Сбогом на автомобилите?

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
259

Снимка: Unsplash

Оставайки масово по домовете си, хората опразниха иначе задръстените и пренаселени улици. На много места по света днес те са празни и зловещо тихи пространства, от които най-забележимият отсъстващ е автомобилът, пише в свой анализ за бъдещето на този тип транспорт BBC.

Липсата на автомобили в движение допринесе за внезапния спад на емисиите на въглероден диоксид и замърсители като азотен диоксид и фини прахови частици. Ефект имаше и върху цените на петрола.

Някои градове временно превърнаха пустеещите улици в пешеходни и колоездачни зони. И докато днес властите са фокусирани върху стриктното изпълнение на социална дистанция, някои места обявиха, че ще насочат бъдещите си усилия в преосмисляне на градските пространства, давайки тласък на “зелените” идеи. Милано например – епицентър на коронавирусната инфекция в Италия – обяви, че ще преобразува 35 км от улиците си за колоездачни трасета в бъдеще.

Всичко това предизвиква въпроса: Възможно ли е пандемията да катализира продължаващото движение към по-чист въздух и може ли Милано да даде пример и на други градове, опитващи се да се справят с господството на автомобила?

Covid-19 “оздрави” средата

Въглеродните емисии от изгарянето на изкопаеми горива отбелязаха рекорден спад от 5.5-5.7% на годишна база. От средата на януари до средата на февруари въглеродните емисии в Китай паднаха с около 25%. В Делхи, често сочен за града с най-лошо качество на въздуха в света, замърсяването, причинено от PM2.5s, намалява с приблизително 75%, а задръстванията с 59%. Отчетено е 70% намаление на токсичните азотни оксиди в Париж, а сателитните изображения показват, че нивата на азотен диоксид в Милано са спаднали с около 40%. Във Великобритания уличното придвижване е намаляло с цели 73%, а в Лондон токсичните емисии по големите пътища и кръстовища са с почти 50% надолу.

Освен употребата на автомобили, спад бележи и общественият транспорт, включително заради страха на хората от потенциална зараза. Градове като Ухан – откъдето се счита, че започна масовото разпространение на коронавируса – дори спряха публичните превози, за да намалят рисковете от инфекция.

Според приложението за градска мобилност Moovit, придвижването с обществения транспорт е спаднало средно със 78% в световен мащаб, като Милано и Рим, например, отбелязват спад от 89%.

Там, където пътуванията с кола, автобус и влак намаляха, велосипедите плъзнаха. Колоезденето става все по-привлекателно в редица градове – през март използването на системи за споделяне на велосипеди се увеличи с приблизително 150% в Пекин и 67% в Ню Йорк, където колоезденето по главни пътни артерии се увеличи с 52%. Междувременно велосипедният трафик се увеличи с 151% по маршрутите във Филаделфия, а през април Дънди отбеляза увеличение на трафика с 94%.

В момента се появяват временни велоалеи, като се лансира и специално финансиране за такива. В Брюксел например се предвижда цялото градско ядро да се приоритизира в зона за велосипедисти и пешеходци от началото на май. Междувременно в Брайтън, Богота, Кьолн, Ванкувър и Сидни, както и в множество градове в САЩ се извършват временни ограничения на автомобилите.

Но това, разбира се, са временни мерки. Въпросът е какво ще се случи…

след премахването на блокировките?

Едно от опасенията е, че от страх да пътуват в претъпкания градски транспорт, хората ще започнат да използват повече своите автомобили, причинявайки още по-големи задръствания от преди. В китайските градове, като Пекин и Шанхай, тази тенденция вече е видима.

Имайки предвид това, Милано обяви план в подкрепа на алтернативните превози. “За да се предотврати прекомерната употреба на лични автомобили, както и последващото увеличаване на замърсяването на въздуха, град Милано ще насърчи използването на велосипеди”, се казва в съобщението. С премахването на ограниченията за движение властта смята да започне строителството на велоалеи за сметка на пространството за автомобили.

“Пандемията ни предизвиква, но също така даде шанс веднъж завинаги да се промени курса и да се поправи вековния курс, фокусиран върху автомобилите”, коментира бившият комисар по транспорта за Ню Йорк Джанет Садик-Кан.

