Коронавирусът почисти въздуха на Европа

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
67

Шест държави, сред които и България, все още не могат да изпълнят изискванията за фини прахови частици в атмосферата през 2018 г.

Снимка: Bloomberg LP

Пандемията от коронавируса и затварянето на икономиките през пролетта се оказаха от съществено значение за подобряването на качеството на въздуха в Европа, показа последният доклад на Европейската агенция за околна среда.

Ограничаването на транспорта и производството са намалили концентрацията на опасни замърсители. От данните е видно, че през април концентрацията на азотен диоксид във въздуха намалява значително – с 60%, макар и данните да варират между отделните региони. Фините прахови частици също намаляват, но с до 30% в страните от ЕС.

Експертите анализират и влиянието на замърсяването за разпространението на COVID. От Агенцията коментират, че първоначалните данни показват връзката между мръсния въздух и развитието на респираторни и сърдечно-съдови заболявания. Пациентите с такива заболявания развиват и тежки форми на COVID, но фактите не са достатъчни за категорично становище и са нужни допълнителни изследвания, е посочено още в доклада.

Като цяло качеството на въздуха в Европа се подобрява през последните години, но все още големи групи от населението е изложено на замърсяване. Шест са страните, които към 2018 година все още не могат да изпълнят изискванията на общността за фини прахови частици във въздуха. Една от тях е и България.

Фини прахови часици над европейските норми има и в Хърватия, Чехия, Италия, Полша и Румъния.
Изискванията на Световната здравна организация (СЗО) са по-строги от европейските и само четири държави в ЕС ги изпълняват – Естония, Финландия, Исландия и Ирландия. От Европейската агенция за околна среда отчитат разминаването в критериите и настояват за преразглеждане на стандартите в ЕС.

Все пак за периода 2009 – 2018 година има намаление от 13% на смъртните случаи, свързани с мръсния въздух в Европа. За първи път Агенцията публикува доклад за качеството на въздуха през 2009 година и тогава отчете 477 хил. преждевременни смъртни случая, свързани със замърсяването с фини прахови частици. 437 хил. от тях са в държави от ЕС. През 2018 година смъртните случаи вече са 417 хил., от които 379 хил. в държавите от общността.

По отношение на смъртните случаи, породени от замърсяване с азот, намалението е по-съществено с 54% до около 55 хил. души в цяла Европа.

От излагането на тропосферен озон са регистрирани 20,6 хил. смъртни случая през 2018 година, което е увеличение от 20% за десет години. Това вероятно е свързано с повишаването на температурата и увеличаването на концентрацията на озон през лятото на 2018 г.

От Европейската агенция за околна среда посочват, че случаите на преждевременна смърт от замърсяване с различните агенти са от отделни оценки и не могат да бъдат събирани, за да бъде избегнато двойно отчитане.

През анализирания период се отчита намаляване на замърсяването от транспорта и енергетиката въпреки растящата мобилност и увеличените нужди от енергия. По-бавно обаче намаляват емисиите от сградите, както и от селското стопанство.

Замърсяването на въздуха с озон, амониеви и азотен оксиди оказва влияние и върху биоразнообразието. Тези замърсители унищожават растенията, а съответно и свързаните с тях животински видове.

Тропосферният озон е и един от причинителите на глобалното затопляне, се посочва още в доклада на Агенцията.

По статията работиха: Деляна Петкова, редактор Десислава Попова
investor.bg

Подкрепете инициативата за построяване на български Православен храм в Лондон!