Великобритания съобщи за първия си потвърден случай на коронавирус на 31 януари. Досега има 10 смъртни случая от вируса в Обединеното кралство.
Общо 32 771 души са тествани в страната, съобщиха от здравното министерство.
Днешният ръст на потвърдените случаи във Великобритания от 590 на 798 е най-голямото увеличение за ден от началото на заразата.
Преди една седмица, на 6 март, общият брой на случаите бе 163.
Днес общо 798 е почти пет пъти по-голям от еквивалентната цифра преди седмица.
news.bg
Испанският премиер Педро Санчес обяви извънредно положение от събота за 15 дни заради разпространението на коронавируса в страната. Това стана след като случаите на коронавирус в Испания през последните 24 часа са се увеличили с 1200 души и вече надхвърлят 4200, а починалите са над 120 души.
От своя страна премиерът Санчес предложи създаването на щаб от експерти, откъдето да излязат и специални предложения. Според испанската конституция премиерът на страната може да обяви извънредно положение за 15 дни, без да е необходимо одобрение от парламента. Ако трябва да бъде продължено, тогава трябва да бъде гласувано в парламента.
Мадрид от събота затваря всички барове, ресторанти и дискотеки и препоръчва на гражданите си да останат по домовете, за де се избегне разпространяването на заразата.
Страната на баските обяви извънредно положение за 15 дена. Мурсия също постави под карантина всички туристически обекти в областта.
Какви правила важат при извънредно положение
– Управлението на страната се поема изцяло от правителството на Испания.
– При извънредно положение държавните органи и въоръжените сили могат да ограничават или забраняват граждански полети, особен режим на корабоплаване, ограничения при преминаването през държавната граница.
– Да ограничават движението по основни пътни артерии, движението на влакове и установяват контрол върху пътниците и товарите.
– Да изземва на имущество.
– Да санкционира, включително да задържа нарушителите, които застрашават живота и здравето на други лица.
– Оперативен щаб контролира доставките на храна, напитки, лекарства и стоки от първа необходимост.
– Мобилизиране на всички лекари и медицински сестри, при необходимост и военните лекари. Всички отпуски и почивки за медицинския персонал и полицията ще бъдат отменени в рамките на следващите 15 дни.
– Хотелите се превръщат в болници (Нова мярка за борба с коронавируса).
bulgaros.ovh
Снимка: БТА
Паническото пазаруване обхвана хората във всички държави на фона на разпространението на новия коронавирус в световен мащаб, като потребителите по целия свят се запасяват със стоки като дезинфектанти за ръце, консервирани храни и тоалетна хартия.
Множество търговци на дребно в САЩ ограничават продажбите на хигиенни продукти за ръце, докато австралийските купувачи вече могат да се снабдят само с ограничено количеството тоалетна хартия.
Психолози разказват пред CNBC защо мозъците ни подтикват да изпадаме в паника, дори когато властите уверяват обществото, че няма нужда.
Според Пол Марсдън, експерт по потребителска психология от Университета за изкуствата в Лондон, краткият отговор може да се намери в психологията на „терапията на пазаруването“ – ние купуваме, за да управляваме емоционалното си състояние.
„Става въпрос за връщане на контрола в свят, в който се чувствате извън контрол“, казва той. „По-общо, паническото пазаруване може да се разбира като игра на нашите три основни психологически нужди“, добавя Марсдън.
Тези нужди са автономност или нужда от контрол, свързаност, която той определя като „ние пазаруваме“, а не „аз пазарувам“ и компетентност, която се постига при покупка и дава на хората усещане, че са „умни купувачи“.
„Страх от заразяване“
Междувременно Сандър ван дер Линден, доцент по социална психология в университета в Кеймбридж, казва, че има както генерализирани, така и специфични за коронавируса фактори.
„В САЩ хората получават противоречиви съобщения от здравните власти и администрацията на Тръмп“, смята той. „Когато една организация казва, че ситуацията е извънредна, а друга казва, че е под контрол, това кара хората да се притесняват“, добавя Ван дер Линден.
Президентът Доналд Тръмп омаловажи въздействието на инфекцията от коронавирус в САЩ в Twitter тази седмица. Сега вирусът присъства в поне 35 щата, според Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC).
„Когато хората са стресирани, здравият разум е възпрепятстван, така че те гледат какво правят другите хора. Ако другите се запасяват, това Ви кара да участвате в същото поведение“, казва той. „Хората виждат снимки на празни рафтове и независимо дали е рационално, това им изпраща сигнал, че така трябва да се прави“, казва Ван дер Линден.
„Понякога социалното познание може да има голяма полза – от еволюционна гледна точка, когато не знаем как да реагираме на нещо, търсим насоки от другите“, добавя той. „Ако сте в джунглата и някой скочи, видял змия, автоматично правите същото”.
Тоалетната хартия – “икона” на масовата паника
И докато продажбите на сапуни за ръце и дезинфектанти нарастват на пазарите по света от началото на огнището, потребителите също се запасяват с едно изненадващо изделие – тоалетна хартия. Според Димитриос Циврикос, преподавател по потребителска и бизнес психология в University College London, тоалетната хартия се е превърнала в „икона“ на масовата паника.
„Във времена на несигурност хората навлизат в зона на паника, което ги прави ирационални и напълно невротични“, казва той. „В други бедствени условия, като наводнения, можем да се подготвим, защото знаем от колко стоки се нуждаем, но имаме вирус, за който сега не знаем нищо.“
„Когато влизате в супермаркет, търсите стоки със стойност и големи обеми“, добавя той, отбелязвайки, че хората са привлечени към големите опаковки, в които се предлага тоалетна хартия, когато искат да си върнат чувството за контрол.
Циврикос, подобно на Ван дер Линден, каза пред CNBC, че липсата на ясно послание от фигури на властта подхранва паниката.
economic.bg
Снимка: БГНЕС
Английската Висша лига беше официално отложена до 4 април заради коронавируса, който е на път да блокира света.
Решението беше взето на спешна среща и важи още за Чемпиъншип, Първа и Втора лига.
Арсенал и Лестър са поставени под пълна карантина. Мениджърът на “топчиите” Микел Артета даде положителна проба от направения тест. Трима футболисти на “лисиците” са със сериозни съмнения, че са заразени.
Крилото на Челси Калъм Хъдсън-Одой също е болен от коронавирус. Играч на Евертън е показал симптоми на болестта и е отлъчен.
По публикацията работи: Красимир Ангелов
dnes.bg
Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Dnes.bg
Депутатите приеха спешно промени в Наказателния кодекс заради нарушаването на карантината от някои хора поставени под нея заради коронавируса.
Наказанието вече ще е до 5 г. затвор и глоба от 10 до 50 хил. лв. глоба за всеки, които по време на разпространението на COVID-19 наруши карантината.
