политическа несигурност. Това продължава да оказва натиск върху хората да отлагат плановете си, свързани с покупко-продажба на имоти.

Офертните цени изглежда „омекват“ през последния месец. Rightmove отчете средно понижение в цялата страна от 0,2% – първото за това време на годината от септември 2010 г. насам.

Разбира се, дали това е аномалия или началото на тенденция, само времето ще покаже, подчертава изданието.

Броят на новите имоти, които се предлагат за продажба, също е по-нисък на годишна база – със 7,8 на сто, сочат данните. Средните договорени продажби се свиват с 3,4%.

Основните пазари, обаче, остават стабилни. Ипотечното кредитиране е близо до рекордно високи нива, тъй като заемодателите продължават да се конкурират за пазарен дял, нивата на заетост остават високи, а инфлацията остава близо до целта на централната банка от 2%.

Майлс Шипсайд, директор на Rightmove, коментира данните: „Мнозина са свикнали да живеят в челюстите на несигурността след референдума преди три години и продължават с живота и жилищните си движения. При наближаването на новия краен срок за Brexit, обаче, има признаци, че все повече хора започват да се колебаят“.

Есенният отскок обикновено започва в същото време, когато децата се връщат на училище, но тази година в най-добрия случай това е късно начало и ако несигурността продължава, есенният отскок може да бъде пропуснат напълно и дейностите да се забавят до Нова година, прогнозира Шипсайд.

Онези, които планират да купят или търгуват и могат да запазят нервите си, докато други се колебаят, могат да открият, че са в по-силна позиция за преговори, за да получат благоприятна сделка, смята той.

По статията работиха: Миглена Иванова, редактор Елена Илиева
investor.bg

Хаосът около Brexit може да удължи мандата на Марк Карни за трети път

0

Снимка: Getty

Марк Карни вероятно ще бъде помолен да удължи мандата си като гуверньор на Английската централна банка отново, ако раздялата между Великобритания и Европейския съюз (ЕС) бъде отложена, пише Bloomberg TV Bulgaria, като се позовава на информация на Financial Times.

Възможността за провеждането на предсрочни парламентарни избори в идните месеци прави изборът на име за наследник на Карни все по-малко вероятен, увеличавайки възможността бившият ръководител на Канадската централна банка да остане на поста си след настоящата крайна дата на мандата му на 31 януари 2020 г., предава изданието, като се позовава на анонимни представители на правителството.
Карни трябваше да ръководи Английската централна банка в продължение на 5 години, но вече два пъти мандатът му беше удължаван заради подготовките за Brexit и възможните кризи след процеса.

Политическата безизходица забави процеса по замяната му, като настоящата планирана дата за раздялата между Кралството и ЕС е 31 октомври, което значи, че британският финансов министър Саджид Джавид най-вероятно ще избере името на новия гуверньор след това.

Министерството на финансите на Великобритания търси наследник на Карни, като група служители подготви кратък списък с имена. Твърде вероятно е обаче те да бъдат отхвърлени от настоящото правителство.

По статията работиха: Екип на Bloomberg TV Bulgaria , редактор Елена Илиева
investor.bg

Над 150 души за завели колективен иск срещу НАП

0

Снимка: Economic.bg
Над 150 души са завели колективен срещу Националната агенция за приходите (НАП) заради изтичането на личните данни на милиони български граждани. Ищците искат по 1000 лв. обезщетение. Делата ще се водят от кантората, в която членуват адвокатите Ивайло Юруков и Георги Гочев, обявиха те в сутрешния блок на „Нова телевизия”.

„От цялата кантора – четирима адвокати, които работим заедно, само адвокат Светла Юрукова не е потърпевша от теча. Така че тя ще води делото. Ние сме завели иск на 157 души срещу НАП. Точната хипотеза е „субективно съединяване на искове”. В него може да се включват допълнително участници. Всеки пострадал може да прецени дали да заведе индивидуален иск или да се групира с други пострадали на този принцип”, обясни Юруков.

„1000 лева е цената на иска, която сме определили на базата на неимуществените вреди, които твърдим да са претърпени от лицата. Идеята е такава, че когато съдът присъжда обезщетение за неимуществени вреди, го присъжда по справедливост”, допълни колегата му Гочев.

