Планът за възстановяване подпомага икономиката ни с над 20 млрд. лева

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
55

Българският План за възстановяване и устойчивост ще бъде внесен утре. Общият ресурс по него се равнява на 12,9 млрд. лв. Отделно се очакват 8,1 млрд. лв. допълнителни инвестиции

Снимка: Пресцентър на МС

Българският План за възстановяване и устойчивост ще бъде внесен утре. Общият ресурс по него се равнява на 12,9 млрд. лв. Отделно се очакват 8,1 млрд. лв. допълнителни инвестиции. Така общият ефект върху българската икономика възлиза на 21 млрд. лв. в следващите 6 години. Това каза вицепремиерът Атанас Пеканов по време на брифинг в Министерски съвет.

Пеканов обясни, че във финалната версия на българския план има 46 реформи и 59 инвестиционни проекта за укрепване икономическата и социална устойчивост и за възстановяване на икономиката. „Реформите са единственият път към гарантиране на модерно, успешно и справедливо общество – малко говорихме за това, институциите често се съпротивляват на промените, те обичат установените порядки и статуквото“, коментира вицепремиерът. Спрямо априлската версия има 13 нови проекта и много реформи, основно в сферите здравеопазване, правосъдие, върховенство на закона, енергетика, образование, социална сфера, бизнес среда. „Бяхме индикирали към представители на Висшия съдебен съвет и към Прокуратурата, но от тях не чухме предложения и как може да се подобрят параметрите, затова Министерство на правосъдието предложи реформи, които да отговорят на критиките, които получаваме от години“, отчете Пеканов.

Сред новите реформи е и тази за създаването на държавно предприятие за конверсия на въглищните региони.

„То ще даде възможност на държавата да подпомага и наема хората, които са били съкратени от тези региони, и да ги използва за конверсия и рекултивация на тези региони“, обясни вицепремиерът.

Той оправда забававянето на внасянето на българския документ в Брюксел с желанието да се гарантира използването на средствата по най-добрия начин. „Получихме уверения и чуваме сигнали от различни партньори, че това забавяне действително е довело до подобряване на резултата и ефективността на тези мерки и реформи, които ще обусловят следващите години на развитие на страната“, каза още Пеканов.

„Планът се прави с ясното съзнание, че определени сектори и реформи ще изискват законодателни промени.

Това е комуникирано с политическите партии от 46-я парламент, те са наясно и го очакват. Процесът на законодателните промени ще мине през парламента и до този момент не е казано, че е взет някакъв предварителен ангажимент. Всичко предстои да се развие, както реши парламента“, допълни и премиерът Стефан Янев.

„Планът е програма за дългосрочни инвестиции и реформи, които ще направят българската икономика по-силна, по-конкурентоспособна, ще ни дадат тласък и ще повишат благосъстоянието на гражданите“, каза още Пеканов, като допълни, че европейският Механизъм за възстановяване и устойчивост е „уникален нов инструмент“ в отговор на пандемията.

По време на преговорите с Еврокомисията, които започват утре, ще се обсъждат оставащите елементи, в т.ч. темата за енергетиката. „Трябва да излезем от парадигмата на усвояване и да навлезем в една нова визия на подобряване на резултатите и на една България, която може много повече“, заяви Пеканов, според когото е редно в следващите години да се следи строгото изпълнение на зададените параметри и цели. Пеканов заяви, че се прави всичко възможно първите средства от Плана да дойдат още тази година, но всичко зависи от преговорите с Брюксел.

По Програмата за икономическа трансформация са предвидени 1,2 млрд. лв., от които 840 млн. лв. са за грантове и безвъзмездна финансова помощ, а останалите 360 млн. лв. са за финансови инструменти.

По отношение на въглищните централи има две индикативни дати – 2038 г. и 2040 г.

„Това подлежи на технически сценарий, който трябва да се изготви, отнема време и сценарият ще бъде изготвен, след което парламентът ще трябва да реши и Европейската комисията ще трябва да го приеме“, обясни Пеканов, който допълни, че 2038 г. е индикативна дата и може да се борим и за 2040 г. „Механизмът за фиксиране на датата тепърва предстои на базата на технически анализ, дали сме две дати – 2038 г. и 2040 г., като предпочитаме да е 2040 г.

Ако може да е след 2040 г., нека да бъде така, нямаме против и да е така, но нека не плащим хората, защото те бяха тук отпред вчера, нямам против да ми озвучават кабинета всеки ден, хубави песни пускат, но все пак, когато хората имат необходимост от яснота и перспектива за тяхното професионално развитие, не е добре да им създаваме условия да остават с впечатление, че крием нещо от тях“, каза и служебният министър-председател Янев.
econ.bg

Подкрепете инициативата за построяване на български Православен храм в Лондон!