До 2030 г. населението в България ще намалее с 1,4 млн. души

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
197

60% от територията на страната ще се превърне в „демографска пустиня“, хората ще са съсредоточени в шест града, прогнозира анализ на учени
Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

За 30 години – от 2001 до 2030 г., населението в България ще намалее с 1 450 000 души, предвижда демографска прогноза от анализа „Хоризонт 2030: Демографски тенденции в България“, изготвен от експертите по демография доц. Георги Бърдаров и доц. д-р Надежда Илиева. Той беше представен днес от учените, предава БТА.

Според демографската прогноза през 2030 г. 42% от населението в страната ще бъде съсредоточено в шест града – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора.

Прогнозира се също през 2030 г. 20% от населените места у нас да бъдат без население и да бъдат обезлюдени, докато през 2001 г. те са били едва 2 на сто. Заради процесите на намаление на населението прогнозата на учените към 2030 г. е 60% от територията на страната да се превърне в „демографска пустиня“.

Доц. Бърдаров посочи, че в последните години за демография у нас се говори с две клишета и те са свързани с ниската раждаемост и с намаляването на населението в „абсолютни бройки“.

„В България няма ниска раждаемост, но в сравнение със 100, 200 или 1000 години раждаемостта ни е по-ниска, тогава обаче детската смъртност е била изключително висока“, коментира доц. Бърдаров. Той отбеляза, че в началото на второто хилядолетие цялото население на Земята би се побрало в една съвременна държава и това е САЩ – 300 милиона души. Днес населението в света е 7 милиарда души, а до края на века ще достигне 10 милиарда, прогнозира ученият.
Доц. Бърдаров обобщи тезата си, че България няма ниска раждаемост и има нормална раждаемост за европейска държава, но коментира, че страната ни има също „уникално висок отрицателен естествен прираст. България е единствената държава в света, която в продължение на 30 години не е излязла от „тройката“ на държавите с висок отрицателен естествен прираст“. Половината от тези 30 години страната ни е на печалното първо място по естествен прираст – с минус 6,5 промила, но причината не е в раждаемостта, а е в изключително високата смъртност у нас – 15,5 промила, каза ученият.

По думите на доц. Бърдаров сега „България е на първо място в Европа по обща смъртност“. У нас има общини, като Макреш, Ружинци и Чупрене в Северозападна България, както и други, в които общата смъртност надхвърля 30 промила. „Такава смъртност имат само региони, които са във военен конфликт или са поразени от болестна пандемия“, коментира ученият.

Според доц. Бърдаров притеснителни са процесите, които настъпват в етническата и във възрастовата структура на населението у нас. Ромите с висше образование у нас са 0,5 процента, със средно образование са 9 процента или над 90 процента от ромите са с по-ниско от средното образование, каза ученият. По думите на доц. Бърдаров този проблем е „по-решим“ и е свързан с образованието, но много по-проблемна е възрастовата структура на населението в България.

У нас има най-ниската средна продължителност на живота в Европа – 74,8 години, но и имаме и най-застарялото население, тъй като много млади хора напускат България, обобщи доц. Георги Бърдаров. Той каза, че преди десет години на 100 излизащи българи в пенсионна възраст други 124 българи са влизали в активна възраст. Този коефициент днес е 100 на 62, но във Видин, Габрово и Смолян е около 100 на 40.

Доц. Надежда Илиева прогнозира, че само след 12 години 20% от населените места в България ще са без трудоспособно население. Затова според нея до 2030 г. трябва да бъде направена времева и пространствена прогноза на населението в България.

Може да се вземат трайни решения, за да може тази демографска тенденция да бъде обърната и те са свързани с това да задържим младите хора в България, но и да върнем повече млади хора в страната, които са заминали да учат или работят в чужбина, коментира доц. Георги Бърдаров.

* Доц. Георги Бърдаров е заместник-декан на Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и е експерт по демография, а доц. д-р Надежда Илиева е ръководител на секцията „Икономическа и социална география“ на Департамента „География в Националния институт по геофизика, геодезия и география“ при БАН.

По статията работиха: Евгения Маринова, редактор Виктория Тошкова
investor.bg


Warning: A non-numeric value encountered in /homepages/26/d574630909/htdocs/budilnik_wp/wp-content/themes/Newspaper/includes/wp_booster/td_block.php on line 353