Унижението на емигранта

1 vote, average: 5,00 out of 51 vote, average: 5,00 out of 51 vote, average: 5,00 out of 51 vote, average: 5,00 out of 51 vote, average: 5,00 out of 5
0
151
  От Костадин Граматиков/ Kosi Gramatikoff, USA
Продължени на: Враг ли е Българина отвъд океана?  27/11/2023

Един млад учен напуска своя дом, обръщайки се от семейство, родители,
приятели и отказвайки се от всичко, което е в нормалния и общовъзприет
живот. Неговият баща чакаше за неговото завръщане много години, но
така и не доживя да го види преди да си отиде от този свят. След 30
години интензивна кариера, нестихващи уроци на оцеляване,
размишление и много трагедии отвъд океана, блудния син осъзнава
дълбоката самотност, изоставеност на собственото си съществуване. Той
открива самотата си, и когато внезапно се събужда, вижда се
в градината на Гетсимания. Тогава решава да се върне обратно. Баща му не
е между живите, но той се надява, че неговия изстрадал народ и стара
Православна култура, така и новите поколения жадни за знание, ще го
посрещнат с отворени ръце.
Но среща ново и още по-голямо разочарование – отхвърлен и унижен от
хората с които е израсъл!

Наскоро вестника ‘Народ’ описа посрещането на блудния син с думата “Гаврa”.
Това го наведе на размисъл:

“Бях забравил думата “Гаврa”. През последните 7 месеца търсех коя
дума е най-подходяща да опише характера и събудените чувства от това
как България ме третира?

Agony at Gethsemane by El Greco 

Думата “Гавра” ми звучи турска. Опитвам се да и намеря произхода?!
Интересно е че думата е от женски род. Събужда спомени от описанията
на Турски гаври със Български девойки, или най-исторически
натовареното – Римо-Фарисейска Гавра със Спасителя Христос и неговите
последователи. В православните Хагиографии четем за хилядите Християни
с които са се гаврили до смърт.

Гаврата с девствеността на една девица или с чистотата на вярата
Христова не е много различна по естество и съдържание. Тези две
исторически реалности съвпадат с определението: “Постъпка и/или думи,
които целят да унизят достойнството на човека или моралната стойност
на нещо; подигравка, кощунство, издевателство.” В определението
“Унижението” се появява първо и централно.

Кога съществува унижение? Когато има злоупотреба с власт и сила.
Редица Римски императори и чиновници са изпитвали удоволствие да
унижават Християни до смърт. Турските управители са унижавали
Християни и девойки в поробените територии на Балканите (България и
Гърция).

Проблемът за произхода на човешкото унижение е
Материално-историческа и Духовно-Християнска реалност. Ние
можем да видим една нова обединяваща дименсия на ‘Унижението‘ върху
езика, културата (Словото) в един отвъд-културален мащаб, описани в
много-дискутирана книга на Жак Елул (La Parole humiliée. 1981, The
Humiliation of the Word).

Така сега може да преразгледаме една стара Хипотеза: Може би както се
говори в психологията на ‘Станфордския Затворнически Ефект’ или
‘Ефекта на Луцифер’, унизения подсъзнателно пре-изживява (преражда) и
по-късно напълно съзнателно прехвърля (‘ubertragung‘ съгласно Фройд)
изживяното си унижение върху други да го изпитат и те, в
подсъзнателния стремеж към вътрешно и душевно лечение. Във същата
посока, в Стокхолм синдрома измъчения стига и до симпатия(опрощение)
към мъчителя.

Mocking of Christ by Cimabue 

Може би Унижението е наследена (вродена) характеристика в Българина от
дългите години на анти-Християнски и Турски расови злоупотреби, което
днес не само се прераждат постоянно, ставайки ‘нормално‘ да унижаваш
съседа си където дойде на ум и който ти падне! Може би Унижението е
абсолютно необходимо условие за Кенозис (Христово предаване от
Гетсимания на кръста) в което душата трябва да изживее ада на смъртта
през мъчение, за да се
възобнови за един нов живот. Може би всеки Българин, както всеки
исторически-погребан Християнин трябва да изживее Унижението (и с него
Кеноза) за да излекува тегобите на колективните Български страдания
натрупани през вековете, прераждащи се в съвременната България. Може
би всеки Български имигрант, или всеки имигрант без родина, който
търси подсъзнателно лечение на раните от емигрантството, неизбежно
бива подлаган на Унижение от собствената си култура (Понеже тя е
най-ефективна), в името на едно душевно лечение и спасение, което води
към Кенозис и Христово прераждане (Phil. 2:5-11/фил. 2:5-11).”
———————————————————to be
continued, Nov KG2023

 

 

Подкрепете инициативата за построяване на български Православен храм в Лондон!