Юруков обясни, че е възможно различните участници в иска да получат различни размери на обезщетението. А процесуалния способ за определянето на такъв са свидетелските показания.

Другата особеност е, че личните данни на отделните граждани, които са изтекли, са с различен обем, обясни Гочев. Колегата му Ивайло Юруков е на мнение, че е напълно възможна и кражбата на самоличност.
economic.bg

Камерън: Джонсън е нечестен човек

0

Снимка: Ройтерс

Дълго време нямаше никакви новини за Дейвид Камерън – човекът, чието решение британците да гласуват за членството си в ЕС доведе до хаотичните години след референдума през 2016 г. Но бившият премиер предпочете да мълчи по време на всички разгорещени дебати за плюсовете и минусите на членството в ЕС. До сега.

От четвъртък започват продажбите на мемоарите му. И след като Times вече публикува откъси от книгата, 52-годишният Камерън се появи в понеделник вечерта за първи път пред телевизионните камери – и показа угризения. „Питате ме дали съжалявам за нещо? Да“, посочи той в интервюто си за ITV, видимо разстроен.

„Съжалявам ли за това в какво състояние е страната сега? Да“. „Отговорен ли съм? Да“, каза Камерън. Това беше „моят референдум, моята кампания“. Въпреки това той защити фундаменталното решение за свикване на референдум за членство в ЕС.
„Това беше правилното“, настоя той, „неизбежното“, но „не всичко, което се случи след това, трябваше да се случи по този начин“. Според Камерън точно тогава Великобритания е тръгнала по грешния път. Но той винаги е чувствал, че за страната е по-добре да е член на ЕС, отколкото да е сама.

На изборите през юни 2016 г. 17,4 милиона британци (51,9 процента от избирателите) гласуваха за напускане на ЕС. Оттогава Брюксел и Лондон преговарят за условията по Brexit, който се предвижда да се проведе на 31 октомври според плановете на сегашното правителство начело с премиера Борис Джонсън.

Камерън подаде оставка в деня след референдума. „Не мислех, че имам доверието да приложа резултата от референдума“, каза той.

Същевременно той разкритикува подхода на настоящия премиер Джонсън. Изпращането на парламента в задължителна почивка е силно преувеличено, дори ако този ход е легален, смята Камерън. Дали това е така, трябва да реши Върховният съд, който ще заседава по казуса от вторник. В първия ден институцията ще изслуша адвокатите на ищците – в единия случай Джина Милър и в другия 78 проевропейски депутати. Адвокатите на правителството ще бъдат изслушани в сряда, а бившият премиер консерватор Джон Мейджър – в четвъртък. Ще бъде дадена думата и на други хора.

Освен това Камерън каза, че действията на Джонсън в хода на кампанията за референдума за оттегляне от ЕС, не са били честни. Джонсън е очаквал привържениците на Brexit да загубят изборите, но не искал да пропусне шанса да „застане на една страна с романтиците, патриотите и националистите“, каза Камерън.

Непосредствено преди официално да обяви подкрепата си за движението за Brexit, Джонсън е изпратил текстово съобщение до Камерън, с прогноза, че Brexit ще завърши „като жаба, премазана от бран“ – текст, базиран на стихотворение на британския автор Ръдиард Киплинг – толкова рязко и болезнено. Въпреки това Джонсън се ангажирал с кампанията за Brexit.

Но Камерън изказа особено остра критика към бившия си приятел Майкъл Гоув, който сега е считан за дясната ръка на Джонсън и отговаря в кабинета за преговорите по Brexit. Гоув е обещал да не популяризира Brexit, но в крайна сметка той отдавна е имал резерви относно членството в ЕС.

Гоув стана един от говорителите на кампанията за Brexit, твърдейки неща, които не са верни, заяви Камерън. Те „се качиха на известния червен автобус Brexit и оставиха истината у дома“, допълва той.

Самият Камерън изключва възможността да се завърне в политиката. „Обичам тази страна“, каза той. „Но мисля, че няма да се случи така, че да се върна към политиката. И не би трябвало“, пояснява още той.

