Ще се отдели ли Шотландия от Великобритания, ще се обединят ли Ирландия и Северна Ирландия?

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
79

Маргарит Тодоров* , Лондон

Шотландия, август 2022 г. Снимка: Иван Бакалов

Продължение. Виж първа част: 1. На Острова не съжаляват за Брекзит, напротив

Шотландия

В Шотландия (както и в Северна Ирландия) има сериозни настроения за отделяне от Великобритания и създаване на независима държава. За Шотландската националистическа партия (ШНП) това е основна политика, да не кажем че е единствената ѝ политика.

Шотландия представлява 8% от населението на страната и около 6% от икономиката ѝ. Още оттук става ясно, че като цяло Шотландия е по-бедна от Англия и средно от Великобритания. И това е въпреки златния дъжд – добива на нефт и газ в Северно море. Негативната статистика не свършва тук. Спрямо Великобритания като цяло и останалите ѝ части Шотландия има най-много пушачи на глава от населението, най-кратка продължителност на живот, най-много алкохолици, най-лошо здравеопазване, най-много починали от сърце и т.н. Но има и още един показател, който е фрапиращ – Шотландия има най-много наркомани и смъртност от свръхдози няколко пъти повече от тази в останалата част на Великобритания. По това те са номер 1 в Европа и то в пъти повече от която и да е друга страна. А за да поддържа сравним със средния на Великобритания стандарт на живот, Лондон превежда милиарди английски лири, за да дотира Шотландия.

Шотландия води в тази незавидна статистика в голяма степен заради своето некомпетентно управление. От години в местния парламнент болшинство има ШНП, която на практика не се занимава с многото проблеми на страната, а печели местата си с националистически лозунги, обещания за по-добър живот, ако станат независими и т.н. Да не говорим за непотизма в управлението – докато Никола Стърджън е премиер, съпругът ѝ е начело на партията, макар уставът да не го разрешава. При проведения през 2014 година референдум 60% от участващите в гласуването поискаха оставане в Великобритания. Този референдум бе обявен като „един за една генерация”, но сегашният премиер и ШНП като цяло настояват за нов референдум. Основание за това, те твърдят, е фактът, че при Брекзит референдума Шотландия е гласувала 60% за оставане, т.е. обстоятелствата са се променили. Те искали да са независими, за да се върнат обратно в ЕС, който им бил голям търговски партньор. Това, разбира се, е абсолютно празнодумие, тъй като между Великобритания и ЕС няма мита, т.е. могат свободно да търгуват. В същото време продажбите в Великобритания представляват 80% от търговията на Шотландия извън границите на Шотландия, като останалите 20% са целия свят вкл. ЕС. Т.е. те са готови да влошат условията за 80% от търговията си за сметка на подобряване на част от 20-те %. Брекзит е явно само претекст. Преди Брекзит имаха други „основания”.
Вероятността Шотландия да се отдели от Великобритания е голяма. Причината за това е, че този акт няма да бъде ръководен от разума, а от сърцето. Тези, които биха гласували за отделяне, няма да гласуват с мозъка си. Хора, които са слепи и глухи за лошото управление на местното правителство, едва ли ще се вслушат в разума, че на Шотландия ѝ трябва по-компетентно и отговорно правителство, както също и дотации и инвестиции, финансирани от Англия.

Има обаче и един друг важен фактор, който може да повлияе решително за бъдещето на Шотландия. В десния консервативен електорат все повече се насажда убеждението, че насила хубост не става. От Шотландия и преди всичко от членовете на ШНП лъха неприязън и дори омраза към англичаните. Тогава англичаните си задават въпроса: „Защо да стоим в този брак ако другия партньор ни мрази, още повече че ни струва милиарди?“. Ако Шотландия се отдели, първо, Лондон ще престане да праща милиардни дотации в Шотландия, второ, Консервативната партия ще се бетонира във властта, защото исторически гласовете от Шотландия са накланяли везните във вреда на консерваторите.

Има и един друг важен фактор – ако Шотландия се отдели, тя ще стане много по-бедна и от сега. Първо, няма да има дотации, второ, търговията с останалата част от Великобритания ще бъде затормозена, трето, влизането на Шотландия в ЕС ще отнеме много години, а може и въобще да не стане понеже Испания предупреди, че ще наложи категорично вето, големите фирми ще се изтеглят от Шотландия, защото е малък пазар и отделен от света и т.н.

Великобритания, и по-специално Англия от много години са разчитали на евтина работна ръка от чужбина. През последните 100-200 години това е била имиграцията от Ирландия, които са предоставяли строители, чистачи, камериерки и т.н, след войната това са били имигрантите от Карибите и Западна Африка, а в последните години са тези от Източна Европа. Така че за англичаните отделянето на Шотландия би било win- win ситуация – евтина работна ръка и спестяване на милиарди дотации.

За Шотландия можем да направим следните заключения:

1. Отделянето на Шотландия от Великобритания е реална възможност, освен ако шотландците не се събудят и видят реалността.
2. Ако стане отделяне, последствията ще бъдат катастрофални за Шотландия.
3. Като независима държава Шотландия ще остане изолирана от останалия свят с години. Влизането в ЕС може и никога да не се случи.
4. Ако при отделянето ескалира езикът на омразата от страна на Шотландия, Великобритания неминуемо ще „накаже“ Шотландия като я маргинализира.

