България – страна с потенциал, но…

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
56

Защо младите я напускат?

Снимка: pexels.com
По-високото заплащане и високият стандарт на живот, качественото образование, шансовете за по-добра реализация, справедливост и равенство пред закона са само част от причините, поради които много млади българи решават да напуснат България. Но това далеч не са основните мотиви, съобщава Дойче Веле.

Често в ядрото на решението за емиграция се оказват дълбоко лични причини, които имат малко общо с финансовото състояние: грешен модел на ценностна система у дома, чувство на изолация и самота в родината, търсене на свобода и нови хоризонти.

„Винаги съм знаела, че в един момент ще напусна България. Не по финансови причини, а в името на моята психика. Като човек с прогресивни възгледи винаги съм била част от едно малобройно и изолирано малцинство. Просто промяната на страната към това, което според мен трябва да бъде – модерна, европейска държава, в която върховенство има законът – ако въобще се случва, се случва твърде бавно. Чувството на безсилие ме убеди, че за мен няма място в България“, казва Радостина Георгиева, която живее във Великобритания и работи като дигитален експерт.

„Отрицателни качества като грубост, арогантност, наглост, циничност и простотия не само се толерират в обществото, но са се превърнали и в модна тенденция, а постепенно и в норма“, смята 29-годишният кибер криминалист Радослав Узунов, който дълги години пребивава във Великобритания, а днес живее в Чехия. „За мен Чехия е утопична версия на България, защото към този момент е добра комбинация от българските добродетели, без негативите.“ Според Радослав, българите могат да научат много от чехите: „Да пазим това, което градим, да бъдем по-любезни и вежливи един към друг и да изкореним завистта, гледайки постоянно в чуждия джоб“.

Няколко клишета за живота в чужбина

Панацея ли е обаче Западът? Ясен Петров е 24-годишен магистър по информатика, програмист, който в момента живее в Шотландия. „Никога не бях живял в чужбина. Около мен винаги се говореше колко по-хубаво е на Запад. Но е трудно да започнеш живот на непознато място, ако не си го правил преди това. Имам чувството, че в поколението на родителите ми е бил изграден някакъв мит за страхотния живот на Запад, за това как хората там са прекрасни, образовани, богати, умни, за разлика от хората в България, които не ставали за чеп за зеле. Моят опит показва, че това просто не е вярно.“

Радостина е съгласна с него. „Тези нереалистични представи бяха изключително видни по време на периода преди присъединяването на България към ЕС. Хората смятаха, че Западът е обетована земя на изобилието, където няма финансови лишения и сериозни проблеми. И искрено си мислеха, че България ще стане точно такава страна само няколко години след като се присъедини към Общността.“

Други клишета за живота в чужбина изброява Илия Джонгаров, който в момента следва магистратура по международно право във Франция и Белгия: „Тези в чужбина живеят много добре!“, „Тези в чужбина печелят много пари!“, „Ти си учил в чужбина, значи ще успееш в живота!“. „Това, че живееш на Запад не те прави човек, образованието и дисциплината, които си получил от малък те правят човек.“

България – „неоран плодороден имот“

Значителна част от интервюираните за този материал млади българи се чувстват европейци. Повечето се определят като добре интегрирани в държавата приемник. Езиковото ниво е основен проблем, посочен като спирачка пред интеграцията при отговорилите отрицателно. Всички са единодушни, че пребиваването в чужбина променя перспективата над България и света.

Илия смята, че България има какво да научи от Белгия и Франция – що се отнася до нивото на медиите и особено инвестициите в образованието. За него България е „неоран плодороден имот, който го стопанисва човек, гледащ прасета.“ Радостина казва, че дистанцията ѝ помага да не приема толкова тежко всяка несправедливост, която вижда в България. Но остава песимист. „Апартаментгейт е добър пример защо. Когато се разрази, честно казано се изненадах, че въобще се говори по темата. Не очаквах, че ще има последствия. Но реално сериозни последствия няма да има. Много ми се иска нещата да тръгнат в правилната посока, като започнем от истинско правосъдие, но ми се струва, че българският народ вече няма енергията и капацитета да поиска реални, съществени промени. Тази енергия малко по малко догаря и гасне през последните 6 години. Изумена съм колко лесно манипулируем се оказа средностатистическият българин. Покрай дебатите за Истанбулската конвенция и Стратегията за детето се видя колко е ниска гражданската култура и колко е лесно да накараш хората да се паникьосат от нещо, което не могат или не искат да разберат.“

„България е развиваща се страна, която е в хватката на корумпирани мафиоти“, допълва Ясен, но подчертава, че силната привързаност към родината му пречи да бъде безпристрастен. Особено силно впечатление му прави ужасното състояние на селските райони.

22-годишната Снежина Пискова, живееща в Холандия, е силно впечатлена от „тоталния непукизъм на хората за средата, в която живеят. В България един човек ще си изхвърли фаса на улицата и после ще посочи с пръст друг човек, направил същото нещо. Наречете го социално лицемерие, ако щете.“ Тя продължава: „България е страна с невероятен потенциал за развитие, която обаче всячески се опитва да откаже младите и компетентни хора от това да се изграждат в нея. България има всички предпоставки за това да бъде много добро място за живот, но духът на хората е толкова съкрушен от условията, с които трябва да се примиряват, че е разбираемо как не намират много мотивация за активно действие по тези проблеми.“

„Българинът си е българин и на Луната“

И все пак: през 2018 година 16 169 българи са се завърнали от чужбина, като 40% от тях са между 20 и 44 години. Сред завърналите се е и Петър Тахчиев, 34-годишен математик по образование, собственик на бизнес. Живял в Дюселдорф, Амстердам, Лондон, Сеул, Бърно, Киев и Щутгарт, днес той е избрал за свой постоянен дом София.

„Според мен перспективата не е много цветуща – българите са свикнали много да търпят. Гражданското общество все още е в зародиш и да, страната ще се интегрира все повече в ЕС, но със скоростта на охлюв.“ Апатията и умората у българите са сред нещата, които и той забелязва. Ако зависеше от него, би внесъл в България холандските политики за околната среда, германската дисциплина и работливост и украинската борбеност.

Повечето са на едно мнение и що се отнася до деленето на българи в България и чужбина. „Това, че си в чужбина не те прави по-малко българин“, казват Петър и Снежина. Радостина смята, че е нормално да се вълнува от проблеми, които пряко засягат нея и най-близките ѝ, като съдебна реформа, борба срещу корупцията и международна политика.

Радослав коментира разделението лаконично: „Българинът си е българин и на Луната“.

По публикацията работи: Петя Славова
dnes.bg