По статията работиха: Бойчо Попов, редактор Елена Илиева
investor.bg

Apple: Решението на ЕК трябва да бъде анулирано

0

Снимка: Ройтерс

Американският технологичен гигант Apple оспори днес пред европейското правосъдие решението на Брюксел, с което се настоява компанията да върне 13 млрд. евро, получени като данъчни облекчения. Apple посочва, че така се отправя предизвикателство към действителността и здравия разум, предаде Франс прес.
„Дали Apple е създал и разработил iPhone в Ирландия? iPad или iPod? Не. Отговорът е написан на всеки продукт на Apple: „Създаден от Apple в Калифорния“,“ заяви Даниел Биърд, представител на Apple пред европейските съдии. Следователно именно в САЩ групата инвестира в изследвания и разработки и създава богатството, което трябва да бъде облагано според международните данъчни правила. Не там, където продава – в ЕС, каквото и да казва Брюксел.

„Решението на ЕК трябва да бъде анулирано“, подчерта Биърд.

Демонстрацията на Apple е неадекватна, отвърна Ричард Лайъл, представител на европейската изпълнителна власт. Той отрече освен това да има каквото и да било непоследователност в разследването на Европейската комисия.

Много журналисти присъстват на изслушването по делото в Съда на ЕС в Люксембург, което започна днес и трябва да продължи и утре.

Apple оспорва в съда решението на Европейската комисия, задължила компанията да изплати на Ирландия 13 милиарда евро компенсации за неоправдани данъчни облаги.

През август 2016 година ЕК обяви, че данъчни постановления на Ирландия през 1991 и 2007 година изкуствено са занижили данъчното бреме на Apple за над две десетилетия, което е равносилно на държавна помощ.

/БТА/

По статията работи: Елена Илиева
INVESTOR.BG

The Daily Express: Джонсън има таен план как да случи Brexit в срок

0

Снимка: БТА
Британският премиер Борис Джонсън има таен план как да изкара страната си от Европейския съюз (ЕС) на 31 октомври, пише местното издание The Daily Express, позовавайки се на неназовани източници в правителството. Според изданието той е толкова секретен, че дори членовете на вътрешния кръг на министър-председателя не са запознати с него. Само трима съветници са видели документа.

Според Daily Mail, от правителството вярват, че са намерили пропуск в закона, който
проевропейските депутати приеха, за да спрат Brexit поне засега.

Информацията обаче е толкова чувствителна, че само трима от съветниците на Джонсън са запознати с нея. Самоличността им не се разкрива, но вероятно става дума за триото Доминик Къмингс, дясната ръка на Джонсън и координатор на кампанията „Гласувай за напускане“, секретарят за Brexit Стив Баркли и главният прокурор Джефри Кокс.

Опозиционните партии обединиха сили преди две седмици, за да приемат закон в опит да предотвратят Brexit без сделка – ефективно връзвайки ръцете на премиера.

В Закона се казва, че ако до 19 октомври в Камарата на общините не бъде одобрена сделка, Джонсън трябва да пише официално до Брюксел, за да иска нова отсрочка – нещо, което той неколкократно изтъкна, че няма да направи.

Няколко мотива в закона обаче съдържат недостатъци, пише още изданието. Джолсън Маугам, изтъкнат противник на Brexit, който бе замесен в редица законодателни действия, целящи да предотвратят излизането на Великобритания от ЕС, също коментира, че последният нормативен акт може да не проработи. Той обясни, че ако депутатите гласуват за приемане на сделка на първо четене, след това законът за предотвратяване на Brexit без сделка вече няма да задължава Джонсън да иска отсрочка от Брюксел.

Но ако след това депутатите гласуват срещу сделката, това на практика ще позволи на правителството свободно да реализира Brexit без сделка.

Новината за таен план идва преди Върховният съд да гледа във вторник случая по спирането на работата на парламента за пет седмици. Блокиращите действия на Джонсън се считат за незаконни.
economic.bg

Aldi планира експанзия със 100 нови магазина във Великобритания

0

Снимка: Aldi
Поделението на германската група супермаркети Aldi за Великобритания и Ирландия обяви в понеделник, че ще засили натиска върху конкурентите си, като ускори експанзията си в Лондон, въпреки че отчете 26% спад в оперативната печалба за 2018 г.

Петата най-голяма група супермаркети във Великобритания, която в момента оперира над 840 магазина, планира да отвори над 100 нови магазина в цялата страна през следващите две години като част от дългосрочната си цел от 1200 магазина до края на 2025 година.