Поправката е в чл.355 в Наказателния кодекс, който досега предвиждаше, че ако деянието е извършено по време на епидемия, свързана със смърт ни случаи, наказанието е лишаване от свобода до 1 година или поправителен труд.
Депутате промениха и алинея 1, която сега предвиждаше, че който наруши наредба, издадена против разпространяването или появяването на за разителна болест по хората, се наказва с поправителен труд или с глоба до три хиляди лева.
Наказанието за това вече е лишава от свобода до 3 г. и санкции от 1000 до 10 хил. лв.
Председателят на правната комисия Анна Александрова, която е депутат от ГЕРБ обясни, че с увеличените санкции всички хора, включително тези които са заразени, ще спазват нормативната база.
“Да имат отговорността да пазят всички околни, защото смятам, че само така, с отговорно поведение бихме могли да се справим с тази криза”, настоя тя.
По време на дебатите за промени в НК депутатът от БСП Антон Кутев коментира, че вместо да работи здравната система, хората се подлагат на наказания.
Според него увеличаването на санкциите е форма на злоупотреба.
Съпартиецът му Валери Жаблянов също разкритикува предложението и коментира, че днешният ден е паметен за НС не само, защото сутринта депутатите взеха решение за въвеждане на извънредно положения, ами и за начина, по който променят закони с екстремни мерки.
По публикацията работи: Камелия Цветанова
dnes.bg
Нашите сънародници могат да влязат на територията на България, откъдето и да идват, но под 14-дневна карантина по решение на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса ще бъдат поставяни, тези, които се връщат от определените за рискови държави – Италия, Испания, Иран, Република Корея, Китай, се уточнява в съобщението.
Към момента границите на съседните на България страни са отворени, като на места са наложени допълнителни ограничения или допълнителни проверки във връзка с борбата с разпространението на коронавируса.
Ако решат да предприемат пътуване, препоръчваме на българските граждани зад граница преди това да се информират за въведените превантивни мерки в държавите, през които преминават, включително и на границите на съответните държави, препоръчва МВнР.
Каква е актуалната обстановка с граничния контрол
• Италианско-словенска граница – преустановен е всякакъв вид транспорт. Осигурена е възможност за завръщане на словенски граждани;
• Хърватия – транзитно преминаване през страната за период не по-дълъг от 24 часа;
• Чехия – преминаване от и към Германия и Австрия единствено през определени ГКПП;
• Република Северна Македония – няма ограничения, но пътниците, пристигащи от рискови зони, се насочват единствено към ГКПП Гюешево;
• Сърбия – функциониращи единствено големите ГКПП. На българо-сръбската граница: “Калотина” и “Връшка чука”, на преминаващите през граничните пунктове граждани се извършват допълнителни проверки, включително измерване на температурата.
• Гърция – няма ограничения на ГКПП Промахон и ГКПП Маказа;
• Унгария – граничен контрол се извършва на словенската и хърватската граница, включващ проверка на телесната температура и провеждане на интервю. Превозвачи, пътуващи от Италия, могат да влязат на територията на Унгария от Австрия през пункта Rábafüzes, ако разполагат с медицински документ, издаден в рамките на 4 дни, посочващ, че притежателят му не е заразен с вирус COVID-19. Продължава забраната за влизане в Унгария на физически лица, пътуващи от Италия;
• Германия – има засилен контрол по границите с Австрия и Швейцария. Не се планира границите да бъдат затваряни;
• Швейцария – няма ограничения за пътуване;
• Румъния – към момента не е в сила затварянето на ГКПП с България въпреки изказването на министъра на вътрешните работи на Румъния.
При необходимост от съдействие българските граждани могат да се свържат със Ситуационния център на МВнР на следните денонощни телефони: +359 2 948 24 04; +359 2 971 38 56; 02 948 3052; 02 948 2552; 02 948 2085 и на имейл адрес crisis@mfa.bg.
Затворени граници: Полша, Чехия, Дания, Словакия
Полша се превърна в поредната държава от ЕС, която затваря границите си пред чужденците. Ограничителната мярка се въвежда от неделя.
14-дневна карантина ще бъде наложена на полските граждани, които се завърнат у дома, каза той.
До момента Полша е потвърдила 68 случая на коронавирус и един починал.
По-рано Дания, Чехия и Словакия обявиха подобни временни забрани за влизане на чужденци в техните страни, въпреки че Словакия освобождава поляците от ограниченията.
Украйна, която не е член на ЕС, също ще затвори границите си за чужденци.
Може ли да се затварят Шенгенските граници
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви на пресконференция днес, че пълното затваряне на европейските граници не е желателно. По нейните думи би било оправдано да бъдат предприети допълнителни санитарни (скринингови) мерки по границите. Едностранните мерки не са добро решение, коментира фон дер Лайен. Не можем да спрем заразата, но е възможно и много важно да забавим скоростта на разпространението й, ЕС може да устои на това предизвикателство, добави председателят на комисията.
Държавите от ЕС могат да извършват здравни проверки на пътниците, които прекосяват техните граници и за това не е необходимо да уведомяват Европейската комисия, съобщи еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон на пресконференция след днешното заседание на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи, предаде БТА.
Тя поясни, че държавите от Шенгенското пространство могат да възобновят и граничните проверки, ако установят заплаха за обществения ред. В този случай те трябва да предупредят комисията за действията си.
Държавите имат правото да върнат от границата чужденци, които възприемат като всеобща заплаха, добави еврокомисарят.
Френският президент Еманюел Макрон междувременно предложи Европейският съюз да въведе през идните дни засилени мерки за контрол на границите на Шенгенското пространство или дори да ги затвори за зоните в риск.
dnes.dir.bg
Всички магазини с изключение на хранителните и аптеките се затварят. Същото важи за казината, барове, дискотеките и ресторантите.
Това е записано в заповед на здравния министър Кирил Ананиев.
Мярката ще е в сила до 29 март.
Също така затварят училищата, университетите, детските градини и яслите, а работодателите се призовават, при възможност, да въведат дистанционна работа за служителите си.
