„Златната ера“ в отношенията между Лондон и Пекин приключи

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
709

Репресивният подход на Китай спрямо Хонконг и зависимостта на Великобритания от икономическата сила на азиатската страна накараха Борис Джонсън да смени курса

 

Британският премиер Борис Джонсън. Снимка: Simon Dowson/Bloomberg

Когато през 2016 г. китайският президент Си Дзинпин посети Великобритания, тогава се заговори за “златна ера” в китайско-британските отношения. Оттогава настроенията започнаха да се охлаждат заради протестите в Хонконг, противоречивата водеща роля на Huawei Technologies в разполагането на 5G мрежата в Обединеното кралство, както и заради натиска на президента на САЩ Доналд Тръмп върху съюзниците на Китай в Европа и Азия. Това принуждава страните да изберат страна в търговията война, пише в коментар за Nikkei Asia Review Лайнъл Барбър, бивш редактор на Financial Times.
Пандемията от коронавирус засили тези тенденции, повдигайки неудобни въпроси относно отговорността на Китай, както и зависимостта на Великобритания от Китай, относно инвестициите и доставките на стоки и технологии за Кралството.

В същото време Brexit добавя допълнителен щрих към дилемата, тъй като заплашва да разруши веригите на доставка с Европейския съюз (ЕС) – най-важният търговски партньор на Великобритания.

Желанието на премиера Борис Джонсън за ранна сделка за свободна търговия със САЩ като част от новата му програма за „Глобална Великобритания“ само влошава състоянието на отношенията с Пекин. Администрацията на Тръмп ще се стреми да включи антикитайски елементи в новата търговска сделка с Лондон, подобно на мерките, включени в последните сделки с Канада и Япония.

Собствените действия на Китай – включително предлагания нов закон за националната сигурност в Хонконг, последният опит за укротяване на демократичното движение на града – предизвикаха нова вълна от недоверие.

Великобритания зае по-ясна позиция, след като миналата седмица се присъедини към Австралия и Канада в критиките срещу решението на Пекин за Хонконг с мотива, че азиатската страна нарушава законово обвързващата Съвместна декларация от 1984 г., подписана от Великобритания и Китай, която предоставя на Хонконг “висока степен на автономия”.

Всъщност ерозията на автономията в Хонконг в ерата на Си Дзинпин стигна до точката, в която бившата колония на Великобритания ефективно започна да действа в рамките на принципа „една държава, една система“, разделяйки се с приетите по времето на Дън Сяопин регулации относно специалните административни региони. Тъй като тази политическа реалност се размива и тревогата относно зависимостта на Великобритания от Китай продължава да расте и след овладяването на коронавируса, Лондон се мобилизира.

Правителството на Джонсън изготви план с кодово име „Проект: Защита“, който идентифицира основните слаби места на Великобритания пред потенциално враждебни правителства като Китай. Това включва доставки на лекарства, но и на лични предпазни средства – уязвимост, открита по време на националната блокада, която принуди правителството да започне масови поръчки от Китай.
Поставен под натиск от собствената си партия, Джонсън поиска да отстрани Huawei от процеса по изграждането на британската 5G мрежа.

Чарлз Мур, популярен коментатор и официален биограф на бившия британски премиер Маргарет Тачър, пише в Daily Telegraph, че е време Великобритания да спре да се примирява и да застане до истинските си съюзници. „Защо да не оформим технически партньорства с Япония, Южна Корея, Финландия и Швеция, вместо да пускаме китайската кукувица в нашето гнездо?”, пише Мур.
Подкрепата на Великобритания спрямо комунистически Китай намира своите корени още през 1950 г., една година след основаването на Китайската народна република. Кабинетът на 62-рия британски премиер Клемент Атли става първото голямо западно правителство, което признава новия политически ред в Китай след Съветския съюз, Северна Корея, Полша и Монголия.

През последното десетилетие китайските инвестиции нараснаха не само в ключови инфраструктурни проекти, като ядрената централа Hinkley Point, но също така и в сферата на недвижимите имоти и футболните клубове, като Астън Вила, Саутхемптън и Уулвърхемптън, туристическия франчайз на Thomas Cook и голф клубът „Уентуърт“ близо до замъка Уиндзор.

По-малко видима, но все пак тревожна тема, е упражняването на китайската „мека сила“ върху университетските кампуси. Huawei не пести усилия да поддържа подкрепата си като спонсорира институции като Imperial College, който беше посетен от Си Дзинпин, заедно с финансирането на повече от 15 други британски университети.

Huawei е назначил влиятелни британски бизнесмени като съветници, включително Джон Браун, бивш главен изпълнителен директор на енергийния гигант BP, и сър Андрю Кан.

Том Тугендат, председател на влиятелния комитет по външните работи към Камарата на общините, посочи, че залогът на Великобритания за бързо развиващ се Китай преди 20 години е изглеждал разумен тогава. Днес, особено след като Пекин допусна коронавирусът да се превърне в пандемия, все по-репресивният режим на Си Дзинпин преобръща мнението на Обединеното кралство.

Подобно на други държави в Европа и Азия, Великобритания не може да пренебрегне икономическата и политическата тежест на Китай, втората по големина икономика в света. Британският фокус върху Пекин обаче загуби своята привлекателност. Засега.
По статията работиха: Аспарух Илиев, редактор Миглена Иванова
investor.bg

Подкрепете развитието на българската независима медия на Острова!