“Градовете, които се възползват от този момент, за да улеснят хората да ходят, да карат колело и да ползват обществен транспорт, ще просперират след тази пандемия, а не просто ще се възстановят от нея”, казва още Садик-Кан.

Надеждите на мнозина са, че сегашните извънредни алтернативи ще намерят почва в бъдеще и най-сетне градовете ще бъдат мислени като пространства за хората, не за автомобилите.

Кметът на Париж вече обеща до 2024 г. да направи всяка улица в града подходяща за велосипедисти, както и да премахне 72% от местата за паркиране по тях. Сега, изглежда, кризата ускорява и плановете за веломагистрали. Тенденциите проправят път и на прогнозите за милиони нови велосипеди из града – “трябва да може да осигурим адекватни съоръжения”, коментират от местната управа.

Дългосрочни планове в тази посока имат и в Будапеща. В Обединеното кралство кметът на Лондон Садик Хан даде да се разбере, че по-чистият въздух в столицата не трябва да бъде временно явление и че продължаващото предизвикателство е “изкореняването на замърсяването на въздуха за постоянно”.

Поривът за промяна идва и на фона на националните планове на правителствата да намалят вредните емисии през идните десетилетия. Ангажиментът на Великобритания например е да постигне нетни нулеви емисии на парникови газове до 2050 г., като се ангажира да забрани продажбата на нови бензинови, дизелови или хибридни автомобили до 2035 г.

Това повдига въпрос за…

бъдещето на автомобилите

На фона на рестрикциите спрямо возилата на твърди горива все повече расте популярността на електрическите (EV). През 2018 г. например са продадени повече от два милиона електромобила, спрямо едва няколко хиляди през 2010 г. Очаква се продажбите да нараснат до 56 милиона до 2040 г.

Но EV също не са безпроблемни: те са скъпи, изискват достатъчно и широко разпространени съоръжения за зареждане и също допринасят за задръстванията по градските улици. Една от идеите за бъдеще с ниско съдържание на въглеродни емисии е свързана с използването не просто на електрически автомобили, но на такива от споделени услуги (като Spark в София, бел.р). Така би могла да се формира мултимодална транспортна инфраструктура.

Трудно е да се каже какво ще стане по-нататък. Но внезапният спад на замърсяването и подобряването на качеството на въздуха по целия свят бяха пробуждане, включително в светлината на проучвания, сочещи, че замърсяването допринася за това Covid-19 да е по-смъртоносен и дори може да допринесе за разпространението му.

Пандемията на коронавирус избухна именно в момент на огромно количество парникови газове в атмосферата, изпуснати и от автомобилите. Covid-19 може и да предизвика неволно освежаване на околната среда, но не е спрял климатичните промени.

“Трябва да действаме решително, за да защитим нашата планета както от коронавируса, така и от екзистенциалната заплаха от нарушаването на климата”, казва генералният секретар на ООН Антонио Гутериш навръх Деня на Земята на 22 април. Според него сега е моментът да бъдещето да бъде изградено правилно.

“Както вирусите, така и парниковите газове не спазват националните граници”, заключи той.

Че кризата хвърля поглед върху това как може да изглежда светът утре, без автомобили и с по-чист въздух, е ясно. Ограничаването на колите обаче не е еднакво възможнос навсякъде. На места като Милано, Богота и Париж отдавна се полагат усилия и отдолу, и отгоре към по-устойчива мобилност. На тези места промяната изглежда по-лесна, но масово нещата стоят различно и зрелостта за трансформация не е постигната.

Всъщност спад на употребата на автомобили не може да се очаква, ако хората не разполагат с ефективни и достъпни алтернативни възможности. Преосмислянето на мобилността би било възможно само ако се решат и проблемите като жилищното настаняване, обществените услуги и трудовата култура. Обемите от пътувания бързо биха се свили, ако работата от вкъщи бъде улеснена например.

Промяната на политиката и поведението може да отнеме много време. В цял свят обаче вече съществува увереност, че улици без автомобили са част от справянето с климатичната криза, както и стратегия за подобряване на здравето и благосъстоянието.

Доста сме далеч от смъртта на автомобила, но тъй като светът се стреми да се възстанови от колективната травма на пандемията Covid-19, може би желанието да се справим с още една смъртоносна аварийна ситуация – замърсяването на въздуха навън – ще се засили.
economic.bg

Подкрепете развитието на българската независима медия на Острова!