Следва цялото съобщение на здравното министерство:
Във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 у нас и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание извънредно положение, както и с препоръките на Националния оперативен щаб, министърът на здравеопазването Кирил Ананиев издаде заповед, с която се въвеждат следните противоепидемични мерки на територията на Р България до 29.03.2020 г.:
– Преустановяват се посещенията в увеселителни и игрални зали, дискотеки, барове, търговски обекти и центрове, заведения за обществено хранене, с изключение на магазините за хранителни стоки, аптеките и дрогериите;
– Преустановяват се учебните занятия и всички извънкласни мероприятия (занимални, клубове, зелени училища, екскурзии и други) в училищата, университетите и в другите обучителни институции и организации. При възможност се въвежда дистанционна форма на обучение;
– Преустановяват се посещенията на децата в детските ясли и детските градини;
– Преустановяват се всички групови форми на дейност и работа с деца и ученици извън системата на предучилищното и училищното образование, които се организират и провеждат от физически и юридически лица, независимо от правно-организационната им форма;
– Преустановява се провеждането на всякакъв вид масови мероприятия, включително спортни, културно-развлекателни и научни (кина, театри, концерти, музеи, конференции, симпозиуми, спортни и СПА-центрове, фитнес зали и други);
– Всички работодатели, в зависимост от спецификата и възможностите на съответната трудова дейност да въведат дистанционна форма на работа на служителите си. Когато това е невъзможно, работодателите организират провеждането на засилени противоепидемични мерки в работните помещения, в това число: филтър, дезинфекция и проветряване, инструктаж за спазване на лична хигиена на персонала и не допускат служители или външни лица с прояви на остри заразни заболявания;
– Преустановяват се детските и женски консултации, профилактичните прегледи и имунизации, приемът и провеждането на планови операции, включително присаждането на органи от живи и трупни донори, както и свижданията във всички лечебни заведения;
– Отменят се т. I, т. от 5 до 11 и т. II от Заповед № РД-01-122/11.03.2020 г. на министъра на здравеопазването.
Заповедта е съобщена на всички регионални здравни инспекции и на министрите, имащи отношение към изпълнение на съответните мерки.
Регионалните здравни инспекции трябва да уведомят областните управители, кметовете на общини, директорите на ОДМВР и всички лечебни заведения на територията на съответната област за въведените противоепидемични мерки, както и съответните регионални управления на образованието за създаване на необходимата организация.
Срокът и обхватът на мерките може да бъде променян в зависимост от развитието на епидемичната ситуация в страната.
offnews.bg
Великобритания ще започне да начислява данък върху цифровите услуги след три седмици въпреки яростното противопоставяне на технологичните гиганти и правителството на САЩ, предава CNN.
Правителството на Обединеното кралство заяви в сряда, че продължава по план с данъка от 2% върху приходите от цифрови услуги като онлайн търсене и реклама, което означава, че налогът ще влезе в сила от 1 април. Той ще се прилага за фирми с глобални продажби от над 500 милиона паунда (648 милиона долара) и с поне 25 милиона паунда (32.4 милиона долара), генерирани от потребители във Великобритания.
Това ще гарантира, че размерът на данъка, платен в Обединеното кралство, отразява стойността, която тези предприятия получават от взаимодействието си с потребители във Великобритания, се посочва в бюджета за 2020 г. на Министерството на финансите.
Данъкът бе предложен за първи път през 2018 г., а законопроектът за него беше представен през юли 2019 г. Мярката цели да гарантира, че големите технологични компании ще плащат справедливи данъци върху продажбите, извършени в Обединеното кралство. Правителството на САЩ обаче твърди, че това не е справедливо и вижда в идеята целенасочени действия срещу американските фирми, които основно попадат под ударите на новия налог.
Джейсън Оксман, изпълнителен директор на Съвета за индустрията на информационните технологии, заяви, че данъкът „е пряко и непропорционално въздействие“ върху компаниите със седалище в Съединените щати.
Вместо да прокарва новия данък, Оксман призова британското правителство да се справи с проблема, като вземе предвид бъдещите нови глобални правила, които се договарят от страните членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Правителството на Обединеното кралство заяви в сряда, че ще отмени данъка си от 2%, ако ОИРС успее да изкове нови правила и направи необходимата международна данъчна ревизия.
Няколко други държави също обмислят въвеждането на дигитални данъци. Опитът на Франция разклати отношенията ѝ със САЩ, които заплашиха да наложат мита върху френски стоки, включително вино, като ответна мярка. Моментно примирие бе постигнато през януари, като двете страни се съгласиха да не предприемат действия до края на годината, докато ОИСР все още заседава по въпроса.
По време на Световния икономически форум в Давос френският финансов министър Бруно Льо Мер заяви, че предложението на ОИСР е „на масата“, но че членовете чакат „нашите американски приятели да направят последната стъпка“.
На същата конференция министърът на финансите на САЩ Стив Мнучин предупреди – докато седеше до бившия министър на финансите на Обединеното кралство Саджид Джавид – че САЩ ще отвърнат с ответни мерки, ако Великобритания приложи 2-ппроцентния данък.
„Ако искат просто произволно да наложат данъци върху нашите цифрови компании, ние ще помислим произволни мита върху автомобилните компании“, каза тогава Мнучин.
Проблемът може да усложни търговските преговори между Съединените щати и Обединеното кралство, което целят бързо постигане на нови двустранни споразумения след Brexit.
„Във време, когато правителствата на САЩ и Великобритания са готови да започнат преговори, насочени към задълбочаване на техните търговски и инвестиционни отношения, ние призоваваме правителството на Обединеното кралство да преразгледа националния си данък върху цифровите услуги и да поиска постигане на трайно многостранно решение в ОИСР“, коментира Оксман.
economic.bg
Снимка: Unsplash
Икономическата опасност от коронавируса е експоненциално по-голяма от рисковете за здравето на хората, пише Independent . Ако вирусът има потенциала да повлияе директно на живота ви, то по-голяма е вероятността да останете без работа, ако работодателят ви бъде принуден да ви съкрати или бизнесът ви фалира вследствие на негативните икономически последици от пандемията.
Само тази седмица бяха изтрити трилиони долари от финансовите пазари. И това ще е само началото, ако правителствата не се намесят, пише изданието и дори прогнозира, че действията на Доналд Тръмп по този въпрос може да му костват втори мандат. Опонентът Джо Байдън определи COVID-19 като слабост за сегашния президент и едновременно с това обеща „стабилно и успокояващо“ управление в момент на нужда.
В световен мащаб COVID-19 е убил 4 389 души. Без да се подценява черната статистика, изчисленията сочат, че икономическата парализа ще засегне милиони хора. Заразата, официално обявена от вчера за пандемия, вече доведе до катастрофи на фондовата борса, а заедно с петролна война между Русия и Саудитска Арабия и опасността от нова мигрантска криза заради напрежението в Сирия образуват перфектната буря.
На коронавируса може да се погледне като на момента, в който нишките, държащи заедно глобалната икономика, се отлепват една от друга. Цената за това може да бъде платена от стартиращите и развиващите се бизнеси, пише авторът.
Също толкова важно, колкото борбата с вируса, е ваксинирането на икономиките срещу настъпващата пандемия от паника. Човешкото страдание може да дойде под формата на болест и смърт, но и като невъзможност за плащане на сметки, загуба на работа или дори дом.
