Йошка Фишер: Британците избраха миналото

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
209

С Brexit мнозинството британци гласуваха за европейското минало и срещу настоящето и бъдещето, смята бившият германски външен министър
Снимка: Ройтерс

Остават само няколко месеца до 29 март 2019 г., когато Великобритания ще напусне Европейския съюз. Дебатът за това напускане в момента е преди всичко икономически. Съществуват икономически преимущества и недостатъци и за двете страни, които в действителност вероятно ще станат значими при липса на взаимно съгласувано споразумение за оттегляне. А понастоящем има съвсем малко признаци да се стигне до споразумение.

В случай на оттегляне на Обединеното кралство от ЕС без договор на 29 март, точно в 11 часа централноевропейско време членството на Великобритания в ЕС и във всички негови договори, като митническия съюз или международните търговски споразумения, сключени от името на ЕС, ще изчезне. Бившата държава членка, Обединеното кралство, ще стане извъндоговорна трета страна по отношение на ЕС и този статут би имал хаотични последици за двустранната търговия и новия граничен режим, пише в свой коментар за Süddeustche Zeitung бившият германски външен министър Йошка Фишер.

Предстоящият Brexit обаче има не само икономически последици, но и огромни политически последствия. Въпреки че ЕС се подразбира основно като общ пазар и митнически съюз, в основата си той е преди всичко политически проект – нова политическа идея за държавните порядки на европейския континент. Тази идея всъщност е и в решението за Brexit, а не икономиката. И така, британското решение ще има голямо влияние върху европейския ред през 21-и век.

Поддръжниците на Brexit, мнозинството от британците, не се интересуваха от икономическия просперитет, а от възстановяването на пълния политически суверенитет на Обединеното кралство. А суверенитетът за тях се дефинира не от реалностите на настоящето и бъдещето, а от миналото на световната сила Великобритания през 19-и век. Днес обаче Великобритания е средноевропейска сила, а не глобална империя, със или без членството си в ЕС.
С Brexit мнозинството в Обединеното кралство гласува за европейското минало и срещу настоящето и бъдещето, за 19-и век и срещу 21-ви век. Защото, ако останалият континент последва британския пример и ЕС се разпадне, какви ще бъдат последствията?
Държавите в Европа ще бъдат принудени да отстъпят обратно до формата на една организация от суверенни държави, с техните трудни равновесни състояния и хегемонистични стремежи, безсилни и на ръба на световната сцена. Европа ще бъде разкъсана между трансатлантизма и Евразия и ще се превърне в лесната плячка за неевропейските велики сили на 21-и век, а ако нещата се развият зле – дори в сцена на техните глобални хегемонични борби. Европейците вече няма да могат да определят своето бъдеще сами, а просто ще разбират какво ще се решава на друго място без тях.

Старият, пропадащ европейски ред се наложи в края на тридесетгодишната война. Основаваните на универсалната църква и Кайзерство порядки на Средновековието преминаха в Реформацията, отстъпиха място на религиозни войни и появата на сериозни териториални битки, на тяхно място се появиха Вестфалските мирни договори от 1648 г. на суверените териториални държави.

В този момент Европа доминираше света, а Великобритания се превърна в европейска и световна сила. През първата половина на 20-ти век този „вестфалийски ред“ също се разпада в рамките на две световни войни, но всъщност това бяха по същество европейски войни за установяване на световното господство. Когато оръжията замлъкнаха през 1945 г., европейците, включително и европейските победители, загубиха суверенитета си. На тяхно място застанаха биполярният ред на Студената война и суверенитета на двете неевропейски ядрени суперсили.

ЕС беше и е опитът за мирно възвръщане на европейския суверенитет чрез интегриране на интересите на европейските държави. От решаващо значение тук беше предотвратяването на повторното вливане в старата система на силово съперничество, взаимни алианси и хегемонични усилия и създаването на икономически, правно и политически интегриран континентален порядък.

Използвайки примера на Brexit, можем да разберем ефекта от този европейски въпрос по един много практичен начин, защото Brexit върна темата, за която се смяташе, че най-накрая бе преодоляна, и която от дълго време сдържаше дъха на цяла Великобритания: въпросът за Ирландия.

Благодарение на Европейския съюз и факта, че както Република Ирландия, така и Обединеното кралство принадлежат към ЕС и общия пазар и митнически съюз, границата и въпросът за обединението не бяха от решаващо значение, а на десетилетната гражданска война между католиците и Протестантите в Северна Ирландия бе сложен край. Реалността на ЕС направи въпросът за принадлежността на района практически без значение.

Brexit обаче заплашва да извади духа от бутилката. Континентална Европа, където има много повече от това историческо гориво, трябва да проучи този опит и да преобърне европейския ред в своя най-добър интерес.

Европа през 21-и век ще се сблъска с нов световен ред. Старите европейски национални държави няма да могат да се справят с тази надпревара, ако не се обединят. И дори тогава ще са необходими огромни усилия, пише още Фишер.

Завръщането към славното минало е последното нещо, което ще помогне на европейците. Защото същността на миналото е, че всичко е свършило. Именно за това, а не на първо място за икономиката, се отнася и самият Brexit, заключава политикът.

По статията работи: Бойчо Попов
investor.bg


Warning: A non-numeric value encountered in /homepages/26/d574630909/htdocs/budilnik_wp/wp-content/themes/Newspaper/includes/wp_booster/td_block.php on line 353