Как бедността се отразява върху мозъка?

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
172

Вижте по какъв начин влияят върху децата фактори като нездравословна диета и липса на общуване
Едно от най-популярните проучвания, изследващи връзката между условията на живот и развитието на децата, е Гватемалският експеримент. През 60-те години на миналия век учени започват да снабдяват семейства с малки деца в Гватемала с хранителни добавки. Предполагали, че предоставянето на достатъчно протеини през първите години ще намали случаите на забавен растеж. Оказали се прави.
Децата, обхванати от програмата, израснали средно с 1-2 см по-високи от своите връстници. Но освен това се справили по-добре в училище. А последващо проучване, проведено през 2000, установило, че вече порасналите жени имали по-висока степен на образование, а мъжете – по-високи доходи в сравнение с децата от същата среда, които не са получавали хранителни добавки.
След Гватемалския експеримент редица проучвания свързват забавения растеж с по-слабо представяне в училище. Но се поставя въпросът лошият хранителен режим единственият определящ фактор ли е? Къде остават липсата на емоционална подкрепа, заразните болести и другите предизвикателства, с които може да се сблъска едно дете?
Общуването с детето е също толкова важно. Това показва проучване на Чарлс Нелсън, който изследва развитието на мозъка при деца от румънски сиропиталища. Въпреки че имат покрив над главата си и не гладуват, при тези деца регионите със сива и бяла материя, свързани с вниманието и езиковите възможности, са по-малки отколкото при техни връстници.
Шахрия Какон провежда първото мащабно изследване на мозъчната дейност на деца със забавен растеж в Бангладеш. Близо 130 деца са обхванати от проучването, публикувано в сп. Nature. Според Какон и нейния екип резултатите индикират вероятност при децата със забавен растеж да се наблюдава и забавяне в процеса на специализиране на различните мозъчни центрове. Участниците в експеримента вече са навършили 5 годинки и предстои да положат тестове за интелигентност.
В крайна сметка главният въпрос не е дали децата имат забавен растеж, или как функционира техният мозък. Въпросът е как ще се развие животът им, когато пораснат. Проучвания като това на Какон се стремят да определят дали ранната външна намеса дава резултат.
economy.bg


Warning: A non-numeric value encountered in /homepages/26/d574630909/htdocs/budilnik_wp/wp-content/themes/Newspaper/includes/wp_booster/td_block.php on line 353