В основата на тези планове, в които участва и канцлерът Олаф Шолц, са опасенията за сигурността на енергийните доставки в страната
Снимка: Bloomberg LP
Войната в Украйна доведе до немислимото в Германия – съзряване на планове във Федералното министерство на икономиката, които бяха немислими само допреди няколко седмици. Наскоро министърът на икономиката Роберт Хабек призова за първи етап от плана за извънредните ситуации с газа, тъй като се опасява от спиране на доставките на руска енергия. Според информация от правителствени кръгове, получена от Handelsblatt, обаче служители от министерството все още работят върху много по-обширни стъпки. Например, вътрешноведомствено се обмислят експроприация и национализация на германските дъщерни дружества на руските енергийни компании „Газпром” и „Роснефт”.
В основата на тези планове, в които участва и канцлерът Олаф Шолц, са опасенията за сигурността на доставките в Германия, както потвърждават няколко правителствени представители пред Handelsblatt. Федералното правителство иска в случай на затруднения на тези дружества да предотврати сериозно влошаване на енергийните доставки, които са от системно значение за Германия.
Gazprom Germania експлоатира големи съоръжения за съхранение на газ. На свой ред Rosneft Deutschland е ключов играч на пазарите на бензин, дизелово гориво и парафин като оператор на рафинерия. На германския енергиен пазар и двете дружества понастоящем са незаменими.
Въпреки това и двете компании могат да загубят базата си за бизнес. Като компании от енергийния сектор Rosneft Deutschland и Gazprom Germania са освободени от санкциите, наложени от Запада. Те обаче вече оказват пълно въздействие върху тях по други канали.
Gazprom Germania не е отговорил на запитването на Handelsblatt за коментар. Rosneft Deutschland заявява само, че не подлежи на санкции.
Опасността от „технически фалит” за двете дружества не може да бъде отхвърлена с лека ръка, казва вътрешен източник. Причината е логична – след влизането в сила на санкциите банките и бизнес партньорите се дистанцират от компании с руски собственици.
Наистина двата руски филиала генерират големи приходи, „дори плуват в пари”, както се изразява един вътрешен източник. Но след санкциите срещу Русия те са все по-обезпокоени. За да играят на сигурно, банките и бизнес партньорите на двете компании преизпълняват съществуващите правила. Вътрешните лица говорят за “свръхсъответствие”.
Особено податливи на това свръхстарание са компаниите, които поддържат бизнес контакти и в САЩ. Там режимът на санкции понякога е особено строг. Вътрешнофирени лица съобщават, че само няколко банки все още са готови да подкрепят Rosneft Germania. А малцината, които са останали, се борят със зъби и нокти срещу продължаването на бизнес отношенията. Вероятно в бъдеще ще може да се разчита само на „Газпромбанк“ в Люксембург.
Степента на зависимост на Германия прозира и от връзките ѝ с „Роснефт“. Само на компанията се падат 25% от бизнеса с рафинерии в Германия. Освен това, с 4000 клиенти в Германия, компанията е един от големите играчи в областта на търговията с петрол и логистиката на петрол. „Роснефт“ има особено силно присъствие в Източна Германия. Рафинерията ѝ в Шведт доставя 95% от бензина, дизеловото гориво, мазута и парафина за района на Берлин и Бранденбург.
Летището на Берлин също е директно свързано. „Без рафинерията нито един самолет не би излетял от Берлин, а в целия регион не би имал пожарни коли”, казва източник от бранша. Заводът е „абсолютно релевантен на системата”.
Германското правителство признава проблема. То вече е издало на “Роснефт” „Letter of Comfort”, с което Handelsblatt разполага. В него министерството удостоверява, че по негово мнение дружеството не е засегнато от санкциите. По-нататък министерството пише, че ако Rosneft Deutschland трябва да прекрати дейността си, това би имало „сериозни последици за националната сигурност на доставките”.
Но на практика банките и бизнес партньорите не се впечатляват от това. Те се дистанцират един след друг. Ето защо това федералното министерство на икономиката и технологиите обръща специално внимание на рафинерията в Шведт, 54% от която са собственост на Rosneft Deutschland.
През 2021 г. Rosneft Deutschland упражни правото си на първи купувач върху още 37,5%, които досега са собственост на Shell. Федералната картелна служба одобри сделката малко преди Русия да започне инвазията си в Украйна. Все още обаче липсва одобрението на Федералното министерство на икономиката.
Рафинерията преработва руски нефт, който идва директно от Русия в Шведт по тръбопровода „Дружба”. Ако руският петрол бъде спрян, последиците ще бъдат огромни. Рафинерията PCK е изцяло ориентирана към руски суров петрол, който е с високо съдържание на сяра. Преминаването към други видове нефт ще изисква скъпоструващи корекции.
Освен това не е ясно как петролът с друг произход би достигнал в големи количества до Шведт. Вярно е, че има тръбопровод за суров петрол, който води от Рощок до Шведт. В Рощок обаче няма нефтено пристанище, където да се обработват големи танкери. Няма тръбопроводна връзка с петролните пристанища в Хамбург или Ротердам.
Според вътрешни източници Федералното министерство на икономиката и технологиите от седмици работи интензивно по въпроса как да се гарантира продължаването на работата на рафинерията. Вътрешни източници смятат, че е изключително малко вероятно други петролни компании – като Shell или Exxon Mobil, които имат дялове в рафинерии в Германия – да се намесят. Тези компании са склонни да се оттеглят от бизнеса с рафинерии.
Частичната национализация при големи кризи не е нещо необичайно, както показа неотдавнашната коронавирусна криза, когато Lufthansa например попадна под защитния чадър на федералното правителство. По време на финансовата криза имаше и голямо държавно спасяване – това на Hypo Real Estate (HRE).
Сега обаче ситуацията е много по-трудна, тъй като става въпрос за чуждестранни дъщерни дружества, чиято страна на произход в момента води агресивна война срещу европейска държава. Въпреки това според правителствени кръгове HRE може да послужи като модел за национализация на руските дъщерни дружества. След като по време на финансовата криза федералното правителство вложи 100 милиарда евро в затъващата банка, то реши да я национализира принудително. Федералното правителство отправи оферта за придобиване към акционерите и заплаши с експроприация, ако те не я приемат.
Държавното участие в руските дъщерни дружества може да се осъществи по подобен начин. Така германската държава ще спасява дружествата с отделни решения за всеки отделен случай поради съществуващата им системна значимост. Но е възможен и вторият, още по-драстичен начин, както в казуса с HRE: заплаха за експроприация или дори действителна експроприация.
При този подход федералното правителство би могло да поеме дъщерните дружества и да ги включи във Фонда за икономическо стабилизиране (ФИС). Спасителният фонд бе създаден заради причинената от пандемията криза и може да национализира дружества, които се нуждаят от помощ. Досега обаче WSF беше запазен само за компаниите, пострадали от пандемията, но не и за компаниите, пострадали от войната в Украйна. Хабек иска да промени точно това. Преди няколко дни той пише писмо до федералния министър на финансите Кристиан Линднер, в което настоява за отваряне на WSF.
Хабек не само иска да направи фонда достъпен за затруднената германска енергийна индустрия, но и като цяло той да допринесе за „стабилизирането на икономически значими компании”, пише Хабек. А руските дъщерни дружества биха попаднали точно в това определение.
По статията работи: Бойчо Попов
investor.bg
