“Мразя Путин, искам да живея”: млади руснаци бягат в Турция

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
50

Преди почти година войските на руския президент Владимир Путин навлязоха в Украйна. Вениамин помни 24 февруари 2022 година сякаш е било вчера. “Беше огромен шок. Най-лошото нещо, което можеше да се случи, се беше случило. Бях като парализиран”.

28-годишният мъж не можел да си представи, че ще избухне война, въпреки че политическото напрежение и репресиите се увеличавали постоянно. След онази сутрин, когато той се събудил и видял кадри с руския ракетен обстрел срещу Украйна, животът му се е променил коренно. Особено след датата 21 септември 2022 година. Това беше денят, в който Русия обяви частичната военна мобилизация. Тя промени живота на много млади руски мъже – също и на Александър, който е съученик на Вениамин. С двамата пием чай в един търговски център в Истанбул. Младите мъже са учили политология в Икономическия университет в Москва – едно от най-добрите висши учебни заведения в Русия. Те са сред онези 700 000 души, които избягаха от страната, след като мобилизацията беше обявена. Преди да пристигне в Турция през октомври Вениамин работел в бизнеса с електронните спортове, а Александър в голяма енергийна компания.

“По-скоро бих умрял или отишъл в затвора”

След началото на войната Вениамин започнал да пести пари, за да избяга от страната, ако се наложи. “Не можах да напусна страната веднага поради финансови проблеми. Но когато обявиха частичната мобилизация, всичко се промени. По-скоро бих умрял или отишъл в затвора, отколкото да воювам. Аз искам да живея.”

В деня, в който мобилизацията била обявена, той си купил самолетен билет за Беларус и потеглил за Минск само с една раница. След като прекарал месец в дома на свой приятел, се обадил на Александър и двамата си уредили среща.

“Мразя политиката и всичко свързано с нея. Мразя Путин”, казва Вениамин. По последни данни от Турция в страната междувременно са има близо 150 000 руснаци с разрешително за престой. Около 37 000 от тях живеят в Истанбул. „Решението да замина не беше лесно“ “Бях като зомби, всички бяхме в шок”, разказва той, припомняйки си момента след началото на руската инвазия. “Да напусна Москва беше най-трудното решение в живота ми. Купих си билети за един град близо до границата с Казахстан. Имах пет дни до датата на пътуването. Всеки ден се чудех дали да тръгна”.

Решението си Александър взел в последния момент преди да потегли към летището. Повечето руснаци, които бягат в Турция, разполагат със спестявания, не са несемейни и на възраст под 30 години. Създателят на компанията “TotamTotut”, който иска да запази анонимност и да бъде назоваван само като Д., разказва, че в истанбулския квартал Кадъкьой живее най-голямата руска общност в Турция. В последните шест месеца по улиците в квартала се забелязват все повече обяви и плакати на руски език. След обявяването на мобилизацията компанията на Д. започнала да помага на руските мигранти при търсенето на жилища, получаването на разрешение за пребиваване и при интеграцията в турското общество. Неговата компания помогнала и на Вениамин и Александър да се установят в Турция. Турските власти обаче все по-често отказват да одобрят молбите за престой. Александър е един от хора, на които е отказано. Вениамин още чака. Д., който напуска Русия през март, също е нов в Истанбул. Засега компанията му е свързала повече от 300 руснаци в турския мегаполис. Фирмата дори е направила рускоезична мрежа за търсене на услуги и работа. “Невъзможно е човек да си прави дългосрочни планове” През септември 2022 г. руският министър на отбраната Сергей Шойгу заяви, че 300 000 резервисти ще бъдат призовани в армията. Един от новобранците е роднина на Александър. Той казва, че 45-годишният мъж е бил изпратен в Украйна в навечерието на новата година, след само два месеца обучение. “Като женен мъж с деца, той е имал установен живот в Русия. Не е лесно да се напусне страната в такъв случай”. Въпреки че в началото Александър и Вениамин сметнали Истанбул за твърде хаотичен, сега те се наслаждават на живота в града. И двамата казват, че имат достатъчно спестявания, за да оцелеят една година – след това не знаят какво ще се случи. Те с удоволствие биха се върнали в Русия, но казват, че е невъзможно да го направят преди края на войната.

“Не можеш да правиш планове дори за утрешния ден. Всякакви дългосрочни планове са невъзможни”, казва Александър. Домът му в Москва му липсва толкова много, че прекарвал цели часове в гледане на кадри от уличните видеокамери в родния му квартал в руската столица. Източник: Дойче веле

© Actualno.com

Подкрепете инициативата за построяване на български Православен храм в Лондон!