Investor.bg обобщава резултатите от управлението на правителството на Бойко Борисов. В първата част фокусът е върху енергетиката и строителството
Оставката на правителството беше приета от Народното събрание вчера. Investor.bg поглежда назад към продължилото малко повече от 2 години управление на втория кабинет на Бойко Борисов, за да обобщи успехите и провалите му по сектори. В първата част се фокусираме върху енергетиката и строителството.
Енергетика
Преди точно две години правителството си постави няколко важни приоритета в областта на енергетиката. Те бяха свързани основно със стабилизирането на сектора, удължаването на срока за експлоатация на V и VI блок на АЕЦ “Козлодуй”, сигурността на доставките и енергийната ефективност.
С променлив успех правителството стъпка по стъпка се зае да изпълнява записаните задачи.
В края на 2014 година дефицитът в Националната електрическа компания (НЕК) беше 3,7 млрд. лева, а това застрашаваше финансовата стабилност на целия сектор.
Последваха редица законодателни промени, които да облекчат състоянието на обществения доставчик, сред които създаването на специален фонд за спасение на електроенергетиката, изключване на преференциите за централите, които не произвеждат ток по високотехнологичен способ, промени за ВЕИ производителите и други.
Предоговорени бяха и дългосрочните договори за двете т.нар. “американски централи” в Маришкия басейн – AES Гълъбово (ТЕЦ Марица Изток 1) и КонктурГлобал (ТЕЦ Марица Изток 3). От споразумението НЕК ще спести 1 млрд. лева от изкупуването на енергия до изтичане на договорите с централите (около 10 години), но трябва и да плати веднага 1 млрд. лева, които така или иначе дължеше на двете централи.
Предприетите мерки в рамките на тези две години дадоха резултат и НЕК вече започна да записва по-добри финансови резултати, макар че компанията е далеч от стабилното състояние, а ръководството й признава, че изпитва трудности да погасява задълженията си.
Освен 1 млрд. лева за “американските” централи, които компанията успя да осигури, благодарение на заем, изтеглен от Българския енергиен холдинг (БЕХ), на държавната компания натежа още един стар дълг – за оборудването на АЕЦ “Белене”.
България дължи към 600 млн. евро на “Атомстройекспорт”. Сметката беше потвърдена от Арбитражния съд, който се произнесе по воденото в продължение на няколко години дело. В момента се очаква нотификация от Европейската комисия, за да може НЕК да получи заем от правителството и да се разплати за този дълг.
Безспорно успех записва правителството в сферата на газовата диверсификация с активирането на бавени с години проекти. С идването си на власт правителството започна работата по новата газова връзка с Гърция – ICGB.
По това трасе България може да получава газ от Каспийския регион, както и от планирания нов терминал за втечнен газ край Александруполис. Новооткритите газови полета в Средиземно море също носят надежда за захранване на връзката и разнообразяването на източниците на природен газ за страната, а и за целия регион.
Три години след първоначалния краен срок най-накрая беше завършена и газовата връзка с Румъния. Засега обаче успехът там е частичен, докато не бъде построена компресорна станция на румънска територия. Налягането в румънската газопреносна мрежа е два пъти по-ниско от това на българската.
Това означава, че на първо време газовите потоци ще могат да текат от България към Румъния и в случай на кризисна ситуация интерконекторът няма да може да се използва за доставка на природен газ у нас.
Реализацията на проектите за газовите връзки, извършената модернизация на газопреносната мрежа у нас, както и местният добив, за който има и първи съобщения за находка, но на петрол в черноморския блок “Хан Аспарух”, са само част от по-големия замисъл на правителството – проекта за газов хъб “Балкан”. Той вече получи одобрението на Европейската комисия и като концепция може да задържи страната ни на позицията на важен фактор на газовия сектор в региона.
Големият и все още нерешен въпрос с този проект обаче е откъде ще дойдат достатъчно големи количества газ, за да бъде реализиран.
В допълнение страната ни ще се изправи пред конкуренцията на Гърция и Турция за изграждане на регионален газов хъб, а през двете държави вече са планирани големи газови потоци – от Южния газов коридор, “Турски поток” и от Средиземно море.
Безспорно едно от най-големите предизвикателства за правителството в сектор “Енергетика” обаче е дългочаканата либерализация на електроенергийния пазар. Първите стъпки започнаха със създаването на енергийната борса, а малко по-късно и с изготвянето на правила, позволяващи излизането и на домакинствата на свободния пазар.
Това обаче е недостатъчно, преди да бъде изготвен моделът на пълната либерализация. По него ще стане ясно как ще бъдат компенсирани производителите на зелена енергия и преференциалните цени на някои производители. Това уточнение е изключително важно за стабилността на държавната енергетика и очакванията са отговор да даде доклад на Световната банка.
Правителството сключи договор с институцията за изготвяне на модела през август 2015 година и въпреки всички очаквания докладът все още не е публично представен.