Битката на малките компании е свързана с прекъснатите вериги за доставки, които ги оставят без продукти и основни материали. Затварянето на фабриките в Китай доведе до рекордно ниско ниво на индекса, мерещ производствената продукция. Китай е най-големият износител в света и е отговорен за една трета от световното производство, така че проблемът на Китай е проблем на всички.
Всичко това повдига притеснения, че правителствата продължават да гледат на коронавирусната епидемия единствено като на здравна криза, а не и като на икономическа. „Време е икономистите да поемат щафетата от лекарите, преди истинската пандемия да се разпространи“, пише авторът.
Деветата по големина икономика в света – Италия, вече е напълно блокирана и е трудно човек да си представи, че тя няма да влезе в рецесия. Едва ли това няма да засегне цяла Европа и най-големия ѝ икономически партньор, САЩ. Невъзможно е всичко това да не доведе до глобален спад, освен ако правителствата не се намесят по-бързо и по-строго, отколкото преди 12 години по време на последната финансова криза.
Този път залозите са по-големи, защото изглежда има координирани усилия за икономически удари срещу много западни страни и предупреждаване към тях от агресивните търговски политики, които Тръмп така възторжено приема. Въпреки че Китай понесе основната икономическа и човешка цена на вируса, мнозина в Пекин ще видят лъч светлина в отслабването на американската икономика и отвличането на вниманието от търговските войни на президента на САЩ.
Почти перфектно синхронизирана с коронавируса, избухна руско-саудитска петролна война. В краткосрочен план и Москва, и Рияд могат да си позволят 30-процентовия спад за една нощ в цената на петрола. Но американският бизнес с шистов газ не може: по-скъпият процес на добив означава, че голяма част от петролния сектор в САЩ просто няма да съществува, ако цените на „черното злато“ останат на исторически ниски нива. А това ще доведе до спиране, загуба на работни места и може би дори рецесии на държавно ниво.
Президентът Тръмп прокара просрочени съкращения на данъци върху заплатите и помощ за почасови работници – мерки, които целят да помогнат на работодателите и служителите да оцелеят. В Обединеното кралство пък днес бе обявен „Коронавирус бюджет“. Но всеки трябва да помисли по-мащабно, ако иска правилно да прецени как този нов фактор променя статуквото.
Става дума за повече от коронавирус, цени на петрола или дори глобалната икономика. Тук става въпрос за баланса на силите между Изток и Запад. През последните 10 години епицентърът на това бе Сирия. След десетилетие на конфликти по земя, изглежда, че се наблюдава ескалация – от прокси война до икономически конфликт.
Появилите се суперсили Русия и Китай е свидетелство за липсата на връзка на Америка в Сирия. И сега се опитват да циментират визията си за наистина многополюсен свят. Вместо да позволят на съюзника на САЩ Саудитска Арабия да ръководи петролните пазари чрез картела ОПЕК, Русия и Китай искат да прекроят глобалните пазари – и балансите на мощността – в своя полза.
За да преживеят тези промени, САЩ, Великобритания и други ще трябва да защитят бъдещето на своите големи и малки предприятия и да търсят възможности да се възползват от новия икономически световен ред, а не да го отричат. Пренебрегването на тези промени ще бъде още по-вредно от всяка грипна пандемия.
economic.bg
Снимка: БТА
Великобритания и Европейския съюз отлагат преговорите за Brexit, насрочени за следващата седмица. Това обяви официално Европейската комисия.
Преговарящите от Европейския съюз няма да пътуват до Лондон през следващата седмица за втория кръг на търговските преговори заради пандемията от коронавируса, която обхвана цяла Европа.
В съвместно изявление в четвъртък преговарящите екипи от двете страни заявиха, че разглеждат “алтернативни начини” за продължаване на преговорите, включително чрез видеоконференции.
“Предвид последното развитие на Covid-19, преговарящите в Обединеното кралство и ЕС съвместно решиха да не провеждат кръга от преговори през следващата седмица в Лондон, в първоначално предвидения вид”, съобщиха двете страни.
Въпреки че Великобритания напусна политическите институции на ЕС на 31 януари, тя остава част от безмитния единен пазар и митническия съюз до края на тази година.
Британският премиер Борис Джонсън заяви, че иска цялостната търговска сделка да приключи през тази година и че няма да търси начини за удължаване на настоящия преходен период. Според него предвидените 11 месеца са повече от достатъчно време, за да се осигури широкообхватна сделка с ЕС за стоки и услуги.
При условията на напускане на Великобритания от ЕС страната може да поиска еднократно удължаване на прехода за две години.
Пандемията от коронавируса обаче повдигна въпроси дали дадената сделка може да бъде приключена навреме, предвид все по-тежките ограничения и мерки, които се прилагат в резултат на заразата.
economic.bg
Снимка: Bloomberg
Британският финансов министър от по-малко от месец Риши Сунак направи точно това, за което беше назначен от премиера Борис Джонсън. Той изпълни ангажиментите за повишаване на държавните разходи, особено за инвестиции, и “подкрепи” икономически по-изоставащите региони на страната. Той също така излезе с разумна реакция на коронавируса, пише Мартин Уулф за Financial Times.
Фактът, че тази изгряваща звезда на консерваторите е блестящ син на имигранти от Индия показва традиционното предразположение на партията към свежи таланти. Тази гъвкавост се показва още повече в отхвърлянето от бюджета на това, зад което партията стоеше при Дейвид Камерън и Джордж Озбърн. Изчезнаха строгите икономии и малкото правителство: това сега е партия на големите разходи и голямото правителство. Програмата е „социален национализъм“.
Министърът правилно започна с Covid-19. Той отбеляза тясната координация с приветстваните мерки на Английската централна банка. Но има някои неща, които правителството може само да направи. Държавата е защитник и застраховател от последна инстанция. Пандемията е точно това, с което държавата съществува, за да се справи. Сунак обеща на Националната здравна служба „каквито и да са допълнителни ресурси“, от които има нужда. Благодаря на господа, че Великобритания, както и други цивилизовани страни, осъзнава, че здравето е обществено благо от най-голямо значение. Никога не трябва да позволяваме хората да не могат да отидат на лекар или в болница поради липса на пари, особено по време на епидемия от силно инфекциозно заболяване.
Като цяло Сунак заяви, че заделя 7 милиарда британски лири за подкрепа на хора и предприятия, 5 милиарда за подпомагане на Националната здравна служба и други публични услуги, и допълнително фискално разхлабване в размер на 18 милиарда паунда в подкрепа на икономиката – общо 30 милиарда паунда. Това представлява цялостно фискално разхлабване от около 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт.