Северна Ирландия

Северна Ирландия е един много сложен и зареден с вътрешно напрежение възел. Големият парадокс е, че хората, които живеят там, на практика не смятат себе си за североирландци, а за ирландци (като тези в Република Ирландия) и британци (като тези в останалата част на Великобритания). Ирландците са воювали много години с Британската империя, за да отвоюват своята свобода и създадат Република Ирландия, но не са успели да отвоюват целия остров. Една малка част от него е останала във Великобритания най-вече, защото тази малка част е била заселена от британци протестанти, които чувствително са доминирали като население. Кървавата история е направила от ирландците католици и британците протестанти крайни националисти, но от двете страни на барикадата. В продължение на десетилетия двете общности имаха военни образувания, които водеха терористична братоубийствена война.

На 22 май 1998 година се сложи край на тероризма в Северна Ирландия с подписването на Белфасткото споразумение Good Friday Agreement. Най важните моменти от него са, че между двете части на острова няма да има граница и че ако при евентуален референдум мнозинството пожелае, може да има обединение на двете части на острова.

Липсата на граница между Република Ирландия и Северна Ирландия не бе проблем, тъй като в ЕС така и така няма граници. Но ситуацията коренно се промени след Брекзит. Ако стриктно се следват законите на ЕС и Великобритания, между двете части на острова трябва да има граница. Затова се подписа отделен документ, специално третиращ този проблем. С него на практика се сложи граница в Ирландско море. Това, колкото и да е противоречиво и посегателство върху суверенитета на Великобритания, се оказа, че е само началото на проблема.

Докато Великобритания е готова да премахне всякакви граници между Великобритания, Северна Ирландия и Република Ирландия, ЕС настоява границата да съществува и отчита всички стоки, които влизат в Северна Ирландия от Великобритания и респективно да се документират, проверяват и обявяват в Брюксел до последния кламер. Това не би било проблем, ако примерно има един камион с краставици, тъй като цялата документация би била 1-2 страници. Но ако пътува камион от Великобритания, за да зареди един супермаркет примерно в Белфаст, то документацията е няколкостотин страници, някои от които се подписват от ветеринар или друг контролен орган след физическа проверка.

Искането от страна на Великобритания да се опрости процедурата за стоки, които пътуват само до Северна Ирландия, по списък на надеждни превозвачи, останаха без отзвук от страна на ЕС, който продължава да настоява за стриктно спазване на всички закони и правила при влизане на стоки от трети страни (каквато се явява Великобритания). Към това се добавя и горещото желание на ЕС да докаже, че Брекзит е грешка и трябва да бъде наказана Великобритания. Това създаде абсолютна безпринципност – търговията през Северна Ирландия представлява 0.2% от вноса на стоки от трети страни, но изисква 20% от всички проверки на такива стоки.

Т.е. на границата Великобритания/Северна Ирландия се извършват 100 пъти повече проверки от тези средно за ЕС. Това явно не може да продължи. Предложението на британското правителство е да има зелен и червен коридори, като зеленият е за стоки, предназначени за Северна Ирландия и с доставчик, включен в нарочен списък за надежден такъв, минаващи с минимални проверки, и червен коридор за всички останали и най-вече за такива, предназначени за Република Ирландия и ЕС, които подлежат на по-щателна проверка и отчет.

За мен няма съмнение, че ЕС е задълбал в дебелоглава бюрокрация. Те обаче не осъзнават, че така си играят с огъня. Юнионистите отказват да сформират парламент и да излъчат правителство, докато не се разреши проблемът със свободното движение на стоки от Великобритания за Северна Ирландия. А много малко трябва, за да се запали някоя искра която да предизвика ответна реакция.

Другият голям проблем е перспективата за референдум и евентуално обединение на острова. Аз лично мисля, че вероятността е голяма и то в не много далечно бъдеще. А причините за това са три: първо, католиците имат повече деца от протестантите, така че рано или късно те ще бъдат преобладаващото население. Второ, в миналото Република Ирландия е била една от най-бедните страни в Европа. Сега е в петицата с най-голям БВП на глава от населението – значително по-висок от този на Великобритания. Докато в миналото и най-големите националисти биха си помислили дали да обединят богатата Северна Ирландия с бедната република, сега нещата стоят точно обратно. И трето, Северна Ирландия в референдума за Брекзит гласува убедително против. Така че обединяването ѝ с републиката автоматично я прави част от ЕС (за разлика от евентуална независима Шотландия, която трябва да кандидатства от а) и б).

Заключенията са:

1. ЕС ще бъде принуден да отстъпи в бюрокрацията си, за да не предизвика по-дълбока политическа криза в Северна Ирландия.
2. Обединението на Северна Ирландия с Република Ирландия е много вероятно, освен ако не стане някакво икономическо чудо във Великобритания, което отново да я направи привлекателна.
3. Обединението може да се отложи във времето, ако антикатолическите настроения в Северна Ирландия се задълбочат още повече след непрекъснатите нови разкрития за педофилия в католическите учреждения, което да доведе до спадане на раждаемостта.

* Маргарит Тодоров (1948) е международно известен български бизнесмен и консултант в областта на винопроизводството. Той е единственият българин, който е включван в класацията на списание „Декантер” в 50-те най-влиятелни хора в света на виното. Живее в Лондон.
e-vestnik.bg

Подкрепете инициативата за построяване на български Православен храм в Лондон!