Веригата планира да увеличи броя на магазините в Лондон от 45 на 100 до края на 2025 г., като отвори повече магазини Aldi със стандартен размер и нови магазини с по-малък формат Local’ по лондонските улички.

Германската верига заяви, че ще инвестира 1 милиард паунда в магазини и дистрибуторски центрове през 2019 и 2020 година.

За годината до 31 декември 2018 г. Aldi Ваеликобритания и Ирландия реализира оперативна печалба от 197,9 милиона паунда, което е намаление спрямо 265,9 милиона паунда през 2017 г. Продажбите са се увеличили с 11% до 11,33 милиарда паунда.
economic.bg

Джонсън увери Юнкер, че няма да поиска отлагане на Brexit

0

Снимка: БТА
Британският премиер Борис Джонсън е уверил председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, че няма да поиска ново отлагане на Brexit. Това бе обявено от говорител на британското правителство след проведената днес среща между Юнкер и Джонсън, пише The Guardian.

„Премиерът повтори многократно, че няма да поиска отлагане и че ще извади Обединеното кралство от състава на Европейския съюз на 31 октомври”, заявил е говорителят сред срещата на двамата лидери. На нея също така са присъствали британският министър по въпросите за Brexit Стивън Баркли и главният преговарящ на ЕС за излизането на Великобритания Мишел Барние.

Джонсън също така е заявил, че поема ангажимент Белфасткото споразумение със Северна Ирландия да остане в сила и че неговата крайна цел е да се постигне споразумение между Лондон и Брюксел, което да съдържа клауза за невъвеждане на твърда граница между Северна Ирландия и Република Ирландия.

Председателят на ЕК и британският премиер са изразили съгласие преговорите между Лондон и Брюксел за споразумение по Brexit да бъдат засилени и ускорени. Скоро се очаква да започнат всекидневни срещи на преговорните екипи от ЕС и Великобритания по темата. Разговорите ще продължат както между Барние и Баркли, така и между Джонсън и Юнкер.
economic.bg

Борис Джонсън като персонаж от комиксите, бил по-лудият Хълк и побеждавал

0

Снимка: Reuters, архив
Британският премиер Борис Джонсън е оприличил себе си с буйния персонаж от комиксите Невероятния Хълк в дадено вчера интервю, в което е изразил също готовността си да изведе Обединеното кралство от ЕС на 31 октомври, предаде Ройтерс.
Вестник „Мейл он сънди“ цитира Джонсън да казва, че ще намери начин да заобиколи решението на парламента, задължило го да отложи Брекзита. По думите му щял да направи това, за да избегне икономическия шок от напускането без сделка.
„По-лудият Хълк побеждава, по-силният Хълк побеждава“, казва Джонсън пред неделното издание и добавя: „Хълк винаги се измъква, няма значение колко здраво е вързан и това е случаят с тази страна. Ние ще излезем на 31 октомври“.

Преди срещата си в понеделник с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер премиерът изразява „голяма увереност“ в успеха. „Има много, много добър разговор за това как да се справим с проблемите на северноирландската граница. Постигнат бе огромен напредък“, казва Борис Джонсън пред „Мейл он сънди“. /БТА/

По публикацията работи: Камелия Цветанова
dnes.bg

Джонсън иска да прекара сделката за Brexit през парламента до 10 дни

0

Снимка: Ройтерс

Срокът за напускане на Великобритания на ЕС наближава с бързи темпове и има реална опасност страната да излезе от блока без споразумение. Само шест седмици преди планираното изтегляне на Великобритания от ЕС на 31 октомври, Борис Джонсън изглежда иска да ускори бавните преговори с ЕС за условията по Brexit. Както съобщава Financial Times (FT), премиерът планира да вкара нова сделка в парламента в рамките на десет дни. „Парламентът може да заседава всеки ден и всяка вечер, дори и през почивните дни. Уверени сме, че можем да напуснем със споразумение на 31 октомври“, цитира вестникът високопоставен държавен служител.
Британският бизнес вестник цитира служители от обкръжението на Джонсън. Според вътрешни източници правителството е разработило планове за сключване на споразумение с ЕС на срещата на върха на 17 и 18 октомври. След това ще го внесе в Камарата на общините – и ще се опита да го направи бързо, преди в сила да влезе твърд Brexit.

