Защо момичетата в България не се ваксинират срещу вируса, причиняващ рак

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
141

Смъртността от рак на шийката на матката в България е близо два пъти по-висока от средната за ЕС и е с тенденция за повишаване.

 

Текстът е препубликуван от “Свободна Европа”.

 

Около 800 жени в България всяка година се разболяват от рак на шийката на матката. Това заболяване може да се предотврати с ваксина. Целта на СЗО е 90% от момичетата да са ваксинирани до 2030 г. В България обаче към 2022 г. са имунизирани точно 1%.

Може ли това да се промени?

 

Александър Атанасов е виждал точно до какво може да доведе инфекцията с този често срещан вирус. Затова е решен да направи всичко по силите си пациентите му никога да не се сблъскват с последствията.

 

Става дума за човешкия папиломавирус (HPV), който може да причини рак на шийката на матката – заболяване, което отнема живота на средно една жена всеки ден в България.

Вирусът може да причини и други онкологични заболявания, които засягат не само жените, но и мъжете.

 

Д-р Атанасов е специалист по детски болести, но е работил и в онкологично отделение и е виждал как изглежда тази статистика в реалността.

“Това са изключително тежки, трудно лечими случаи с лоша прогноза”, казва Александър Атанасов. “Случаи, които могат изцяло да бъдат предотвратени.”
Това е възможно, благодарение на ваксините срещу човешки папиломавирус. Те се прилагат в много страни по света от над 15 години и са ефективни и безопасни.

 

 

През 2020 г. Световната здравна организация (СЗО) публикува стратегия за елиминиране на рака на шийката на матката. Тя предвижда до 2030 г. 90% от момичетата до 15-годишна възраст да са ваксинирани.

 

В България ваксините също са достъпни и има програма за безплатна имунизация за момичета между 10 и 13 години включително. По данни на Министерството на здравеопазването към 2022 г., предоставени след запитване от “Свободна Европа”, са ваксинирани точно 1% от момичетата, попадащи в целевата група.

 

“Това е изключително нисък процент”, казва епидемиологът д-р Христиана Бацелова.

 

“Тъжно е, че се бракуват толкова големи количества от тази ваксина, която спасява човешки живот.”

 

В същото време в България всяка година по около 800 жени са диагностицирани с рак на шийката на матката. Смъртността в страната е близо два пъти по-висока от средната за ЕС. Статистика за други онкологични заболявания, предизвикани от човешкия папиломавирус, изобщо няма.

На този фон д-р Атанасов и няколко други лекари се опитват да информират повече хора за ваксините, които предпазват от тези смъртоносни заболявания.

 

Какво е HPV и какви рискове носи

 

Човешкият папиломавриус (Human Papillomavirus – HPV) е най-често срещаната инфекция на репродуктивната система в световен мащаб. Повечето сексуално активни жени и мъже в някакъв момент от живота си се заразяват с този вирус. При около 90% от хората инфекцията се изчиства от само себе си. В част от случаите обаче тя става хронична и може да предизвика предракови и ракови образувания.

 

Ракът на шийката на матката при жените е най-често срещаното онкологично заболяване, предизвикано от човешкия папиломавирус. Поне 95% от случаите на рак на маточната шийка са резултат от инфекция с вируса.

 

Човешкият папиломавирус може да предизвика и други злокачествени заболявания – рак на гърлото, рак на ануса, рак на външните полови органи. Това значи, че рискът не е само за жените.

Александър Атанасов е виждал тежки проявления на тези онкологични заболявания. Той е работил една година в онкологично отделение, преди да започне специализацията си по педиатрия.

 

“Там съм виждал почти всички HPV-асоциирани карциноми в авансирал (напреднал) стадий”, каза д-р Атанасов в телефонно интервю.

 

“Включително рак на маточната шийка, който е авансирал дотам, че е запушил двустранно пикочопроводите на пациентката и се налага те да бъдат изведени през кожата, за да могат бъбреците да функционират. И то при млада жена, на около 40 години.”

