С Бай Ганьо за покупки

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
60

(Писмо от читател публикуваме без редакторска намеса)

Вторник, 23/07/19, мястото ще остане в тайна, Англия

Ликуй народе български, той е жив и отново се скита из Европа,
видях го сам с двете си очи, нашият, милият, гръмогласният и
нетактичен, така добре възпитан, от диви кучета и койоти, Бай Ганьо.
В този нетипично горещ летен ден, след работа, се запътих към
българският магазин в центъра и там един едър господин бе заровил
ръчища в хладилната витрина, вадеше, оглеждаше, пренареждаше,
караше се, едно не каза само, че ще уволнява. Това ме учуди, очаквах
го, но не го каза, но защо ли? Защото, въпреки надменното си и гордо
поведение, не бе собственик, грубо поучаващ неопитен служител, не
братя и сетри, той бе клиент. Но нека да ви уверя, при такова
поведение, дори и да бе собственик, повечето служители биха го
напуснали, а местните не биха и започнали, този разгорещен господин,
беше Ганьо Балкански, точно такъв, какъвто го помним, от фейлетоните
на Щастливеца. Двадесет минути, Бай Ганьо обясняваше кое и как
трябва да се нареди, кое не трябва до го има, какво да се добави, как да
се изписват цените и прочие важни неща, биейки се в гърдите, че той е
пазарувал от поляците и от румънците, че дори и от турците и ги знае
тия неща. Вие, между впрочем, знаете ли колко свят е изръшкал Бай
Ганьо..ехееей, що магазини е посетил, що сирена е купил и изял.
Излъгах, простете, двадесет минути, аз го наблюдавах, кога е
започнал не знам, нямам и представа, съмнявам се и дали щеше да е
свършил досега, ако не го бях прекъснал с желанието си да платя
напазаруваното. Най-накрая,господин Балкански, се зае да плаща за
десетината торби продукти, които беше натрупал на касата, да
отлежават, докато той гръмогласно поучава, собственичката на
магазинчето. Любим му е на бай Ганьо, високият глас има нещо
първично в него, но с този тон и това поведение буди постоянното
недоумение на местните аборигени и не само. В повечето магазини,
при подобно поведение, биха му сложили снимката на витрината с ​
текст, че му е забранено да влиза в обекта и няма да бъде обслужван.
Но нали сме си наши, а и кой съм аз да съдя другите. Господин
Балкански ги знае нещата и щом счита за нормално да влезе в
търговски обект, да си натрупа всичко на тезгяха и да държи дълги
речи, на обслужващите го хора, с тон на строеви сержант, току що
намерил дъщеря си в казармите… може би така и трябва да бъде.
Моля не бъдете, като бай Ганьо ограничавайте се до кратки съвети,
по същество и с предположителен, а не заповеден тон и то само, ако са
доброжелателни, а не породени от някакви тъмни несподелени чувства
на недоволство и може би, завист. Всички сме дошли тук, да си търсим
късмета, някои започнаха бизнес, това не означава, че проблемите или
работата им са свършили, по-скоро е точно обратното, не е ли по-добре,
да се държим, като хора едни с други и да се подкрепяме, а не като
тъмни балкански субекти, да дърпаме обратно, всички които се опитват
да се изкачат, дори половин стъпка, нагоре. Все пак, ако господин
Балкански, беше толкова вещ в тези дела, щеше да бъде от другата
страна на касовия апарат. Желая успех на този български магазин и на
всеки друг български бизнес и разбира се търпение, защото търпението
е най-ценното, когато си имаш работа с народ, от хора, които дори на
лекар биха дали съвет, как да ги лекува.
Николай Василев