Както пише FT, като се позовава на ирландски и брюкселски източници, налице са признаци, че Джонсън вече е готов да направи компромиси по въпроса за т. Нар. Предпазна клауза по ирландската граница. Дълго време това се смяташе за най-големият проблем между Великобритания и ЕС.

Като цяло разговорите на преговарящите на Европейската комисия и Обединеното кралство са били по-продуктивни, отколкото на предишни срещи, цитира изданието дипломати от ЕС. Сега Великобритания била готова да се придържа към някои от споразуменията, постигнати от бившия премиер Тереза Мей. Например Кралството е готово да предотврати проверките за здравето на животните на ирландската граница, като по този начин гарантира свободното движение на храни и животни на острова. А едва в четвъртък и председателят на Европейския парламент Дейвид Сасоли заяви, че Великобритания досега не е направила ново предложение относно условията за оттегляне.

Въпреки очевидното сближаване дипломатите от ЕС остават скептични, твърди FT. В края на краищата важните въпроси остават нерешени. По-специално, три аспекта продължават да са притеснителни: първо, все още няма цялостно решение за избягване на твърда граница с Ирландия. Второ, няма нов писмен договор. И трето, времето притиска.

Джонсън неведнъж е казвал в миналото, че предпочита да има споразумение с ЕС, но винаги е подчертавал, че на 31 октомври Великобритания трябва да напусне ЕС, ако трябва – и без сделка. Законопроектът за задължително излизане със сделка, приет от британския парламент, сега предоставя на премиера законова рамка. Новите му планове биха били знак за решителност да се съобрази с нея.

По статията работи: Бойчо Попов
investor.bg

Може ли Brexit да предизвика конституционна криза във Великобритания?

0

Снимка: Ройтерс

Британският премиер Борис Джонсън, който зае поста през юли, предизвика буря от противоречия с решението си да обяви суспендиране на парламента. Той се обоснова с това, че разпускането в средата на септември, със седмици по-рано от обичайното, е рутинна стъпка, която приключва една парламентарна сесия и дава възможност новата да стартира политическия сезон през октомври. Но това също значи, че парламентът ще бъде изолиран, докато Великобритания приближава до датата, след която може да се озове извън ЕС без споразумение.
Ходът на Джонсън беше незабавно оспорен, включително и от депутати от неговата Консервативна партия. Конфликтът се изостри, когато Шотландския апелативен съд нарече разпускането незаконно. Някои законодатели предупредиха за задаваща се конституционна криза. Ето и отговори на някои въпроси, компилирани от Bloomberg.

1. Има ли право Джонсън да разпуска парламента?

Принципно, да. Разпускането на Парламента, познато като пророгация, се случва периодично в края на всяка сесия. Това е в прерогативите на монарха, но се упражнява след консултация и съвет от министър-председателя. Кралица Елизабет II прие предложението на Джонсън на 28-ми август. Това означаваше, че парламентът, чиято лятна ваканция е приключила на 3-ти септември, се разпуска отново седмица по-късно. Предвидено е новата сесия да започне със реч, която да очертае законодателните приоритети на правителството.

2. Какъв е проблемът тогава?

Времето за тази пророгация е силно противоречиво, защото парламентът се разпуска по време на критичните последни месеци преди Brexit. Обединеното кралство все още трябва да напусне ЕС на 31 октомври, но депутатите успяха да прокарат закон, който забранява напускането, ако няма сключена сделка, която да намали социалния и икономически шок от скъсването на отношенията. Освен това монархията трябва да стои далеч от всякакви политически и конституционни противоречия. Това обаче не беше спазено в случая, в който Борис Джонсън предложи разпускане на парламента при липса на поддръжка от страна на мнозинството депутати.

3. Къде остава Brexit в такъв случай?

Ако Великобритания и ЕС не постигнат споразумение до 19 октомври, Джонсън е задължен да поиска отлагане до 31 януари 2020 г. Премиерът обеща да продължи преговорите с Брюксел, но заяви, че по-скоро ще „умре в канавката“, отколкото да поиска отлагане. Депутати се тревожат, че той може да се опита да заобиколи закона, който забранява Brexit без сделка.

4. Какво става в съда?

