Снимка: Seong Joon Cho/Bloomberg

Изображения на възрастни и уязвими хора, които получават ваксини срещу COVID-19, излъчвани във всички новинарски емисии, стоплят сърцата в отчаяни времена и дават знак, че вървим към преодоляването на пандемията. Ако обаче стратегията за ваксиниране е напълно погрешна? Това се пита д-р Джулиан Танг, почетен професор и клиничен вирусолог в Университета в Лестър, в свой анализ за онлайн изданието Politico.

Танг посочва, че е много вероятно завръщането към нормалността да изисква ваксиниране първо на коренно различна демографска група – младите и активните. Ако имахме неограничени ваксини срещу COVID-19, вероятно щяхме да започнем кампаниите си за ваксиниране, като не се избира приоритетно ваксиниране на възрастни или млади хора.

Причините да се ваксинират първо възрастните са очевидни: те са изложени на най-голям риск от тежки усложнения от COVID-19 и смърт. Ваксиниране първо на младите би означавало, че децата могат да се върнат в училище, без да се заразяват помежду си, както и да заразяват своите родители и учители. По този начин се защитават също така възрастните и уязвимите. Хората биха могли да се върнат и на работа, както и да станат обичайните клиенти на заведенията, кината, театрите, които се борят да останат на повърхността заради блокадите.

В този идеален сценарий всички печелят: възрастните хора са защитени, а по-младите им семейства и приятели са имунизирани и след това могат да ги посетят. Работниците могат да изкарват прехраната си и да подкрепят други бизнеси, като станат техни клиенти.
С ограниченото предлагане на ваксини обаче, както и с нарушеното им разпространение сме далеч от този идеален сценарий, казва д-р Танг.
В отговор на тези условия повечето страни на Запад избраха да дадат приоритет на ваксинирането на възрастните и уязвимите, като същевременно държат по-младото население вкъщи. Това е стратегия, която има интуитивен смисъл, но ефектите от продължителното затваряне на хората са опустошителни и може да попречат на цялостното ни възстановяване.

На много места децата трябва да учат дистанционно, а реалното им, присъствено обучение се прекъсва за седмици или месеци, когато огнищата от коронавируса принуждават училищата да затворят врати. Междувременно повечето млади възрастни живеят в неизвестност – изправени пред несигурни перспективи за работа и силно ограничен социален живот.

За младите страхът се усложнява от факта, че на хоризонта няма крайна дата: „Успявам да спазвам правилата и мога да прекарам известно време сам, но се страхувам.“ Пренебрегването на тази тежест върху децата и младите хора си има сериозна цена. На човешко ниво ситуацията оказва влияние върху психичното им здраве и развитие. В по-широк социален мащаб блокадата рискува да възпрепятства възстановяването след пандемията.

Има и други начини да помислим на кого да дадем приоритет при ваксинацията. Медицинските работници от първа линия, които са изложени на най-голям риск от заразяване с COVID-19, трябва да получат ваксина първи. След това обаче етичните аргументи за ваксиниране първо на активното население са по-силни.

В статия, публикувана миналата година, група учени излагат аргументи в полза на приоритизирането на младите въз основа на концепцията за „години на живот, адаптирани към качеството“. Отделенията за интензивно лечение вече разчитат на тази концепция, за да решат кои пациенти да приемат. Ако в болницата има 80-годишен и 40-годишен, които имат нужда от лечение, персоналът обикновено ще даде леглото на пациента, който е най-вероятно да се възстанови и да се върне към нормален живот – живот, който след това може да допринесе повече за обществото. В този пример това очевидно би бил 40-годишният.

Подобна логика би могла да се приложи, когато става въпрос за ваксините срещу COVID-19. Защитата на младия човек, на когото са останали много години полезен живот, може да бъде по-добро използване на оскъден ресурс.

Има и практически съображения. Повечето ваксинални проучвания срещу COVID-19 показват намалена ефективност с възрастта. Ваксинирането на младите, при които ваксините са по-ефективни, би повишило ефективността на цялостната кампания.

Това предложение може да звучи нехуманно за някои. Затова е важно да се отбележи, че приоритизирането на младите няма непременно да има неблагоприятен ефект върху по-възрастното население. Предоставянето на достъп на по-младото работещо население до ваксини ще позволи на икономиката и услугите да се нормализират. Това от своя страна ще бъде от полза и за възрастните хора, както и ще позволи на техните роднини и приятели да ги посещават.

Вече има някакъв прецедент за фаворизиране на този тип стратегия. Редица страни – включително САЩ, Обединеното кралство, Австрия, Финландия и Ирландия, понастоящем ваксинират децата срещу грип като средство за защита на възрастните и по-уязвимите.
Тъй като децата са по-склонни да се заразят и да разпространяват вируси за по-дълго, насочването на ваксинационните стратегии към тях намалява риска за здравните работници и възрастните хора, посочва се в доклад от 2018 г., посветен на противогрипната ваксинация. Противогрипните ваксини – подобно на ваксините срещу коронавируса, показват по-висока ефективност при по-млади хора.

Индонезия например вече реши да даде приоритет на младите в битката им с COVID-19. Тъй като глобалната икономика страда от пандемичните ограничения, действащи от почти година, идеята е да се позволи на младите да се върнат на работа, както и да се намали вирусното предаване сред тези, които имат най-много контакти в ежедневието си.

Отчасти правителствената стратегия на Индонезия се ръководи от ограниченото лицензиране на ваксини на тяхно разположение сред хора над 60 г. Демографията на страната също предполага приоритизиране на младите като по-малко рисков подход. Докато е във Великобритания почти 20 процента от населението е над 65 години, само 5 процента от индонезийското население попада в тази категория.

В крайна сметка няма абсолютно правилен или грешен път и стратегията на Обединеното кралство „на първо място за възрастни хора“ е възприета от повечето други страни. Би било грешка обаче да се отхвърлят другите предположения изобщо или младежта да бъде напълно отстранена от ваксинационната кампания.

Вместо да мислим за младите хора като част от проблема – като нарушители на правила или супер разпространители, можем да ги превърнем в част от решението за забавяне на предаването на вируса и прекратяване на пандемията.
По статията работиха: Миглена Иванова, редактор Десислава Попова
investor.bg