По отношение на ядрената енергетика проектът за удължаване на срока за експлоатация на пети блок на АЕЦ “Козлодуй” е на финалната права. В срок се движат и дейностите по шести блок.
Правителството обаче оставя висящ въпроса за втора ядрена централа. След арбитражното решение за произведеното оборудване за АЕЦ “Белене” въпросът за строителството на централата отново е на дневен ред, а интерес не липсва – министърът на енергетиката Теменужка Петкова потвърди за американска корпорация, която желае да изкупи проекта.
Пътното строителство на фокус
И през първия, и през втория мандат на правителството на Бойко Борисов пътното строителство беше на фокус. Разбира се, инвестициите в инфраструктура се развиха основно заради европейските средства, но реалното им усвояване започна именно по време на първия мандат на Борисов.
Кабинетът се насочи и към друга ключова инфраструктура – във ВиК сектора, метрото в София, свързана с околната среда, жп линии, спортни зали и стадиони и т.н., и мащабната програма за саниране на блоковете, строени по индустриален способ.
Освен с изграждането и ремонта на ключови и по-малки пътни артерии, правителството стана известно и с редовните ремонти на ремонтирани участъци, оскъпяване на проектите заради непредвидени разходи и редица непрозрачни процедури, а някои от скандалите се наложи да ги потушава Брюксел.
Още по темата
Около 4 млрд. лв. са необходими за ремонти на републиканските пътища
Заради промяната в характера на финансирането на пътно строителство през последната година кабинетът е принуден да отделя все повече пари от бюджета за целта. Сметките, че някакви средства от оперативната програма “Транспорт” 2014-2020 г. ще могат да се пренасочат към магистрала “Хемус” и тунела под Шипка, излязоха криви, тъй като и двата обекта не са част от основната пътна мрежа в Европа.
Първа беше магистрала “Тракия”. Строителството й започва през 1973 г. и за 10 години магистралата стига до Нови хан. През 1984 г. е изграден участъкът до Пловдив, а след промените всички правителства са правели по нещо – основно със заеми, но магистралата така и не беше завършена. Строителството на последните отсечки започна през 2010 г. с европейски пари и през 2013 г. магистралата беше завършена не без скандали и обвинения в непрозрачност.
В края на 2015 г. беше открита за движение и магистрала “Марица”. Беше изградена и магистрала “Струма” в частта й до Благоевград и от Сандански до Кулата. В момента тече строителството на отсечката от Кресна до Сандански, остава да се уточни преминаването през Кресненското дефиле, в противен случай България ще трябва да възстанови на европейските власти парите за цялата магистрала.
Реално през последната една година се работи активно и по магистрала “Хемус”. Стартирани са няколко тръжни процедури, като плановете са около 2020-2021 г. магистралата да бъде завършена.
Кабинетът процедира и за две други магистрални отсечки – София-Калотина и Русе-Велико Търново, за които текат отчуждения и процедури за подготовка на проектите. Завършен беше и друг важен пътен проект – Западната дъга на софийския околовръстен път, както и Северната скоростна тангента, които свързват магистралите “Струма”, “Люлин” и “Хемус”.
В жп сектора инвестициите се концентрираха в направлението от границата със Сърбия към Пловдив и оттам към турската граница и към Бургас. Другото ключово направление – Видин-София, засега остава без финансиране и изглед да бъде ремонтирано в близко бъдеще.
Програмата за саниране е обаче може би най-голямата гордост на кабинета, използвана и като коз в кампанията преди президентските избори. В момента в нея са включени около 2 хил. жилищни блока, като още толкова са одобрени и чакат финансиране и стартиране на дейности.
По принцип регионалният министър Лиляна Павлова съобщи при представянето на бюджета на министерството, че и за следващата година са заложени средства за продължаване на програмата. Ако обаче партиите в парламента не се договорят и бюджетът за 2017 г. не бъде приет, продължението на програмата вероятно ще се отложи.
Мащабното строителство по време на двата мандата на Борисов съвпадна с доста тежък период за строителния сектор заради кризата. Строителните програми на правителството обаче не доведоха до по-широк положителен ефект върху бранша. Големите поръчки по правило са “резервирани” само за няколко големи фирми, а по-малките разчитат основно на по-малките процедури за ремонти и енергийна ефективност, както и да станат подизпълнители.
През последните години секторът изпадна в тежка зависимост от европейските средства и парите на държавата и общините и неколкократното спиране на оперативни програми доведе буквално до катаклизми и фалити на фирми (основно подизпълнители).
Предстои да видим и дали и как ще бъдат довършени някои ключови процедури, включително и за тол системата, и как ще премине прегледа на европейските програми догодина, от който зависи отблокирането на резерв от над 1 млрд. лева, предвид, че темповете на усвояване на средствата са по-бавни от очакваното.
По статията работиха: автор Екип на Investor.bg , редактор Десислава Попова
investor.bg