Много хора опитаха да спрат пророгацията със дела в съда, но със смесени резултати. Шотландски съдия отказа да блокира плана на Джонсън, внесен от повече от 70 законодатели, като се аргументира, че съдът не бива да се меси в политическия процес. Подобно дело беше отхвърлено от панел от трима съдии в Лондон. В крайна сметка шотландски апелативен съд вдигна залозите в съдебния развой, като отсъди, че пророгацията е „незаконен“ начин да се попречи на парламента.

5. Какво казва шотландският съд?

Панел от трима съдии в съда разгледа решението на по-долната инстанция от 4-ти септември, в което се казва, че решения на премиера по политически въпрос не са обект на съдебна преценка. По-висшата инстанция от своя страна заключи, че действията на Джонсън са мотивирани от „неправилни цели“ за блокиране на парламента и не отговарят на „общоприетите стандарти за поведение на публичните власти“. Правителството обжалва незабавно и Върховният съд на Великобритания ще трябва да вземе окончателното решение по въпроса.

6. Какво може да стане накрая?

Британският парламент остава разпуснат, докато текат съдебните битки, но официалният говорител на Борис Джонсън заяви, че правителството ще се съобрази с решението на Върховния съд. Ако съдиите обявят пророгацията за незаконна, парламентът ще започне отново работа. Това може да даде време на депутатите да обсъдят Brexit и да приемат още закони, които да ограничат Джонсън.

Как това може да се превърне в конституционна криза и какви са другите правни въпроси вижте в продължението в сайта на Bloomberg TV Bulgaria!

По статията работиха: Екип на Bloomberg TV Bulgaria , редактор Бойчо Попов
investor.bg

Никой в 27-те от ЕС не иска да тласка британците към пропастта!

0

 

Снимка: архив, Reuters
Докато из цяла Европа кипи недоволство от кризата във Великобритания с Brexit, Франция и Холандия заговориха за възможността ЕС да отхвърли евентуално искане на премиера Борис Джонсън крайният срок за раздялата да бъде продължен и след датата 31 октомври.

Но макар и търпението в столиците на 27-те останали членки на съюза да е на привършване, едва ли са много хората, вярващи, че лидерите им ще тласнат Обединеното кралство към хаотичен Brexit, от който ще пострадат и техните икономики, пише Ройтерс.

Високопоставен европейски дипломат заяви, че изявленията на френския и холандския министър може би са били насочени към вътрешната аудитория предвид това, че драмата с Brexit буди все по-голямо недоумение в Европа. Възможно е и това да е било предупреждение от тяхна страна към Великобритания, че тя трябва да ускори усилията да бъде постигнато споразумение на време за крайния срок 31 октомври.
Дипломати и други официални лица заявиха, че 27-те ще искат доказателства, че възможно отлагане на Brexit няма просто да донесе още три месеца боричкания в Лондон и продължаване на безизходното положение, които накрая да доведат до Brexit без споразумение.

Евентуални избори във Великобритания, които изглеждат много вероятни, ще бъдат достатъчни, за да ги убедят, че сегашната динамика подлежи на промяна.

„Никой в 27-те от ЕС не иска да тласка британците към пропастта, но зад искането трябва да стоят добросъвестни подбуди“, заяви високопоставен европейски дипломат. „В Брюксел винаги е имало виждане, че например едни избори биха били основание за продължаване на срока“, добави той.

Британският парламент прие законопроект, задължаващ Джонсън да осигури отлагане на напускането на ЕС на заседанието на Европейския съвет следващия месец, ако не постигне споразумение.

Макар премиерът да заяви, че е по-добре да „лежи мъртъв в канавка“, отколкото да поиска такова нещо, малкото възможности, с които разполага да избегне отправянето на подобно искане, включват оставка и нарушаване на закона.

В неделя френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан заяви, че така, както стоят нещата, ЕС няма да разреши продължаване на срока, а холандският министър на външната търговия Сигрид Каг каза в интервю от вчера, че Brexit „без сделка“ може да е по-добър вариант от ново отлагане.

Държавите от ЕС ще понесат щети, равняващи се на около 0,5 процента от брутния си вътрешен продукт, ако Великобритания излезе без споразумение, заяви през април Международният валутен фонд.

„От един момент нататък несигурността, свързана с евентуално влошаване, може да се окаже по-добра като вариант от продължаване на несигурността без никакви нови перспективи“, каза Каг пред холандския всекидневник „Финансиеле дагблад“.

