На този ден Православната църква чества св. апостол Матия

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
887

Св. апостол Матия бил родом от Витлеем и произлизал от Юдовото племе.

След възнесението на Иисус Христос всички апостоли прекарвали в Йерусалим, очаквайки слизането на обещания Св. Дух. Тогава ап. Петър представил на 120 участници в молитвеното събрание двама от Седемдесетте Христови ученици – Йосиф и Варсава, наричан Юст, и Матия, за да допълнят чрез жребий 12-то число на апостолите Христови след отпадането на Юда Искариотски.

„Братя – казал им апостол Петър, – трябваше да се изпълни написаното, що бе предрекъл Дух Свети чрез устата Давидови за Юда, водача на ония, които хванаха Иисуса, защото той бе причислен към нас, бе получил жребия на тая служба. Но със заплатата за своята неправда той придоби нива и като се строполи ничком, пръсна се през средата и всичката му вътрешност се изсипа. И това стана известно на всички жители йерусалимски, тъй че тая нива на техен език бе наречена „Акелдама“, сиреч „кървава нива“. Защото в книгата на Псалмите е писано: „Жилището му да запустее и да няма кой да живее в него“ и „достойнството му друг да вземе“. И тъй, потребно е, щото един от тия мъже, които бяха с нас през всичкото време, докато пребъдваше и общуваше с нас Господ Иисус, начевайки от Йоановото кръщение до деня, когато се възнесе от нас, – да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му.“

„Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи от тия двама едного, когото Си избрал да приеме жребия на тая служба и на апостолството, от което отпадна Юда, за да отиде на своето място!“ (Деян. 1:15-25).

Хвърлили за тях жребие. Жребието се паднало на Матия и той бил причислен към единадесетте апостоли.

След слизането на Св. Дух апостол Матия първоначално благовествувал евангелието в Йерусалим и в Юдея заедно с другите апостоли. След това заедно с апостолите Петър и Андрей ходил в Сирийска Антиохия, в кападокийския град Тиан и в Синоп. Тук бил затворен в тъмница, из която чудесно го освободил св. ап. Андрей Първозвани. Подир това пътешествал в Амасия, Едеса, Севастия и дори ходил в Етиопия.

След дълго проповедничество по разни градове и след много и различни страдания за името Христово св. ап. Матия приел мъченическия венец в Йерусалим, като бил убит с камъни.

Страдание на свети апостол Матей

Свети апостол Матей произхождал от Иудиното коляно. Той се родил във Витлеем. От ранно детство Матей започнал да изучава свещените книги и Божия закон в Ирусалим, под ръководството на свети Симеон Богоприимец. От него свети Матей бил наставен в добродетелния живот: той водел богоугоден живот, строго следвайки пътя, начертан от Божиите заповеди.

Настъпило времето, когато Господ, след като изминали тридесет години от деня на рождението Му от Пречистата Дева Мария и след като приел кръщение от светия предтеча Йоан, явил Себе Си на света. Като събрал Своите ученици, Той проповядвал настъпването на Царството Божие и в същото време извършвал безброй чудеса и знамения.

Свети Матей, като слушал внимателно учението на Христа и видял чудесата, които Той извършил, се изпълнил с любов към Него. Той оставил мирските грижи и заедно с другите ученици и с народа тръгнал да следва Господа, наслаждавайки се на лицезрението на въплътилия се Бог и па неизказаната радост на Неговото учение. Господ, Комуто са открити и най-съкровените движения на човешкото сърце, като видял ревността и душевната чистота на свети Матей, не само го причислил към Своите ученици, но го избрал и за апостолско служение.

Отначало свети Матей принадлежал към числото на седемдесетте по-малки апостоли, за които се казва в Евангелието: „Господ избра и други седемдесет ученици и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град“ (Лук. 10:1). А след доброволните страдания, възкресението и възнесението на нашия Господ Иисус Христос на небето свети Матей бил причислен към сонма на дванадесетте апостоли.

След отпадането на Иуда от дванадесетте апостоли, ликът на апостолите – тъй като на мястото на Иуда още никой не бил избран – изгубил своята пълнота. Затова върховният от апостолите, свети Петър, застанал сред събранието на първите християни и се обърнал към вярващите, като им казал, че на мястото на отпадналия и погинал Иуда те трябва да изберат някого от тези, които през цялото време са били с апостолите, докато Господ Иисус пребъдвал заедно с тях, за да се запази цял и неизменен избраният от Него сонм от дванадесет апостоли.

