По-богати означава ли и по-щастливи?

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
46

Трудно е да се постигне голям напредък по отношение на щастието, тъй като болката от лошите времена значително надвишава печалбата от добрите

Снимка: gettyimages

Представете си благополучието на страна, далеч по-богата от Великобритания. Икономиката й е с над 300 млрд. паунда по-голяма, а работниците й са с почти четвърт по-производителни от британските, като се радват на заплати, които са по-високи със 7000 паунда. Домакинствата са достатъчно състоятелни, за да харчат хиляди повече за потребление, а пък публичните услуги имат далеч по-добри ресурси. Такава икономика все още ще е изправена пред дълбоки предизвикателства – включително вкорененото неравенство, регионалните дисбаланси и изменението на климата – но просперитетът като цяло прави живота малко по-лесен.

Ако тази въображаема страна ви звучи едновременно чуждо и познато, то и така би трябвало. Това е описание на икономиката, която Великобритания можеше да има днес, ако не се беше лишила от десетилетие на икономически напредък след финансовата криза, пише Гавин Кели за Financial Times.

След края на мрачното десетилетие си струва да допуснем, че това се бе случило, но не за да се измъчваме с това, което би могло да бъде, нито пък да разпалваме отново спора за ползите и грешките от строгите мерки за икономии. По-скоро сега е моментът да размишляваме как бихме се чувствали, ако нещата се бяха развили по различен начин: щеше ли по-богати да означава и по-щастливи?

За мнозина това може да звучи като нелеп въпрос. Разходете се из всеки град или градче във Великобритания и човешката цена на икономическа стагнация е видна. И все пак връзката между националния просперитет и личното благополучие е сложна. Едно от най-цитираните и оспорвани открития в съвременната социална наука, така нареченият парадокс на Ийстърлин, гласи, че със забогатяването си нациите не стават по-щастливи, въпреки факта, че в дадено общество хората с повече пари обикновено са по-удовлетворени.

Една от причините може би се състои в това, че болката от лошите времена значително надвишава печалбата от добрите. Точно както изследванията показват, силната непоносимост към загубите на ниво индивидуални доходи се отнася и за макроикономическото представяне. В развитите икономики оценките сочат, че е необходим между 2 и 6 на сто икономически растеж, за да се компенсира вредата за личното благосъстояние, произтичаща от спад на брутния вътрешен продукт с 1 на сто. Резултатът? В рамките на икономическия цикъл нациите могат да имат проблеми да постигнат голям напредък.

Що се отнася до човешкото щастие обаче средните стойности за държавите разкриват толкова, колкото и прикриват. Ако нашата основна грижа е избягването на нещастието, тогава промените в разпределението на щастието, както и общото му ниво, би трябвало да ни засягат. Тук можем да видим светлини и сенки. Според проучванията на Андрю Кларк, Сара Флеш и Клодия Сеник, поразителна черта на капиталистическите демокрации е, че „неравенството в щастието“ спада, когато нациите стават по-богати – намаляват както напълно нещастните, така и значително удовлетворените (като САЩ са отчетливо изключение).
Неравенството в щастието обаче се разширява по време на икономически спадове. Във Великобритания, където общите нива на благополучие се оказаха устойчиви по време на кризата и се повишиха след нея, положението на застрашените групи – безработните, инвалидите и най-слабо квалифицираните – се влоши. Дори в по-добри времена намаляването на неравенството в щастието зависи от качеството на обществените услуги и институции: изборът на политики е от значение.

На фона на изминалото второ десетилетите на XXI век как може огромният интерес през този период към връзката между благополучието и икономиката да ни води през следващото десетилетие? Едно от заключенията е, че спадовете може да бъдат още по-вредни, отколкото предполагахме по-рано, докато устойчивите експанзии, когато заетостта най-накрая обхване най-уязвимите групи, са още по-благоприятни.

Пълната заетост е колкото икономическа, толкова и социална награда. Веднъж постигната, тя трябва да се отстоява яростно. В Европа увеличението с 1 процентен пункт на безработицата се преценява, че генерира спад в благополучието пет пъти по-голям от този, произтичащ от увеличение на инфлацията с 1 процентен пункт: това „съотношение на нещастието“ трябва да се взема предвид от политиците, когато балансират рисковете от различните политики.

Вредата, нанесена от отрицателните шокове при доходите върху благополучието, трябва да ни мотивира да помислим отново за читави системи за застраховка на доходите – особено в страна като Обединеното кралство, като се имат предвид необичайно високите нива на волатилност на доходите на домакинствата и тежестта на скорошните съкращения в социалните разходи. На първо място доказателствата сочат, че новото поколение услуги, фокусирани върху психичното здраве, общественото здравеопазване и подпомагането на заетостта, трябва да бъдат подрепени с ресурси, а не с политическа реторика.

Поглеждайки към новото десетилетие, има ли основание за мъничко оптимизъм? Може би. Рискът, разбира се, произтича от това, че привикнахме към намалените очаквания: второто десетилетите на XXI век занижи представата ни за нормалното. Положителното обаче може би е в това, че няма да е необходимо 20-те години да предложат твърде много, за да ни изненадат приятно.

Ако, въпреки насрещния вятър, се появи нещо, наподобяващо по-добри времена, за известно време може да го оценим малко повече. Ако стане така, нека се надяваме, че евентуалният оптимизъм ще бъде използван за справяне с предизвикателствата – стари и нови – на новото десетилетие.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Божидарка Чобалигова
investor.bg

Подкрепете развитието на българската независима медия на Острова!