Отслабването на институциите, които държат политиците отговорни, е безразсъдно
Снимка: Bloomberg
Наскоро се озовах в кафене до студентка, която пишеше трескаво, за да завърши просрочена дипломна работа. Тя ми обясни, че трябва да предаде 10 000 думи и раздуваше нещата, за да отвлече вниманието от това, което не беше изследвала. Междувременно аз четях 38-те законопроекта в новата парламентарна програма на правителството, които сякаш издигаха раздуването и разсейването на нови висоти, пише Камила Кавендиш за Financial Times.
Великобритания е на ръба на рецесията, като бизнес увереността е нестабилна. Правителството обаче няма последователен план за икономически растеж. Неговият законопроект за изравняване стандарта на живот ще накаже наемодателите заради празните магазини, вместо да реформира бизнес ставките. Законопроектът му за търговията пък ще ратифицира сделки от второстепенно значение. Законопроектът за Брекзит свободите ще позволи на министрите да променят правилата на ЕС, но изглежда те не знаят кои. А външният министър Лиз Тръс заплашва още веднъж да скъса протокола за Северна Ирландия, което може да провокира скъпо струваща търговска война.
Аа, мачизмът на законодателството. „Вижте само нашия утопичен законопроект“, крещи министърът по време на телевизионно интервю. Но хиперактивността не може да прикрие липсата на стратегия. Докато войната в Украйна се превръща в тресавище, цените на енергията се покачват, а фондовите пазари падат, правителството изглежда е заседнало на първа скорост, неспособно да се адаптира. За разлика от въпросната студентка, то дори не е започнало със сериозната работа.
Администрацията на Борис Джонсън продължава да е по-добра в кампаниите, отколкото в управлението. Приветствам правителства, които променят курса, когато грешат, но забавянето на планираните одити и регулаторните реформи, размиването на националното осигуряване и даването на противоречиви сигнали за извънреден бюджет са признак на хаос.
Правителството изглежда има само два ръководни принципа: поставяне на политически капани за своите опоненти и разширяване на властта на изпълнителната власт. Неговата имиграционна схема за хора от Руанда попада в първата категория: политика, известна в правителствените среди като неизпълнима, но която е популярна и попарва критиците. Още по-обезпокоително е скритото посегателство върху институциите, които трябва да контролират правителството.
Преди няколко седмици правителството даде на министрите нови правомощия да определят компетенциите на Избирателната комисия, контролният орган, който наблюдава изборите в Обединеното кралство. Едва забелязана беше разпоредбата за министрите да изготвят нова „стратегическа и политическа декларация“ за Избирателната комисия. Такава намеса, твърди Комисията, няма прецедент в други сравними демокрации. Джонатан Евънс, председател на комисията по стандарти в обществения живот, описа реформите като „даване оръжие на малко дете; това може да не доведе веднага до бедствие, но е изключително опасно нещо.” Лорд Евънс поназнайва нещо за опасностите: той преди оглавяваше MI5 (британската разузнавателна служба – бел. прев.)
Не всяка държава има избирателна комисия: важното е дали техният регулатор е независим. Бунтовниците, които щурмуваха сградата на Капитолия в САЩ миналата година, не успяха да отменят изборния резултат поради стабилните институции. Отслабването на такива институции, дори и в малки аспекти, е безразсъдно. Защо изобщо правителство би направило това? Може би заради усърдното разследване от страна на Комисията на знакови фигури, подкрепили Брекзит, или защото тя следи за партийните финанси. Не се очертава обяснение. Но има арогантност в това да не се обмисли как тези закони могат да бъдат използвани от бъдещи правителства с много различна политическа нагласа.
Да повдигаш такива опасения е все едно да бъдеш обвинен в истерия. Вече бях критикувана по такъв начин, задето се противопоставям на плановете на правителството да даде на полицията повече правомощия и да ограничи правото на протест. Въпреки че не получи подкрепа в Камарата на лордовете, министърът на вътрешните работи Прити Пател връща тези предложения чрез нов законопроект за обществения ред, обвинявайки либертарианците, че са „меки спрямо престъпността“. Тя печели по един или друг начин, но членовете на консервативната партия тънат в блажено неведение, че тези правомощия могат да бъдат използвани срещу тях в бъдещ техен национален марш.
Предложеният законопроект за правата изглежда служи на подобна двойна цел. Неясният му език за възстановяване на „здравия разум“ с цел „да се гарантира, че конституцията е защитена от някои неназован нападател“ звучи оруелски. Някои се опасяват, че той ще ограничи правата и способността на гражданите да държат изпълнителната власт отговорна. Адвокатът Дейвид Алън Грийн вярва, че това е вид „суетно законодателство“ – предназначено да убеди поддръжниците, че правителството зачерква Закона за правата на човека, докато всъщност Европейската конвенция за правата на човека е залегнала в Споразумението от Разпети петък. Няма да знаем, докато не видим детайлите.
Има един последен проблем. Последователни правителства налагаха волята си, като изготвяха неясни законопроекти, които могат да бъдат изпълнени със съдържание по-късно с малко парламентарен контрол. Законопроектът за Брекзит свободите е по същество една гигантска клауза „Хенри VIII“, според която министрите ще могат да отменят каквото си искат. В лекция наскоро бившият върховен съдия Игор Джъдж предупреди за „свръхмогъща изпълнителна власт“, която е резултат от тази тактика. През 1780 г., припомни той, Камарата на общините прие резолюция, че „влиянието на короната се е увеличило, нараства и трябва да бъде намалено“. Заменете думата „изпълнителна власт“ с „корона“ днес, казва съдията, и подобна резолюция може да бъде отхвърлена.
Има усещане за край на една ера в британската политика. Присъствието на принц Чарлз вместо кралицата на откриването на парламентарната сесия беше тъжен символ на бавната абдикация. Видяхме уморен, слаб кабинет, пристрастен към кампаниите, отказвайки се от отговорността да мисли мащабно в трудни времена. В крайна сметка керванът ще продължи напред, но част от пораженията, които оставя след себе си, ще бъдат незаличими.
По статията работи: Петър Нейков
investor.bg