Никой не знае дали тази сума ще бъде достатъчна. Никой не знае в каква посока ще поеме болестта. Никой не знае колко ще навреди на икономиката. Сунак е прав, че шокът би трябвало да бъде „временен“. Но временният шок може да има трайно увреждащи ефекти, ако реакцията не е достатъчно силна и упорита. Коалиционното правителство от 2010-15 г., уви, не беше единственото, което не успя да разбере това след глобалната финансова криза през 2008 г. Можем да се надяваме това правителство да го разбере и да предприеме необходимите здравни и икономически действия, за да може страната да преживее този шок колкото е възможно по-успешно.
Макар епидемията от коронавирус да е непосредственото безпокойство, поразителната характеристика на новия подход на правителството е описана доста директно от Службата за бюджетна отговорност (СБО): „Правителството предложи най-голямото фискално разхлабване след предизборния бюджет от март 1992 г… В сравнение с базовата ни прогноза преди мерките, решенията на правителството увеличават бюджетния дефицит средно с 0,9% от БВП през следващите пет години и добавят 125 млрд. паунда (4,6% от БВП) към нетния дълг на публичния сектор до 2024-25 г.”
Изчезна идеята за опит за свиване на правителството: според СБО общите управлявани разходи ще нараснат от 39,3 на сто от БВП през 2018-19 г. на 40,7 на сто през 2024-25 г. Няма го желанието за ниски данъци: текущите постъпления в публичния сектор ще се покачат от 37,5 до 38,5 на сто от БВП за същия период. Отмина целта за балансиран бюджет: заемите в публичния сектор ще повишат от 1,8 на 2,2 на сто от БВП. Отмря и тази за намаляване на нетния дълг: той ще спадне от 80,6 на сто от БВП през 2018-19 г. до 75 процента през 2021-22 г., но след това ще се стабилизира. Това е забележителен обрат. Вероятно правителството ще изпълни обявените цели за текущия бюджет, максималните нетни инвестиции и съотношението на лихвените разходи към приходите. Но то няма да постигне и трите си законови цели.
Финансовият министър правилно обяви преглед на фискалната рамка. Но голямата оценка вече е направена: в епоха на свръх ниски реални лихвени проценти има смисъл правителството да заема, за да харчи, особено за инвестиции. Аз настоявам за това от десетилетие. Решението за съкращаване на инвестициите веднага след финансовата криза беше класически пример за финансова идиотия. Сега, когато Великобритания е близо до пълна заетост и поддържа голям дефицит по текущата сметка, вече не е идеалното време за рязко увеличаване на инвестициите. Но все пак това е риск, който си струва, при условие, че парите са добре изразходвани, в което човек трябва да се съмнява на фона на спешността. Да, лихвените проценти могат да се повишат и финансирането може да стане по-трудно, както отбелязва СБО. Но тези рискове би трябвало да бъдат управляеми.
Тласъкът на допълнителните разходи – за здравеопазване, образование, научни изследвания, иновации и инфраструктура – е добре дошъл. И все пак нищо от това не изглежда вероятно да трансформира икономическите перспективи в близко бъдеще. Растежът се очаква да бъде средно само 1,4% годишно до 2024 г., което е максималното. Фискалната експанзия осигурява до голяма степен временен стимул. Относно решаващия въпрос за Brexit, СБО отчита, че това вече е намалило потенциалния БВП с около 2%, спрямо нивото, което иначе би било. Когато приключи преходният период за Обединеното кралство в края на тази година, разходите ще се повишат още повече, особено ако, както изглежда доста вероятно, не се постигне търговска сделка с ЕС. Националистическата част от новата програма на торите ще нанесе още значителни щети.
Отделно от това, може би удивителната характеристика на бюджета е плахостта му към облагането на въглеродните емисии и реално всеки друг важен аспект на фискалната реформа. Трябва да се надяваме, че Сунак ще подходи към тези решаващи въпроси по-смело във втория си бюджет през есента. Фискалната система на Великобритания е хаотична. Нужен е основен ремонт. Сунак има капацитета да свърши работата. Той трябва да опита.
И така, къде се намираме сега? Непосредственият отговор е в година на неизбежна несигурност и безпокойство. Имаме правителство, което поема по нов радикален път на социален национализъм, отчасти в разумни посоки – главно относно публичните разходи и инвестициите, и отчасти в безумни – основно Brexit.
Финансовият министър, както ни каза много пъти, се опитва да свърши работата. Но има големи и тревожни несигурности, някои външни, а други – самопричинени. Работата не е свършена. Тя никога не е.
По статията работи: Петър Нейков
investor.bg
Снимка: Jason Alden/Bloomberg
Чуждестранни купувачи бързат да се сдобият с домове във Великобритания преди влизането в сила на новия по-висок данък върху продажбите идната година, съобщава Bloomberg.
Данъкът от 2% за купувачите на жилища, които не са местни граждани, влиза в сила през април 2021 г. и беше включено в представения вчера бюджет на финансовия министър Риши Сунак. Британското финансово министерство прогнозира приходи от 250 млн. паунда (322 млн. долара) от т. нар. гербов налог върху покупки на имоти през 12-те месеца преди влизането в сила на новия данък, последвани от спад с 355 млн. паунда в годината след въвеждането му.
Тази динамика разтърси жилищния пазар в Лондон през последните пет години, особено имотите от най-висок клас. Данъкът от 3% за собственици и притежатели на второ жилища, въведен през април 2016 г., например, беше предхождан от множество сделки, които намаляха значително след влизането в сила на по-високия налог.
Сунак обаче смекчи удара за чуждестранните купувачи в сравнение с предложеното повишение от 3% в програмата на управляващата Консервативна партия за парламентарните избори миналата година. Новият по-висок данък ще бъде налаган само за покупки на жилища в Англия и Северна Ирландия. Набраните приходи ще бъдат насочени към намаляване на бездомничеството.
Чуждестранните купувачи са съставлявали 26% от покупките на жилища в Голям Лондон през второто полугодие на миналата година, сочат данни на компанията Hamptons International. В най-предпочитаните квартали в центъра на Лондон те са съставлявали 55% от сделките, показват още данните на компанията.
Новият налог вероятно ще възпре чуждестранни инвеститори да купуват апартаменти за отдаване под наем в Лондон, тъй като ще се отрази на възвръщаемостта им, очаква ръководителката на отдел „Проучвания“ в Hamptons Анейша Беверидж. Но отстъпката, която чуждестранните купувачи може да получат благодарение на слабия паунд, вероятно ще смекчи цялостното въздействие от повишаването на данъка, допълва тя.
Други фактори обаче също ще повлияят на степента, в която новият данък ще възпре чуждестранните купувачи, отбелязва Financial Times. Според Нийл Хъдсън, директор на отдел „Пазарни проучвания“ в компанията Residential Analysts, „много ще зависи от това защо инвеститорът купува имот – за увеличаване на стойността на капитала, доходност или просто за съхраняване на стойност.