„И поставиха двамина: Иосифа, именуван Варсава… и Матия; след това се помолиха и казаха: Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи от тия двама едного, когото си избрал, да приеме жребието на тая служба и на апостолството, от което отпадна Иуда… Хвърлиха за тях жребие, и жребието се падна на Матия; и той биде причислен към единайсетте апостоли“ (Деян. 1:23-26) – като дванадесети.

Този избор бил скоро утвърден от Господа при слизането на Светия Дух във вид на огнени езици, защото Светият Дух слязъл както върху останалите свети апостоли, така и върху свети Матей, дарувайки му еднаква като на другите Господни ученици благодат.

След слизането на Светия Дух, апостолите хвърлили жребий, за да определят кой в коя страна да отиде, за да проповядва Евангелието. На свети Матей се паднала по жребий Иудея, където той се и потрудил, като ходел по градовете и по цялата страна и благовествал за явилото се в Христа Иисуса спасение на света. Той проповядвал името Христово не само сред иудеите, но и сред езичниците.

Преданието говори, че свети Матей благовестил Христа и на жителите на Етиопия и претърпял тук множество различни мъчения: влачили го по земята, подлагали го на побой, повесили го на стълб, като стъргали тялото му с железа и го опалвали с огън. Но укрепяван от Христа, свети Матей мъжествено и с радост понасял тези мъчения.

Според някои известия свети Матей проповядвал Евангелието и в Македония, където нечестивите гърци, като пожелали да изпитат силата на възвестяваното от светия апостол учение, го хванали и го заставили да изпие някаква отрова, която лишавала човека от зрение: който пиел от нея, ослепявал. Но свети Матей, като изпил отровата в името Христово, не претърпял никаква вреда и дори изцелил ослепелите от нея (а тяхното число било повече от двеста и петдесет души), като възложил ръцете си върху тях и призовал Христовото име.

Дяволът, като не можел да понесе такова надсмиване над него, се явил на езичниците във вид на дете и им заповядал да убият Матей, тъй като той унищожавал почитанието на бесовете. Но когато поискали да заловят светия апостол, били принудени безуспешно да го търсят в продължение на три дена: свети Матей, въпреки че ходел сред тях, бил невидим за тях. След това светият апостол се явил пред издирващите го езичници и доброволно се предал в ръцете им. А те го вързали и го затворили в тъмницата, където му се явили бесове, които яростно скърцали със зъби срещу него. Но на следващата нощ му се явил в сияйна светлина Господ. След като ободрил свети Матей и го освободил от оковите, Той отворил вратите на тъмницата и го освободил от нея. Настъпил денят и апостолът отново застанал сред народа, проповядвайки с още по-голямо безстрашие Христовото име. Неколцина души от народа, ожесточени по сърце и не вярвайки на проповедта, се изпълнили с ярост и поискали да го убият със собствените си ръце. Но внезапно земята се разтворила и ги погълнала. Всички останали били обхванати от ужас, обърнали се към Христа и се кръстили.

След това Христовият апостол отново се върнал в страната, която му се паднала по жребий – Иудея, и обърнал мнозина от Израилевите синове към Господа Иисус Христос, възвестявайки им словото Божие и потвърждавайки го със знамения и чудеса. Чрез Христовото име свети Матей възвръщал зрението на слепите, слуха на глухите, живота на умиращите, изправял хромите, очиствал прокажените и изгонвал бесове от човеците. Като наричал Мойсей светия и подбуждал народа да спазва закона, който Бог му дал върху скрижалите, свети Матей в същото време го учел да вярва в Христа, Който е предизвестен в знамения и предобрази от самия Мойсей, предсказан от пророците, Който е изпратен от Бога Отца за спасението на света и се въплътил от Пречиста и Пренепорочна Дева. При това свети Матей тълкувал всички пророчества за Христа като вече сбъднали се над дошлия Месия.