 

В България през 2018 г. с рак на шийката на матката са 15 759 пациентки, от които 850 са новооткрити случаи, пише в националната програма за борба със заболяването. Според данните на Министерството на здравеопазването през 2020 г. са установени още 844 случая, а през 2021 – 797.

 

Смъртността от рак на шийката на матката в България е близо два пъти по-висока от средната за ЕС и е с тенденция за повишаване.

“Всеки ден губим по една жена от рак на маточната шийка. И това е само една локализация [на предизвиканите от човешки папиломавирус онкологични заболявания]. Говорим за над 300 жени, които всяка година загиват в България”, казва Атанасов.

В тази статистика изобщо не влизат другите онкологични заболявания, предизвикани от човешки папиломавирус.

 

 

Дори когато не се стига до толкова тежки случаи, инфекциите с човешки папиломавирус пак носят рискове. Възможно е те да предизвикат предракови изменения на шийката на матката. За да не прераснат те в рак, се налага отстраняването на засегнатата тъкан.

 

“Но това нарушава нормалната анатомия на маточната шийка – скъсява я и оттам може да настъпи по-трудно забременяване, по-трудно износване на плода, предтерминно раждане”, казва д-р Атанасов.

 

“Отделно, разбира се, това е една болезнена и неприятна за пациентката манипулация.”

 

В един от последните си постове в социалните мрежи лекарят разказва за 22-годишна пациентка, която е взела решение да се ваксинира, след като се е наложило да претърпи точно такава манипулация.

 

Какви са ваксините и какво променят

 

Подобни случаи могат да бъдат предотвратени благодарение на ваксините срещу човешки папиломавирус, казва д-р Атанасов.

 

Тяхната цел е да “обучат” човешката имунна система да произвежда антитела срещу протеините, които изграждат обвивката на вируса. Целта е когато тялото се срещне с истинските вируси, имунната система да произведе по-бързо антитела срещу тях и така да се справи с инфекцията. Тогава тя няма да стане хронична и няма да предизвика злокачествени промени.

 

За тази цел ваксините съдържат протеини от външната обвивка на вируса – но не цели вирусни частици и затова не могат да предизвикат заразяване с вируса, посочва Европейската агенция по лекарствата (EMA).

 

В момента в Европейския съюз са одобрени три ваксини срещу човешки папиломавирус – Gardasil 9, Gardasil и Cervarix.

 

Разликата между тях е в броя на типовете човешки папиломавирус, срещу които предпазват. Всички те предпазват от двата най-високорискови типа – 16 и 18, които заедно предизвикват около 70% от случаите на рак на маточната шийка според данните на СЗО. Gardasil предпазва срещу общо четири типа HPV, а Gardasil 9 – срещу девет типа, включително такива, които предизвикват генитални брадавици.

“Ваксината е важна, защото тя ще предотврати в над 97-98% от случаите възникването на HPV-свързани заболявания – рак и при двата пола, генитални брадавици – всички заболявания, които могат да бъдат предизвикани от човешкия папиломавирус”, каза епидемиологът д-р Христиана Бацелова в телефонно интервю.

Тя посочва като пример случая на Австралия, която провежда успешна ваксинационна кампания. През февруари здравните власти в страната съобщиха, че смятат за възможно да осъществят целта си за елиминиране на рака на маточната шийка като проблем на общественото здраве до 2035 г.

 

 

През 2020 г. Световна здравна организация (СЗО) публикува стратегия за елиминиране на рака на шийката на матката. Тя предвижда три цели, които всяка страна по света да изпълни до 2030 г.:

  • 90% от момичетата до 15 години да са ваксинирани;
  • 70% от жените до 35 г. да се изследват и това да се повтори, когато са на 45;
  • 90% от жените, диагностицирани с рак на маточната шийка, да се лекуват.
Къде е България във ваксинацията

 

 

В момента в България също има програма за безплатна ваксинация. Тя е само за момичета на възраст от 10 до 13 години включително. По данни на Министерството на здравеопазването за 2022 г. обаче са ваксинирани точно 1% от момичетата, подлежащи на ваксинация.

“Профилактиката е символична. Поставят се няколко хиляди дози годишно, което е абсолютно недостатъчно за практически значимо повлияване и преодоляване на проблема”, казва Александър Атанасов.