Според Хъдсън предприемачите може да ускорят работата по жилищните си проекти, особено тези, които разчитат на продажби „на зелено“. „Хората ще бързат да завършат строителството и да финализират продажбите преди април 2021 г. Може да видим малък ръст не само на продажбите на чужденци, но и от гледна точка на ново жилищно строителство в центъра на града. Това може да окаже значително въздействие на пазара“, смята Хъдсън.
Планът за повишаване на данъка върху покупките на имоти от чужденци предизвика недоволството на предприемачи, които използват пари на чуждестранни купувачи в началния етап, за да започнат жилищните си проекти, отбелязва Financial Times.
Дийн Клифърд, съосновател на базираната в Лондон строителна компания Great Marlborough Estates, казва, че икономиката в Лондон ще пострада от „наказателния“ нов данък. „Столицата има най-глобализирания жилищен пазар сред британските градове и макар че се отправят много критики срещу продажбите „на зелено“ на чуждестранни инвеститори, фактът е, че те са важен източник на финансиране на строителството“, допълва той.
Новият по-висок данък е подготвян от дълго време. Той беше предложен от бившия премиер Тереза Мей на конференция на Консервативната партия през октомври 2018 г. Правителството промени позицията си няколко пъти за равнището на данъка от 3% на 1%, преди в крайна сметка да го застопори на 2%.
По статията работиха: Божидарка Чобалигова, редактор Елена Илиева
invedtor.bg
Днес, 11-ти март 2020г. Световната здравна организация обяви разпространението на Корона вируса за пандемия. Над 120 000 са заразените по света. В същото време Английската Централна Банка намали основния лихвен процент с 0,5% до стойност 0.25% като мярка за стимулиране на икономиката. Великобритания отдея 30 милиарда британски лири за борба с последиците от заразата.
На свой ред основната българска медия на Острова – вестник “Будилникъ” отделя £20 000 под формата на кредит за реклама за български фирми на Острова. До 50% от цената на рекламата ще бъде покривана от “Будилникъ”.
“Будилникъ” винаги е подкрепял българската общност и помагал на българския бизнес на Острова”, сподели издателят на вестника – инж. Емил Русанов.
Как можете да се възползвате от предложената финансова помощ?
Просто се обадете на 07425106442 или пишете на erusanov@www.budilnik.com
!МОЖЕТЕ ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВАТЕ ОТ ТАЗИ ПОМОЩ ДО ИЗЧЕРПВАНЕТО НА КРЕДИТА ОТ £20 000!
*Terms and Conditions apply!
www.budilnik.com
Снимка: Getty
Разпространението на новия коронавирус е глобална пандемия, обявиха от Световната здравна организация по време на пресконференция. Дългоочакваното решение на СЗО дойде, след като случаите на заразени станаха над 120 000, а смъртните случаи превишиха 4300.
„Всички държави биха могли да сменят посоката на тази пандемия“, заяви генералният директор на СЗО Тедрос Адханом Гебрейсус. По думите му, ако държавите тестват, лекуват, изолират, проследяват и мобилизират своите граждани, могат да предотвратят превръщането на изолирани случаи в клъстери и оттам разпространението на вируса.
Това е първата пандемия от 2009 г. насам, когато т. нар. птичи грип засегна милиони хора.
По-рано стана ясно, че 66-годишната жена, която вчера беше хоспитализирана в „Пирогов“ в изключително тежко състояние, с положителна проба за COVID-19, е починала днес в 15.42 ч., съобщиха от Министерството на здравеопазването.
Потвърден е и седмият случай на коронавирус в България, съобщи началникът на Националния оперативен щаб ген.-майор Венцислав Мутафчийски. Заболялата е 62-годишна жена, която е медицинско лице. Тя е настанена във Военномедицинска академия. “Състоянието й изобщо не е тежко”, увери ген.-майор Мутафчийски, цитиран от Нова телевизия.
В сряда Великобритания обяви, че отпуска пакет стимули в размер на 30 млрд. паунда, часове след като Английската централна банка (АЦБ) понижи извънредно лихвените си проценти. Случаите на болни в страната са записали увеличение от 22% до 456.
От своя страна германският канцлер Ангела меркел заяви, че ще направи „каквото е необходимо“, а управителят на Европейската централна банка предупреди за значителен шок.
По статията работи: Елена Илиева
investor.bg
Кристин Лагард, управител на ЕЦБ. Снимка: Bloomberg
Управителят на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви, че Европа рискува да получи голям икономически удар, водещ до финансова криза, освен ако лидерите не предприемат спешни действия срещу коронавируса, и даде знак, че нейната институция ще предприеме стъпки още в четвъртък, предава Bloomberg.
Лагард заяви пред лидерите на Европейския съюз по време на конферентен разговор късно във вторник, че без координирани действия в Европа „ще се развие сценарий, който ще напомни на много от нас за Голямата финансова криза през 2008 г.“. С правилния отговор обаче шокът вероятно ще се окаже временен, добави тя.
Лагард каза, че нейните служители преглеждат всичките си инструменти и възможности за реакция преди срещата в четвъртък с цел вземане на най-правилното решение. По-специално се обмислят мерки за осигуряване на “супер евтино” финансиране и гарантиране, че ликвидността и кредитирането няма да прекъснат, заяви източник от институцията.
Все пак французойката подчерта, че мерките на централните банки ще бъдат успешни само ако правителствата също окажат подкрепата си, като предприемат стъпки, за да гарантират, че банките продължават да отпускат заеми за бизнеса в засегнатите райони.
Опциите на ЕЦБ
Икономистите смятат, че ЕЦБ ще продължи да прилага съществуваща програма, която предлага дългосрочни заеми на банките с потенциално отрицателни лихвени проценти – това означава, че всъщност институцията плаща на банките да заемат пари – ако те дават заеми на фирми и домакинства. Това би могло да се използва за насърчаване на кредитирането на малки и средни предприятия, които изпитват затруднения с паричните потоци, тъй като вирусът прекъсва веригите им за доставки.
„Много фирми в еврозоната вече усещат влиянието от разпространението на коронавируса, но по-малките може да се нуждаят от най-голяма подкрепа. Европейската централна банка вероятно ще предприеме спасителен план за тях с цел избягване на фалити и съкращения, които биха могли да застрашат ценовата стабилност след отшумяването на вируса“, каза Дейвид Пауъл от Bloomberg.
ЕЦБ може също така да засили програмата си за закупуване на активи. Инвеститорите очакват намаление на основния лихвен процент по депозитите, които вече се намира на ниво от -0,5%, с още най-малко 10 базисни пункта.
Федералният резерв на САЩ и Централната банка на Канада вече намалиха лихвите си с 50 базисни пункта през миналата седмица, малко след като ръководителите на държавите от Г7 обещаха да използват „всички необходими инструменти на политиката“, за да защитят своите икономики. Същото действие предприе днес и ръководството на Централната банка на Великобритания и Северна Ирландия на извънредно заседание.
