Проучвания: до 50% от хората имат имунитет срещу SARS-CoV-2, без да са го срещали

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
392

Това може да обясни тежестта на протичане на COVID-19, създаването на стаден имунитет и ефекта от ваксиниране
Пет големи проучвания, проведени в САЩ, Германия, Холандия, Сингапур и Великобритания, показват, че от 20 до 50% от хората притежават имунитет срещу SARS-CoV-2, без никога да са го срещали.

(200626) -- BEIJING, June 26, 2020 (Xinhua) -- A staff member processes samples for nucleic acid test at the laboratory of KingMed Diagnostics, a Chinese medical diagnostic testing company in Beijing, capital of China, June 25, 2020. With 2,422 sample collection points set up at 480 venues across the capital, Beijing can now offer more than 300,000 nucleic acid tests for COVID-19 every day. (Xinhua/Zhang Chenlin)

Снимка Twitter

Този изненадващ резултат се обяснява с това, че имунната система помни срещите си с други коронавируси като тези, които причиняват обикновената настинка (Common cold coronaviruses – CCC) и са подобни на новия коронавирус, съобщава Nature.com. Пред Клуб Z академик Петрунов, проф. Костов и доц. Симидчиев преди повече от месец споделиха тази хипотеза.

Какво значи „без да са го срещали“?

Проучването на американския научен колектив начело с д-р Алба Грифони, публикувано в Cell, включва кръвни проби от здрави хора, дарили кръв между 2015 и 2018 г., тоест преди SARS-CoV-2 да се появи в човешката популация. Учените отчитат клетъчна реактивност не само срещу спайковия (шипчестия) протеин на SARS-CoV-2, но и срещу други негови протеини. Да припомним, че имунитетът е клетъчен и хуморален (антителен), като клетъчният се реализира от различни видове клетки („войници“). Основна роля играят Т-клетките, които са част от лимфоцитите. Те са Т-помощници, CD4+, CD8+, T-клетки на паметта и др.

„Важното е, че ние открихме Т-клетки срещу SARS-CoV-2 в кръвта на 40-60% от неекспонирани индивиди, което предполага, че Т-клетки кръстосано разпознават циркулиращи коронавируси (ССС) и SARS-CoV-2“, казва имунологът д-р Грифони.

Втори колектив от Холандия също изследва кръводарители и открива клетъчна реактивност срещу спайковия протеин на SARS-CoV-2 при един от 10 души и срещу други протеини на SARS-CoV-2 – при двама от 10 души. В трето проучване от Германия на д-р Браун и колектив се съобщава за положителен Т-клетъчен отговор срещу спайковия протеин на SARS-CoV-2 при 34% от серонегативни здрави донори, в проучването в Сингапур това е установено при 50% от здрави хора, които не са срещали SARS-CoV-2. Изследване на д-р Бенджамин Мекиф, използвал проби в Обединеното кралство, също открива предшестваща реактивност при неекспонирани лица.

Какви са последиците от тези наблюдения?

Учените все още нямат общо мнение за точния произход на клетките, налични в организма, които реагират срещу новия коронавирус и тяхната връзка с имунната памет. Но те доказват, че е възможно, ако си преболедувал коронавирусна настинка, да имаш някакъв имунитет и срещу SARS-CoV-2, тоест да съществува кръстосан имунитет (реактивност). Това е фактор, който може да повлияе тежестта на протичане на COVID-19. Второ, възможно е хората, които разпознаят SARS-CoV-2 като „стар враг“, да могат да изградят по-бърз и по-силен имунен отговор и така да се справят по-бързо с него. Трето, съществуващият вече клетъчен имунитет може също да помогне за по-бърз неутрализиращ отговор на антителата срещу SARS-CoV-2 и създаването на директен антивирусен имунитет в белите дробове и назофаринкса.

Идеята за кръстосан имунитет между коронавирусите не е нова. Още при грипната (H1N1) пандемия от 2009 г. беше отбелязано, че съществува необичайна крива (във формата на V) между възрастта на заболелите и тежестта на заболяването: по-възрастните хора се справят много по-добре от по-младите. Това може да се обясни с циркулацията на друг щам на H1N1 десетилетия по-рано. Вероятно той е генерирал имунитет у хората, които тогава са се срещнали с него. По-късно тази хипотеза беше доказана с установяването на имунитет срещу H1N1 в общата човешка популация. Вече е известно е, че над 90% от хората имат имунитет срещу поне 3 от CCC, коронавирусите, които причиняват обикновена настинка.


Ако има връзка между предишна среща със ССС и тежестта на протичане на COVID-19, учените ще трябва да изследват по-задълбочено как ССС циркулират във времето и пространството. Знае се, че четирите основни CCC (HCoV-OC43, HCoV-HKU1, HCoV-NL63 и HCoV-229E) имат многогодишни цикли, които са различни в различните географски точки. Това води до хипотезата, че различията в географското разпределение на CCC могат да корелират с тежестта на протичане на COVID-19.

Нещо повече, могат да се предложат хипотези, свързани със съществуващите Т-клетки на паметта по отношение на COVID-19 и възрастта. Децата по-малко боледуват от COVID-19. А при възрастните рискът от фатален изход е много по-висок и причините за това все още са неясни. В тази връзка може да се изследва възрастовото разпределение на инфекциите, причинени от ССС, както и придобитият имунитет. Също така при всяко епидемиологично моделиране трябва да се има предвид вече съществуващ имунитет срещу SARS-CoV-2 и променливите величини, които могат да имат влияние върху него.

Може ли това откритие да повлияе клиничните изпитвания на ваксините?

Предшестващият клетъчен имунитет може да доведе до погрешни заключения при анализ на клиничните проучвания, като предизвика по-бърз или по-добър имунен отговор. Риск от грешки съществува, когато във фаза 1 са включени хора с предшестващ имунитет и те са разпределени неравномерно в групи, където се тестват различни дози ваксини. Това очевидно би могло да се избегне, ако предшестващият имунитет се разгледа като променлива величина в клиничните изпитания на ваксина срещу COVID-19.

Как „първоначалният антигенен грях“ може да влоши протичането на болестта?

Смята се, че Т-клетъчна памет срещу SARS-CoV-2 може да бъде полезна или да е без значение, но всъщност тя може да бъде и пагубна. Това може да се случи по механизма на „първоначалния антигенен грях“ – original antigenic sin, което означава, че имунната система ще реагира много слабо при среща с „роднина“ на инфекциозния агент, когото вече познава, или пък ще реагира неадекватно силно, като утежни протичането на заболяването чрез образуване на много антитела. Въпреки че няма директни доказателства в подкрепа на тези твърдения, те трябва да бъдат взети предвид и съответни изследвания да бъдат включени в клиничните проучвания на ваксина срещу COVID-19, предлагат учените.
clubz.bg

Подкрепете развитието на българската независима медия на Острова!