 

В това време иудейски първосвещеник бил Анан, който ненавиждал Христа и хулел Неговото име. Този гонител на християните заповядал да хвърлят от покрива на храма светия апостол и брат Господен Иаков и по този начин го убил. И ето, когато свети Матей обикалял Галилея и проповядвал в тукашните синагоги Христа, Божия Син, заслепените от неверие и злоба иудеи, като се изпълнили със силна ярост, хванали светия апостол и го довели в Йерусалим при споменатия първосвещеник. Той събрал синедриона и призовал на съд светия апостол, след което се обърнал със следните думи към загубилото всякаква съвест сборище:

– Цялата вселена и това събрание знаят какви укори навлече над себе си нашият народ, и то – не по наша вина, а поради развращението на някои, които излязоха от нас и поради ненаситното користолюбие, по-скоро – жестокост, на римските управители. Не би следвало и да се споменава за тези родоначалници на нови ереси, които прелъстиха толкова хиляди от народа. Вие сами знаете колко от тях бяха избити от римските войници. Така погинаха и прелъстители и прелъстени, като покриха с позор нашето племе. Такива родоначалници на ереси бяха Иуда Галилееца и Тевда Влъхв. С тяхната погибел беше унищожен и споменът за тях.

Но сред всички подобни еретици въстана ересиархът Иисус Назорея: Той наричаше Себе Си Син Божий и Бог и мнозина удивляваше със Своите вълшебнически знамения и чудеса, като привличаше към Себе Си сърцата и проповядваше отмяна на закона. За което Той и получи съд по закона, който хулеше. И какво да кажем? Нима не знаем, че законът е бил даден на Мойсей от Самия Бог, че той бил спазван от патриарсите и от пророците, на които Бог даваше сила да извършват такива чудотворства, каквито Иисус не можеше. Кой не познава Мойсей като такъв, който е беседвал с Бога както с човек? Кой не знае Илия, който бил взет в рая на огнена колесница? Кой не е чувал за умрелия, който като бил хвърлен върху костите па Елисей оживял? И другите угодници Божии – колко чудеса са извършили, но нито един от тях не е дръзнал, както Иисус, да присвои за себе си Божията чест и да установи нов закон. Пророците, вдъхновявани от Светия Дух, са говорели, изпълнени със смирение, а Той с гордост говореше Своите собствени измислици и дойде до такова безумие, че подхвърляше първосвещениците и князете на укори и порицания, а книжниците и фарисеите наричаше лицемери. Направил ли е нещо подобно който и да било от пророците? И по Своята гордост Той намери и подобаващ край, като прие въздаянието за Собствените Си дела. О, да беше паметта Му погинала заедно с Него; и учението Му, умряло заедно с Него, никой да не възкресяваше!

Но особено е печално, че Божият храм, светият град и законите на отците се намират под робството на римляните и няма кой да ни състрадава, нито да съчувства, нито да ни избави. Влачат ни без вина по съдилищата, а ние търпим. Мамят ни, а ние мълчаливо се съгласяваме. Ограбват ни, а ние не издаваме и звук. И което е по-печално от всичко – галилеяните ни предават в ръцете на римляните, безсрамно обвинявайки нас и народа ни за убийството на Иисуса, все едно че е невинен. По-добре е да погинат тия многочислени галилеяни, отколкото това свято място и целият народ да се подхвърлят на изтребление от римляните. От двете злини, ако няма възможност да избегнем и двете, следва да изберем по-малката и по-поносимата.

И този Иисусов ученик, който сега стои пред нас, е достоен за смърт. Но нека по-напред сам в себе си да размисли, ние не отнемаме времето за размисъл, защото не неговата гибел, а неговото изправление желаем. И нека от двете той да избере едно: или да следва закона, който е даден от Бога чрез Мойсей и с това да запази живота си, или да се нарече християнин и да умре.

 

В отговор на това, свети Матей въздигнал ръцете си и казал:

– Мъже братя! Аз не искам да говоря много за това обвинение, което вие възлагате върху ми. За мене името християнин не е престъпление, а слава. Защото Сам Господ говори чрез пророка, че в последните дни Той „ще назове рабите Си с ново име“ (Ис. 65:15).

Първосвещеник Анан възразил:

– Нима не е престъпление да се счита за нищо светият закон, да не се почита Бога и да се слушат празни разкази за вълшебства?

– Ако ме изслушате – отговорил свети Матей, – аз ще ви обясня, че проповядваното от нас учение не е басня и вълшебство, а самата истина, която още отдавна е засвидетелствана чрез закона.