Посланието на Лагард служи и като сериозно предупреждение, и като драматично призоваване властите да активизират усилията си срещу вируса, който има потенциала да завлече Европа в рецесия. Дори преди епидемията ръководството на ЕЦБ многократно призоваваше правителствата да повишат публичните си разходи, когато паричната политика достигне своите граници.
„Предвид тези смущения смятаме, че рецесията в еврозоната изглежда неизбежна“, заяви икономистът на HSBC Саймън Уелс.
Италия, където е наложена национална блокада, засега е най-силно засегната страна в Европа от разпространението на вируса и е изправена пред перспективата за икономически спад. Италианският премиер Джузепе Конте апелира към лидерите на ЕС да покажат същата решителност и солидарност, която проявиха по време на дълговата криза в Европа през 2012 г.
В сряда италианският икономически министър Роберто Гуалтиери заяви, че правителството е повишило сумата, която смята да отдели, за смекчаване на удара върху икономиката до 25 милиарда евро (28,3 милиарда долара).
Лагард предупреди, че щетите вероятно ще се разпространят и в други страни. Тя похвали действията, предприети досега в някои области, но и призова за още усилия. „Ако не действате смело сега, това би повишило риска от срив на част от икономиките ви“, каза Лагард пред лидерите.
По статията работиха: Радостина Ивчева, редактор Бойчо Попов
investor.bg
Британският финансов министър Риши Сунак с кризисния бюджет. Снимка: Chris J. Ratcliffe/Bloomberg
Британският финансов министър Риши Сунак обеща пакет от стимули в обем от 30 млрд. паунда (39 млрд. долара), тъй като се стреми да подготви британската икономика за борба с потенциално пагубното въздействие на коронавируса.
След като по-рано днес Английската централна банка драматично намали лихвените проценти, финансовият министър стартира координирания отговор на правителството, докато създателите на паричната политика се стремят да се справят с най-голямата заплаха за световната икономика от повече от десетилетие.
В своето изявление пред парламента Сунак обеща огромен фискален стимул на обща стойност 30 млрд. паунда, „за да подкрепи британците, британските работни места и британския бизнес през този труден момент“.
„Знам колко са притеснени хората“, каза Сунак пред Камарата на общините в сряда. „Правим всичко, за да запазим здравната и финансова сигурност на тази държава и на нашия народ“.
Сунак заяви, че е в постоянна комуникация с АЦБ по отношение на „координирания“ и „всеобхватен“ отговор на коронавируса. Министърът формулира многомилиардния си план с три точки:
– Националната здравна служба ще получи „всичко, от което се нуждае, каквото и да струва“, а 5 млрд. паунда ще бъдат предоставени спешно за публични услуги.
– Хората ще получат финансова подкрепа, ако се нуждаят от нея, за да се справят с вируса, със законно заплащане на болните за всички, на които им е казано да се самоизолират, и по-щедри правила за благосъстояние
– Подпомагане на бизнеса: правителството ще възстанови разходите за плащанията за болнични за 14 дни изцяло, за 2 милиона компании с по-малко от 250 служители.
Сред другите конкретни мерки: прагът за плащане на национална застраховка ще бъде увеличен от 8 632 паунда на 9 500 паунда. Планира се „намаляване на данъка за 31 милиона души“, обикновено по около 104 паунда на човек. Кабинетът обещава допълнителни 175 млрд. паунда за следващите пет години за инвестиции в „бъдещия просперитет на Великобритания“. Инвестициите в научноизследователска и развойна дейност ще бъдат увеличени до 22 милиарда паунда годишно.
Данъчните задължения за предприемачите ще бъдат смекчени, но не напълно премахнати.
Координираният отговор от централната банка и правителството на премиера Борис Джонсън подчертава мащаба на заплахата за глобалната икономика от вируса. Италианското правителство обеща 28,3 млрд. долара за борба с епидемията, докато Европейската централна банка предупреди за криза в стила на 2008 г., а германският канцлер Ангела Меркел обеща да направи „всичко необходимо“, за да устои страната на икономическата буря.
За 39-годишния Сунак това е бойно кръщение. Той е на поста само от 27 дни, след като неговият предшественик Саджид Джавид подаде оставка след катастрофален сблъсък с Джонсън. Неговото изявление се случва в критичен момент за британската икономика, която неочаквано закъса през януари, дори преди да се усети каквото и да е въздействие на вируса.
Брутният вътрешен продукт на Великобритания е останал непроменен през януари в сравнение с данните от декември, когато отчете ръст от 0,3%, съобщиха от Националната статистическа служба на страната. За сметка на това анализаторите очакваха ръст на показателя с 0,2%.
По статията работи: Бойчо Попов
investor.bg
Може ли властите да трият съдържание и да блокират неудобни хора в социалните мрежи? Синът на убитата малтийска разследваща журналистка Дафне Каруана Галиция – Матю, беше сред първите, които открито поставиха въпроса дали сътрудничеството на Фейсбук с националните правителства стига до цензуриране на критични гласове. Месеци преди покушението ѝ през 2017 г., той обяви пред британския в. „Гардиан“, че негови публикации, уличаващи тогавашния премиер на страната Джоузеф Мускат в корупционни практики, са били свалени, а профилът му – временно блокиран.
Съмнения, че социалната мрежа дава възможност на местните власти да заключват профили на критикуващи ги потребители и дори да трият съдържание, съществуват и в България. И докато в случая с Матю Каруана Галиция ставаше въпрос за качени във Фейсбук документи с лични данни от известното международно разследване „Досиета от Панама“, тук обект на подобни мерки се оказват далеч по-тривиални действия. Като споделяне на критични към управляващите статии или поддържане на опозиционни по своето съдържание групи.
Както Свободна Европа писа преди близо месец, профили на администратори и модератори във Фейсбук групата „Аз подкрепям Лаура Кьовеши“ неколкократно са блокирани без видима причина, а публикации от въпросната страница – изтрити. Един от потърпевшите – Живко Гиргинов, твърди, че е подал сигнал до централата на Фейсбук за Азия в Сингапур, откъдето е получил информация, че източникът на интервенцията срещу него е била „българска правителствена служба за сигурност“.
Въпроси към ДАНС и ГДБОП
В тази връзка Свободна Европа отправи запитвания до Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и Главната дирекция „Борба с организираната престъпност (ГДБОП) в МВР. Въпросите бяха еднотипни и засягаха броя на блокираните профили във Фейсбук по желание на всяка от службите през миналата година, най-честите причини за налагането на такива мерки, както и дали обект на подобни действия са били потребители от групата „Аз подкрепям Лаура Кьовеши“.