 

Здравните власти обясняват този нисък обхват с ограниченията, свързани с пандемията от COVID-19 през последните години.

 

Д-р Атанасов обаче вижда във всекидневната си работа други фактори, които според него водят до ниското покритие. Той посочва три от тях: липса на информационна кампания, насочена както към родителите, така и към лекарите; поведението на някои лекари, които активно се противопоставят на ваксинацията; разпространението на конспирации.

 

Той вижда и липса на достатъчно активност на здравните власти по темата.

 

“Държавата като цяло и в частност Министерството на здравеопазването хайде да не казвам отсъстват, но не проявяват достатъчно активност. Пак казвам – информационните кампании трябва да са масови и непрекъснати. А тях ги няма”, казва Атанасов.

 

Същите причини за ниското ниво на ваксинацията посочва и д-р Бацелова. Според нея медицинските лица, които разпространяват дезинформация за ваксинирането, трябва да бъдат санкционирани. Освен това родителите, а и самите деца трябва да бъдат информирани за ползите от ваксините и за тяхната безопасност, която е потвърдена при клинични проучвания и при повече от десетилетие прилагане в Европа, в САЩ, Канада, Австралия и други страни с високо покритие.

 

“Допуснали сме през годините да се насади неоснователен страх от тази ваксина”, каза тя.

 

Как лекарите се борят да променят това

 

Александър Атанасов от няколко години се бори да промени нагласите спрямо тези ваксини на възможно най-много хора, като предоставя точна и проверена информация в страницата си във Фейсбук и в групата “Ваксини”, на която е администратор. Той споделя информация от авторитетни световни здравни агенции и разказва историите на хората, които самият той е ваксинирал.

 

“Част от тях имат тъжни истории”, казва Атанасов. “За съжаление, имат починали роднини от HPV-асоциирани карциноми, което мотивира тях лично да се предпазят от въпросния вирус и да предпазят и децата си.”

 

Самият д-р Атанасов се е ваксинирал срещу човешки папиломавирус. Д-р Бацелова също го е направила.

И двамата призовават да се увеличи обхватът на безплатната ваксинационна кампания, като тя да е достъпна и за момчетата, както и за по широка възрастова група.

“Не можем да оставим само момичетата ваксинирани, защото тези високорискови онкогенни типове ще циркулират сред момчетата и те ще бъдат незащитени”, казва д-р Бацелова.

 

 

Тя се позовава на опита на държави като Австралия, където и момчетата, и момичетата на възраст до 19 години получават безплатни ваксини срещу човешки папиломавирус. Както жените, така и мъжете над тази възраст също се насърчават да се ваксинират, ако не са го направили по-рано, но трябва сами да поемат разходите.

 

В България също е възможно да се ваксинират хора извън програмата за безплатна ваксинация, ако сами си платят ваксината.

 

Като най-подходяща за ваксиниране здравните агенции посочват възрастта преди започване на полов живот, като целта е пациентът да изгради имунитет преди да има риск да се срещне с вируса.

 

Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ (CDC) обаче препоръчват ваксинация за всички до 26 години, които не са се ваксинирали по-рано. Могат да се ваксинират и хора до 45 години, но тогава ефективността на имунизацията се смята за по-ниска.

 

“Тези ваксини са много добре проучени. Те не са нови ваксини, те са на вече близо 15-16 години, поставени са стотици милиони дози в други държави”, казва д-р Атанасов. И призовава:

 

“Търсете достоверна информация, недейте да четете информация от съмнителни сайтове и направете най-доброто за детето си.”

 

Информация за ваксините срещу човешки папиломавирус можете да намерите на сайтовете на Европейската агенция за лекарствата (ЕМА), Европейския център за превенция и контрол върху заболяванията (ECDC), Центровете за контрол и превенция на заболяванията на САЩ (CDC), Агенцията по храните и лекарствата на САЩ (FDA), Националната здравна служба на Обединеното кралство (NHS).

dnevnik.bg

Подкрепете инициативата за построяване на български Православен храм в Лондон!