Лоно Авраамово, детайл от композицията "Страшния Съд" в манастира Dechani манастир. Щом първосвещеникът дал своето съгласие, свети Матей отворил устата си и започнал да им тълкува ветхозаветните предобрази и пророчества за Иисуса Христа: как Бог дал обещание ма праотците Авраам, Исаак и Иаков да издигне от тяхното семе такъв Мъж, чрез Когото ще се благословят всички земни племена, за което и Давид говори в думите на псалома: „в него ще бъдат благословени (всички земни племена), всички народи ще го облажават“ (Пс. 71:17); как неизгарящата къпина предизобразявала въплъщаването на Христа от Пречистата Дева (Изх.3:2), за която предсказал и Исаия: „ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“ (Ис. 7:14), тоест – с нас е Бог. Мойсей също ясно е предизвестил за Христа, казвайки: „Господ, Бог твой, ще ти издигне Пророк изсред тебе, от твоите братя, като мене, – Негo слушайте“ (Втор. 18:15). Пак той предсказал и доброволните страдания на Спасителя, като повесил на дървото змията; за това говори и Исаия: „като овца биде Той заведен на клане“ (Ис. 53:7), а също: „и към злодейци биде причислен“ (Ис. 53:12). А пророк Йона, който невредим излязъл от китовата утроба, бил предобраз на тридневното възкресение на Господа.

Виж също: Старозаветни предобрази и пророчества за Христовото Рождество и Възкресение

 

Тези пространни изяснения на старозаветните книги, говорещи за Иисус Христос, изпълнили с гняв Анан, така че той не издържал и казал на свети Матей:

– Така ли се осмеляваш ти да посягаш на закона? Нима на теб не ти са известни думите на Писанието: „Ако се дигне сред тебе (някой) пророк, или съновидец, и ти покаже личба или чудо, и се сбъдне тая личба или чудото, за което той ти е говорил, па и каже: „да вървим след други богове, които ти не знаеш, и тям да служим“… оня пророк, или оня съновидец да бъде предаден на смърт“ (Втор. 13:1-2,5)?

Свети Матей отвърнал:

– Този, за Когото аз говоря, не е само Пророк, но и Господ на пророците; Той е Бог, Син Божий, за което свидетелстват Неговите истинни чудеса. Затова и аз вярвам в Него и се надявам да остана непоколебим в изповядването на Неговото пресвято име.

– Ако ти дадат време за размисъл, ще се покаеш ли? – попитал първосвещеникът.

– Да не бъде това – аз да отстъпя от истината, която вече съм намерил – отговорил светият апостол. – Аз от цялото си сърце вярвам и открито изповядвам, че отхвърленият от вас и предаденият на смърт Иисус Назорей е Син Божий, единосъщен и съвечен на Отца, а аз съм Негов раб.

Тогава първосвещеникът, като си запушил ушите и заскърцал със зъби, закрещял:

– Хула! Хула! Нека да изслуша закона!

На часа била отворена книгата на закона и било прочетено онова място, където е написано: „който хули своя Бог, ще понесе греха си; който хули името Господне, трябва да умре, с камъни да го убие цялото общество“ (нека да не го пощади окото ти и така изтребвай злото изсред Израиля)  (ср. Лев.24:15-16).

 

След като това място било прочетено, първосвещеникът казал на Христовия апостол:

– Твоите думи свидетелстват срещу тебе; кръвта ти ще падне върху твоята глава.

След това първосвещеникът осъдил свети Матей да бъде убит с камъни. Апостолът бил поведен към мястото на наказанието. Когато дошли до мястото, наричано Ветласкила, тоест – дом на избитите с камъни, свети Матей казал на водещите го иудеи:

– Лицемерци, справедливо е говорил за подобните на вас пророк Давид: „На тълпи се нахвърлят върху душата на праведника и осъждат невинна кръв“; също и пророк Иезекиил говори за такъв род люде, че те умъртвяват „души, които не трябва да умират“ (Иез. 13:19).

След тия думи на Христовия апостол, двама свидетели – както изисквал законът – положили ръцете си върху главата му и засвидетелствали, че той е хулил Бога, закона и Мойсей. Те първи хвърлили камъни върху свети Матей, а той ги помолил тези първи два камъка да бъдат погребани заедно с него, като свидетели на страданията му заради Христа. После и останалите започнали да хвърлят камъни върху светия апостол и той, като издигнал ръцете си, предал духа си на Господа. А беззаконните иудеи към мъчението прибавили още и издевателство: след като мъченикът умрял, те, в угода на римляните, му отсекли главата, според римския обичай, сякаш Христовият апостол бил противник на кесаря. Така, подвизавайки се с добър подвиг, свети апостол Матей завършил своя път. Вярващите взели тялото на апостола и с чест го погребали, славословейки нашия Господ Иисус Христос, на Когото, заедно с Отца и Светия дух, е честта и славата, сега и винаги и во веки веков, Амин.

Подкрепете развитието на българската независима медия на Острова!