Отговор изпрати единствено пресцентърът на ДАНС, но той беше свързан само с последния въпрос: „Органите на ДАНС не са предприемали действия по отношение на профили в посочената в публикацията Ви Фейсбук група, включително и по отношение на профили и публикации на цитираното в материала Ви лице“.
Потърсен за коментар, Живко Гиргинов заяви пред Свободна Европа, че според него действията спрямо профили на администратори и модератори, както и публикации в групата „Аз подкрепям Лаура Кьовеши“, „по всяка вероятност са нерегламентирани, тоест неразпоредени според изискванията на закона“.
„Не бих могъл да добавя повече към вече изнесената от мен фактология и хронология на събитията, тъй като това би ме поставило в нарушение на клаузите в декларацията за неразгласяване на факти (пред медии), която съм подписал. Подчертавам, че става дума за проведено вътрешно разследване (от Фейсбук) с резултати, които доказват интервенцията по категоричен начин“, добави Гиргинов.
Мълчание от Фейсбук
Свободна Европа потърси официално потвърждение на твърденията на Гиргинов и от Фейсбук, но подобно на ГДБОП, оттам също не реагираха по никакъв начин на зададените въпроси. Сред които – дали компанията контролира блокирането на потребителски профили от правителствени служби за сигурност или те имат правомощията да взимат самостоятелни решения в тази посока.
Според специалист по киберсигурност, пожелал да остане анонимен заради професионалните си ангажименти в тази сфера, т. нар. пробиване на Фейсбук профили е напълно възможно и се практикува от служители на отдел „Киберпрестъпност“ в ГДБОП. По думите му обаче това не става с ползвания доскоро от службата полицейски софтуер „Oxygen Forensic Analyst”, както твърди Живко Гиргинов. Причината е че той работи само чрез физически контакт с компютър или смартфон, а не от разстояние.
„Пробиването на профили се случва, но по коренно различен начин – не с този софтуер. Нашите служби по линия на противодействието на международната престъпност имат администраторски достъп до социални мрежи, сред които със сигурност и Фейсбук. Първо им беше даде такъв достъп по линия на разследването на педофили. Чрез тези администраторски права те имат достъп до всички профили и могат да трият информация“, разказа пред Свободна Европа експертът по киберсигурност, чиято информация беше потвърдена неофициално и от източник в системата на МВР.
По думите на неназования специалист администраторските права на ГДБОП са едната линия, по която се случва блокирането на Фейсбук профили, „а втората е т. нар. шпионски сървър на ДАНС, за който имаше серия от статии преди години“. „Този сървър беше осъвременен, бяха купени нови лицензи и този софтуер може да заразява не само компютри в държавната администрация, но и мобилни телефони.“
През 2015 г. канадската лаборатория Citizen Lab публикува данни, цитирани от сайта „Биволъ“, от които ставаше ясно, че откритият две години по-рано български сървър с шпионския вирус Fin Fisher е с IP адрес на ДАНС. Въпросната лаборатория разкри още през 2013 г., че такъв шпионски сървър е ползвал IP адрес на бившето Министерство на държавната администрация и административната реформа, но българските власти така и не изясниха ситуацията.
Към днешна дата възможностите на службите да спират достъпа на потребители до социалните мрежи, както и да цензурират съдържанието в тях, не са регламентирани публично. Законът за противодействие на тероризма предвижда, че ДАНС може да иска от специализирания съд блокиране на достъпа до сайтове, подбуждащи към тероризъм или разпространяващи инструкции в тази посока. Но това няма общо с блокиране на Фейсбук профили на хора, изразяващи критики към властите. Законът за киберсигурност, приет през 2018 г., също не съдържа ясно регламентирани правомощия на ДАНС и ГДБОП в тази посока.
Какви са в действителност договореностите между службите за сигурност и Фейсбук по тази тема остава публична тайна, която дава храна за всякакви спекулации. Като например неотдавнашното твърдение на бившия вътрешен министър Богомил Бонев, че правителството е сключило договор с корпорацията на Марк Зукърбърг, според който ДАНС е поставена в ролята на „национален администратор“ на социалната мрежа.
Борис Митов
Борис Митов е съдебно-криминален репортер от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които Българската телеграфна агенция, вестник „Сега“ и сайта „Медиапул“.
svobodnaevropa@rferl.org
svobodnaevropa.bg
Снимка: БГНЕС
Митовете за това, какво ни предпазва и лекува от коронавируса са много, а правителствата имат тежката задача да се справи с дезинформацията. Заради една популярна интернет теория, правителството на Франция трябваше официално да заяви, че кокаина не помага в справянето със заболяването.
“Не, кокаинът не предпазва от COVID-19. Той е наркотик, който води до пристрастяване и има сериозни последствия”, написаха в неделя от Министерството на здравеопазването в Twitter. Предупреждението им бе допълнено от линк към сайта им, където има полезна информация за коронавируса.
Тази публикация обаче не е единствената – подобно предупреждение от преди дни гласи, че алкохол и хлор, напръскани върху кожата ни, няма да ни предпазят от вируса, който вече е проникнал в тялото ни. От Министерството на здравеопазването уверяват, че комарите не пренасят COVID-19 и че дезифектантите не причиняват рак.
Изявлението на здравните власти идва, след като в социалните мрежи бяха разпространени десетки снимки от преправени новинарски емисии, които гласят, че кокаина убива коронавируса, пишат от Independent.
По публикацията работи: Нели Христова
dnes.bg
Натискът върху УЕФА от страна на футболните федерации за отлагането на Европейското първенство се засилва. Според информацията на италианското издание „Tuttosport“, почти всички федерации са поискали отлагане на Евро 2020, за да може техните национални първенства да бъдат приключени до началото на лятото.
Причината е епидемията от коронавирус, която обхваща все по-големи части от Европа. Първенството в Серия А вече бе отложено и мачове от италианския шампионат няма да се играят поне до 3 април.
Предложението на част от федерациите е Европейското първенство да бъде отложено с една година. Шефът на УЕФА Александър Чеферин засега се съпротивлява срещу идеята за отлагане на Евро 2020 и позицията му е разбираема, защото организацията на тазгодишния турнир е изключително трудна.
Той създаде мощна организационна машина, която да управлява провеждането на Европейското първенство, тъй като това е първото, което се провежда не на територията на една или две съседни държави, а на 12 стадиона в 12 града от 12 национални асоциации на УЕФА.
Европейската футболна централа очакваше да развие огромен оборот от 2,5 милиарда евро, което е с над 600 милиона евро повече спрямо последното издание през 2016 година.
Следователно съпротивите са повече от разбираеми, но с всеки изминал ден рискът Евро 2020 да бъде отложено се увеличава.
Със сигурност пред УЕФА не стои като възможност мачовете от Европейското първенство да се играят без публика, което в крайна сметка може да доведе до отлагането на турнира.
gol.bg
