От Лондон до Сирия: Историята на „Бийтълс“ на Ислямска държава

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
124

Пътят на радикализацията понякога е доста лесен

Четирима британци, с характерния акцент, със скрити лица, говорят с омраза за Запада в един затвор в Ракка. Акцентите им обаче няма как да бъдат объркани – те са британци, и са четирима. Затова затворниците им ги наричат „The Beatles“. Така и стават известни – като Бийтълсите на „Ислямска държава“.

Всъщност, джихадистите имат доста общо. Те са израснали в Западен Лондон, и четиримата се радикализират, когато са на около 20 години. Не успяват да намерят своето място в света на възрастните в английската столица или пък да открият баланса между мюсюлманската и британската си идентичност. Затова избират път, който слага край на всякакви опции да изградят бъдеще в Лондон и отиват в Сирия, където стават част от Ислямска държава. На четиримата се приписват обезглавяванията на 27 души.

Но как се стига от Западен Лондон до Сирия?

По-рано този месец американските власти обявиха, че са заловили двамата последни членове на джихадистите „The Beatles“, които все още бяха на свобода: 34-годишният Алекзанда Коти и 29-годишният Ел Шафе Елшейх.
Айн Дейвис, който е идентифициран по-рано, се намира в турски затвор, осъден за членство в терористична организация на 7 г. и половина затвор през 2015 г. Мохамах Емвази, „Джихади Джон“, е убит през ноември 2015 г.

От четиримата най-отдаден на религията бил Алекзанда, който не е отгледан като мюсюлманин. Майка му е от гръцко-кипърски произход, а баща му е от Гана, но много отдавна бил напуснал семейството. В един момент, когато Алекзанда Коти е на около 20 г. той сменя религията си и се отдава на исляма.

Опиянението от новооткритата религия и опростените виждания, според които мюсюлманите са жертви на световен заговор от страна на невярващите, се оказва доста силно. Не след дълго Коти става толкова отдаден, че събира покрай себе си последователи, с които споделя вижданията си за света. Сближавал се с хората покрай спорта, или пък в джамията, и след това започвал с по-крайните си виждания.

Коти, както и Емвази и Дейвис са посещавали джамията Ал Манар, която е доста популярна в Западен Лондон. 3000 човека я посещават на седмица, което едва ли я прави идеалната люлка на екстремизма. Служителите на джамията се разграничават от джихадистите, които са я посещавали.

Ел Шафе Елшейх, също като Алекзанда Коти, бил фен на футбола. Той също е отгледан от самотна майка, дошла в Англия от Судан. Самата тя разказва как синът й се променил през 2011 г., когато започнал да слуша дискове с проповедите на Хани ал Сибай, радикален египетски духовник, който живее в Западен Лондон. Проповедникът е в списъците на ООН, САЩ и ЕС за санкции срещу хора, свързани с Ал Кайда.

Мохамед Емвази също е бил повлиян от лекциите на Хани ал Сибай, и скоро приел доста консервативна форма на политически ислям, без да е прекарал време да проучи идеологията.

Той е отгледан от кувейтски имигранти, но като тийнейджър не бил прекалено отдаден на религията. Бил фен на „Манчестър Юнайтед“, слушал рап и носел бейзболни шапки, обяснявал на съучениците си колко мрази Тони Блеър и Джордж Буш. Учителите му помагали да овладее проблемите си с гнева. Той обаче се сприятелил с две по-големи от него момчета, които заминали да се бият на страната на „Ал Шабаб“ в Сомалия.

Когато Мохамед бил на 21 г. пътувал до Танзания, под предтекст, че отива на сафари. Агенти на MI5 го разпитвали на място, обвинявайки го в опит да се прехвърли в Сомалия, за да се бие на страната на „Ал Шабаб“. След този случай той постоянно пътувал между Кувейт и Лондон, но през 2013 г. имиграционните власти му забранили да се връща в Кувейт.

Тогава той напуска и Англия и обявява на родителите си, че отива в Турция, за да помага на бежанците.

Четвъртият член на тази група от хора, Айн Дейвис, също е отгледан от самотна майка, изоставен рано от баща си. Криминалното му досие е доста богато, като доста рано се сдобива с обвинения за търговия на дрога. През 2006 г. се озовава в затвора за притежание на оръжие. Смята се, че е приел исляма в затвора, или малко след като излиза от там.

Той е най-опитният от четиримата джихадисти, но е истинска ирония, че според съпругата му, той отишъл в Сирия, за да влезе в правия път. Жена му, Амал ел Уахаби обяснила, че той напуснал Лондон, за да намери по-добър път за тялото и душата си. Търговията с наркотици обаче ще остане може би най-малкото петно в биографията му.

Четиримата поемат по различни пътеки към Сирия и Ракка. Но възможно ли е въобще някой от тях да е имал безкористни причини да отиде в Сирия?

Някои експерти посочват, че за хората, отишли през 2011 и 2012 г. водещ фактор е било желанието да помогнат на жертвите на режима на Башар Асад. Когато обаче „Ислямска държава“ обявява създаването на халифата, това дава стабилна причина на много от онези, които са имали нужда от посока.

Така или иначе, четиримата лондончани останали на място. Обещанието за успех и несъмнения възход на „Ислямска държава“ в първите месеци им дава цел и усещането, че са част от нещо по-голямо и успешно. Четиримата „Бийтълс“ са нагърбени със задачава да охраняват западни заложници и затворници, в място, което затворниците наричали „Каменоломната“. Фактът, че говорели английски свободно, ги правело идеални да проповядват идеите на джихадистите на запад. Те може и да не са били много умели бойци, но са полезни за целите на пропагандата.

Четиримата приели ролята си доста сериозно. Оцелелите заложници описват склонността на джихадистите към мъченията. Хавиер Еспиноса, испански журналист, ги описва като „психопати“. Испанецът си спомня как Мохамед Емвази описвал с подробности какво ще се случи, ако пререже гърлото му.

Датчанинът Даниел Отосен пък разказва как британците играели игра, карали заложниците да пеят песен за Кенет Бигли, обезглавен в Ирак заложник на Ал Кайда.

В мемоарите си Отосен описва „Джордж“ като човекът, който давал заповедите и най-непредвидимият. Ринго пък заставал зад камерата, когато било нужно. Но „Джихади Джон“ бил звездата, и най-известният по света от четириммата. Мохамед Емвази сега е мъртъв, но остават догадки кой от тримата оцелели е „Джордж“, кой е „Ринго“ и кой е „Пол“.

Наистина, можем да опишем и четиримата, като особняци, но пътят им към радикализацията не е извънредно странен. По изчисления на британските служби за сигурност поне 800 граждани на короната са избягали в Сирия и Ирак и са станали част от „Ислямска държава“. 800 истории, от които властите в Лондон има какво да научат, за да може четиримата джихадисти да останат срамно петно в историята, а не закономерност.

По публикацията работи: Боряна Павлова

dnes.bg