На 29 и 30 март 1944 г. са извършени най-мащабните
бомбардировки над София по време на Втората световна война. 450 бомбардировача Б-24 и Б-17 на англо-американските сили, прикривани от около 150 изтребителя, атакуват града. Хвърлени са 3000 фугасни бомби с общо тегло 960 тона. Загиват 139 души, разрушените постройки са над 3575. Сградите в центъра на София са сринати.
По време на Втората световна война от ноември 1943 г. до април 1944 г. над България се сипят бомби.
Бомбардировките имат предистория. В началото на март 1941 г. България става член на Оста – блок от държави с тоталитарно управление – Германия, Япония, Италия, Унгария, Румъния, Словакия, Финландия. Споразуменията, които са сключили тези държави, задължават всяка страна да изпълнява съюзническите си задължения, включително и обявяване на война на държавите, с които воюва Оста.
На 6 декември 1941 г. една от страните – Япония, напада Съединените щати и Великобритания. Изпълнявайки съюзническите си задължения, първо хитлеристка Германия, а след това и ние – на 13 декември 1941 г. обявихме война на САЩ и Великобритания. Вярно, направихме уговорката, че войната е символична, но такова понятие не съществува в правния мир. Още повече че изпълнявайки съюзническите си задължения, ние
окупирахме
територии в
Гърция и
Югославия
които бяха съюзници на Великобритания и САЩ. Акт на война срещу по-малките съюзници си е акт на война и срещу по-големите.
Когато са обявявали символична война на Великобритания и САЩ, нашите управляващи вероятно са си мислели, че до преки военни действия с големите страни няма да се стигне. Но нещата се развиват. През август 1943 г. съюзниците правят десант в Сицилия. Американците стигат до Бари и там устройват летища, които подготвят за нападения срещу България и останалите съюзници на Хитлер.
Катастрофата идва на 1 август 1943 г. Отчитайки, че нефтените находища в Плоещ, Румъния, са единственият голям източник на суров петрол за военната машина на Вермахта, съюзниците предприемат мощна въздушна атака с участието на над 1000 самолета – бомбардировачи и прикриващи изтребители. Те прелитат България и се опитват да бомбардират Плоещ. Немците са подготвили добра противовъздушна отбрана и свалят много от самолетите. Друга част от тях са повредени от противовъздушния огън и изтребителната авиация, напускат бойния ред и се опитват да стигнат до базите си в Италия. И тогава срещу тези беззащитни самолети излита българската авиация и ги разстрелва един по един в небето над България. Пресата надига приветствен вой за нашите храбри момчета, без да обяснява, че това са самолети, които не летят в боен строй, не се защитават.
Американците и англичаните решават да накажат България. Страната ни няма военна промишленост, която да се бомбардира, няма и чак толкова заводи, които да работят за германците. От военна гледна точка България няма нищо. Но концепцията, която е наложил маршалът на авиацията на Великобритания Харис е следната – наказателните бомбардировки целят да избият голяма част от цивилното население на Германия и на останалите съюзници с оглед останалото живо население да упражни натиск върху управляващите и да ги накара да изведат страните си от войната. Бомбардировките започват в края на ноември 1943 г. и траят до 17 април 1944 г., като през няколко дена – или през деня, или през нощта, се бомбардира основно София. Ако над София има мъгла или ниско спуснали се облаци, които пречат, бомбите се хвърлят над други български градове –
Кюстендил,
Дупница, Враца,
Карлово,
Пловдив
Понякога са хвърляни над малки селища като Чепеларе, Сърница и дори села като Ружинци – просто като се види, че долу някъде между облаците свети. На 29 и 30 март 1944 г. е осъществено най-голямото нападение над София. Атакуват ни не стотина, а цели 450 бомбардировача Б-24 и Б-17, прикривани от около 150 изтребителя, т.е. над 600 вражески самолета е имало в небето над столицата.
Хвърлени са 3000 фугасни бомби с общо тегло 960 тона. Загиват 139 души, разрушени са над 3575 сгради. Атакуван е центърът на София и буквално са сринати със земята жилищните сгради по улиците “Иван-Асен Втори”, “Граф Игнатиев”, “6 септември”, “Неофит Рилски”, “Тутракан”, “Елена”, “Габрово”, “Зайчар”. Пожари избухват в самия център на града – по улиците “Леге” и “Алабин”, “Цар Самуил”, “Пиротска”, “Нишка”. Сравнително малкият брой убити се дължи на това, че след една друга тежка бомбардировка – на 10 януари, София е почти цялостно евакуирана. Софиянци се пръскат в цяла България. Правителството е евакуирано в Чамкория, т.е. в Боровец, и градът е опустял.
Бомбардировката в края на март наистина е ужасяваща. Нашата авиация не може да се противопостави. Тя разполага с над 609 самолета, но повече от половината от тях са на земята поради липса на резервни части, за другите няма и пилоти. Причината е, че ние сме приемали охотно от немците всякакви трофейни самолети от победените от Германия страни – главно френски, но и полски и чешки. Но за тях нямаме нито резервни части, нито обучени пилоти. Или ако имаме, са твърде малко. В борбата над София ни помага едно малко звено немски изтребители “Месершмит – 109” – най-добрият немски самолет. Имаме над 160 самолета от този тип, но максимумът, който можем да вдигнем над въздуха и който е
вдиган във
въздуха, е
70 самолета
При всички сражения успяваме да свалим около 120 самолета на противника, а губим 27. Загиват 24 български пилоти и над 200 американски. Огромната разлика е защото в нашите самолети има по един човек, а екипажите на бомбардировачите се състоят от седем до дванадесет души. Пленени са общо 343 пилоти, до 9 септември 1944 г. те се държат в лагер до Шумен. Смята се, че броят на свалените американски и английски самолети е много по-голям. Причината – ние броим само самолетите, паднали на територията на България, но голяма част от тях падат в Албания, Македония или в Адриатическо море. А някои, тежко повредени, се разбиват при кацането на пистата в базите в Италия.
Куриозното е, че по време на война обикновено се преувеличават загубите на противника. При нас се получава обратното – ние например съобщаваме, че са свалени 14 вражески самолета, а Би Би Си съобщава за 18. Тези четири самолета ние не ги броим, защото не са паднали на българска територия.
Каква е крайната равносметка на целия този ужас?
Казва се, че бомбардировките са прекратени след 17 април. Носи се една градска легенда, за която няма никакви документални сведения, че Георги Димитров интервенирал пред Сталин, като казал, че според договорките на съюзниците България ще бъде в съветската сфера на влияние. И той какво ще управлява – руини ли, още повече че в България няма никакви военни съоръжения. Сталин говорил с Чърчил да спрат бомбардировките над България. Те наистина са спрени през най-удобното за бомбардиране време – лятото.
Равносметката – убити са около 2000 български граждани, по-голямата част в София, разрушени са около 13 000 сгради – жилища, болници, училища, учреждения. Това е резултатът от сляпото изпълняване на съюзнически задължения. Някои казват – не можехме да не обявим война на САЩ. А как не обявихме война на Съветския съюз? И Хитлер не ни наказа. Затова всички, които управляват и в бъдеще ще управляват България, трябва много да внимават. Твърде сляпо да не изпълняват съюзнически задължения, когато това не е изгодно на българските национални интереси. Ако някой вижда някаква прилика със съвремието, това си остава за негова сметка. Приликата е случайна.
trud.bg