„За ново отлагане ще е нужно добро основание. Трудно е да се каже какво би било то. Засега британците не са представили никаква алтернатива на споразумението за Brexit, което вече е на масата“, допълни тя.

Джонсън настоява „предпазният механизъм“ за ирландската граница да отпадне от Споразумението за излизането, което предишният министър-председател на Великобритания Тереза Мей договори с ЕС.

Според този предпазен механизъм Обединеното кралство остава в митнически съюз с Брюксел, „докато“ не бъде намерена алтернативна формула за избягване появата на физическа граница между британската провинция Северна Ирландия и членката на ЕС Република Ирландия.

Двайсет и седемте осигуриха на Великобритания отсрочка от март до октомври с целта да дадат на Лондон повече време да постигне споразумение за преходния период след Brexit.

Според предишно изказване на френския президент Еманюел Макрон 31 октомври ще бъде окончателният краен срок. Въпреки това в Брюксел надделява мнението, че ако Лондон поиска ново отлагане, държавите членки ще се съгласят на такова с цел избягване на икономическия шок при излизане без споразумение.

Вчера ирландският финансов министър Паскал Донахю, чиято страна ще бъде най-тежко засегната сред 27-те, ако Великобритания напусне без споразумение, заяви, че Дъблин ще бъде за отлагане на крайния срок. Но въпреки всичко изявленията на Льо Дриан и Каг породиха съмнения дали на следващата си среща на 17 и 18 октомври евролидерите автоматично ще дадат съгласието си за отлагане.

„Ако Лондон поиска продължаване на срока, за да предотврати напускане без споразумение, е трудно да си представим как 27-те биха могли да откажат. Въпреки това недоволството сред 27-те от хаоса в Обединеното кралство расте“, каза европейски дипломат в Брюксел.

Сред лидерите на останалите 27 държави членки на ЕС не е имало официална дискусия за това дали ще одобрят отлагане, защото за да има такава, трябва първо да постъпи искане от Великобритания.

Според дипломати, ако Великобритания все пак поиска отлагане, отговорът ще зависи от това какви ще бъдат целите на това отлагане.

„За да има продължаване на крайния срок след датата 31 октомври, е нужно във Великобритания да бъде планирано някакво демократично събитие например избори или нов референдум“, каза високопоставено официално лице, имащо пряко отношение към преговорите за Brexit.

„После за ЕС няма да има никакъв проблем да продължи времето за преговори“, добави той. „Но продължаване при сегашните условия, при които няма никаква промяна, е трудна задача“, заяви източникът.

/БТА/

По публикацията работи: Елка Василева

dnes.bg

Джонсън: Остава трудната част от сделката за Brexit

0

Снимка: Ройтерс

Британският министър-председател Борис Джонсън каза днес, че остава да се свърши трудната част от постигането на сделка за Brexit, и изрази предпазлив оптимизъм, че може да бъде постигнато споразумение, което да смекчи излизането на Великобритания от Европейския съюз, предаде Ройтерс.

„Работим невероятно усилено, за да има сделка. Остава да се свърши трудната част от постигането на сделка“, заяви Джонсън на проява в Северна Англия. Той трябва да разговаря в понеделник с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и главния преговарящ на ЕС за Brexit Мишел Барние.

„Ще разговаряме за идеите, по които работим, и ще видим какво ще постигнем. Бих казал, че съм предпазлив оптимист“, заяви Джонсън.
По време на речта си в Северна Англия той беше апострофиран от протестиращ човек, който поиска да знае защо премиерът не е в парламента, за да оправи бъркотията, която е създал.

Джонсън разгневи критиците си, като спря работата на парламента за пет седмици преди Brexit. Според правителството това е нормална част от процеса на започване на нова законодателна програма, но противниците на премиера го обвиняват, че се опитва да им попречи да проучат обстойно плановете му за излизане на Великобритания от ЕС.

„Защо не сте с тях в парламента, за да оправите бъркотията, която създадохте“, провикна се мъжът, докато Джонсън произнасяше реч за даване на повече правомощия на северните градове.

„Много ще се радвам да се върна в парламента съвсем скоро“, отвърна премиерът, опитвайки се да продължи речта си.
По статията работи: Бойчо Попов
investor.bg

Cookie settings