Коронавирусът върна източноевропейците у дома – някои завинаги, други за малко

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
314

Пандемията обърна посоката на голяма част от емигрантския поток почти за едно денонощие. Въпросът е обаче дали тя ще се задържи

Снимки: Bloomberg L.P.

След като коронавирусът отне живота на възрастната жена, за която Михаела Данаила се грижи в продължение на девет години, тя се присъединява към близо 1,3-те милиона румънски работници в чужбина, поели по обратния път за дома.

37-годишната жена е част от постоянния поток от хора, поели на Запад, след като страните от бившия съветски блок се присъединиха към Европейския съюз. Отворените граници позволиха на доктори, инженери и строители да търсят по-добро заплащане на Стария континент. Това, от своя страна, помогна на по-богатите западни държави, изпитващи трудности с намирането на работна ръка заради застаряващото си население, но отвори празнина на пазара на труда в страните на произход на работниците, посочва Bloomberg в свой материал.
Коронавирусът обърна посоката на голяма част от емигрантския поток почти за едно денонощие – източноевропейските държави сега имат изобилие от работна ръка. Въпросът е обаче дали тя ще се задържи. Макар че при заплатите няма промяна, регионът записва значително по-малко смъртни случаи от Covid-19 в сравнение със Западна Европа.

„Не искам да се връщам в Италия, тъй като животът сред непознати е труден“, казва Данаила. „Ще видя какво ще стане през следващите няколко месеца. Ако успея да си намеря работа тук, това ще е чудесно“, посочва тя.

Но търсенето на работа сега е трудно, тъй като бумът в Източна Европа през последните години е напът да се превърне в най-дълбокия икономически срив от падането на Желязната завеса. Но въпреки рекордно ниските си стойности безработицата все още е далеч от стойностите в държави като Италия и Испания.
Според властите в Румъния – която е загубила около 4 млн. свои граждани заради емиграция, откакто става членка на ЕС през 2007 г., повече от всяка друга страна в блока, най-малко една трета от завърналите се от чужбина активно търсят работа и могат да се включат в строителството, земеделието и индустриалното производство през идните години. Една инициатива е насочена към тях: безвъзмездна помощ от 40 000 евро за стартиране на ферма.

„За правителството е приоритет да задържи тези хора – ще го направим чрез инвестиции, създавайки нови работни места“, посочва финансовият министър Флориан Ситу.

В Украйна пък президентът Володимир Зеленски иска да привлече обратно заминалите, след като ЕС премахна визите за пътуване през 2017 г. Преди да се разрази вирусът 1 млн. украинци имаше само в Полша.

Макар че напливът за прибиране на украинците е по-малък от този на румънците, Украинската централна банка изчислява, че около 300 000 души са се завърнали от началото на блокадата – близо 10% от всички заминали. Една от предвижданите програми за насърчаване е тази за отпускането на евтини заеми за започване на бизнес. Мащабните строителни проекти на правителството пък предвиждат отварянето на 170 000 работни места.

Компаниите, които набират украински персонал за сезонна работа във Великобритания, Финландия и Германия, също са изправени пред трудности. Те ще трябва да предоставят медицински застраховки и договори за работа за най-малко три месеца.

В Сърбия президентът Александър Вучич посочва, че около 400 000 души са се върнали от чужбина заради пандемията, като по-голямата част от тях са били на временна работа. Притокът на хора се равнява на 6% от населението и една пета от работната сила. Властите пирзовават завърналите се да си потърсят работа в земеделието.

Повечето ще си тръгнат

Не всички източноевропейски държави обаче наблюдават голямо завръщане на хора. Поляците, които например са най-голямата група чужденци във Великобритания, до голяма степен имат изграден уседнал живот и предпочитат да останат на Острова. Подобна е ситуацията и с балтийските държави, които бяха едни от най-тежко засегнатите от емиграцията след разпада на Съветския съюз.

За тези, които се връщат обаче, коронавирусът не е единствената причина – великденските празници също са фактор. Такъв е случаят с България. Въпреки че 360 000 души са се завърнали у нас от февруари насам, вече 285 000 са заминали отново.

А очакваните по-късно през годината данни за изпратените парични преводи – които бяха 12 млрд. долара в Украйна през 2019 г., ще дадат по-ясна картина за ситуацията, посочва Bloomberg.

Последният пример за заминаващите на Запад българи е от последната седмица, когато стана ясно, че френската държава връща у нас групи сезонни работници. Понякога и самият коронавирус става причина за излизане от страната. В края на март стана ясно, че над 200 здравни работници от България и Румъния са пристигнали в Австрия, където ще предоставят здравни грижи, за да може системата в страната да не страда от ограниченията в пътуванията заради COVID-19.
„В краткосрочен план ефектът ще е върху по-високите социални разходи за държавата, тъй като икономиката няма да може да приеме всички“, посочва Дан Букса, икономист на UniCredit Bank AG. „Много вероятно е повечето да заминат отново, след като ситуацията се успокои“, посочва той.

Румъния, също като повечето държави, си има достатъчно грижи покрай коронавируса, ударена по-силно от него от останалите източноевропейски страни членки на ЕС. Но ако властите успеят да се възползват от хора като Даналиа, това ще помогне на страната, след като тя успее да превъзмогне трудностите си.

„Имам 12-годишен син, който е основната причина да искам да остана“, посочва Даналиа. „Това да съм далеч от него е най-трудното нещо, което съм правила, но като погледна нещата, които има сега – компютър, дрехи, всичко, от което се нуждае – осъзнавам, че със заплатата в Румъния никога нямаше да мога да си го позволя. Хората казват, че нещата са се променили тук също. Ще видим“, посочва тя.

По статията работиха: Елена Илиева, редактор Бойчо Попов
investor.bg

Подкрепете развитието на българската независима медия на Острова!