Експерт от “Оксфам”: Светът е в драматична ситуация заради задълбочаващото се неравенство

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
113
epa05111352 The World Economic Forum logo on a window is seen on the eve of the opening of the 46th Annual Meeting of the World Economic Forum, WEF, in Davos, Switzerland, 19 January 2016. The overarching theme of the meeting, which is expected to gather some 2,500 leading politicians, UN executives, heads of major corporations, NGO leaders and artists at the annual four-day gathering taking place from 20 to 23 January, is 'Mastering the Fourth Industrial Revolution'. EPA/JEAN-CHRISTOPHE BOTT

Пандемията от Covid-19 изостри редица глобални проблеми, които световните лидери ежегодно обсъждат по време на срещата си в швейцарския ски курорт Давос. Тази година обаче Световният икономически форум се проведе изцяло онлайн, като изгуби една от най-важните си функции, а именно да срещне на едно място лидерите. Независимо от това се чуха ключови послания за необходимостта от бързи и решителни действия не просто по овладяване на пандемията, но и на тревожни тенденции като все по-задълбочаващото се неравенство по света и климатичните промени. Ще бъде ли пандемията катализаторът на промяна или отново богатите ще стават по-богати, а бедните – по-бедни?

Без ръкостискания, емблематични семейни снимки или директни послания, отправени лице в лице между лидерите, но с много политически заряд. Така прозвуча тазгодишният онлайн форум Давос, където чухме от руския президент Владимир Путин, че светът е изправен пред тотален срив и война на всички срещу всички. Китайският лидер Си Цзинпин ни предложи да ценим разнообразието и да не поставяме стигма върху идеологията на Пекин, а председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ни напомни за тежко болната екосистема на нашата планета.

“Винаги е така, когато слушаме посланията на световните лидери. От икономическа гледна точка за мен е важно, че бяха направени редица фискални стимули и също, че централните банки държат „хлабава” парична политика, чрез която също осигуряват ресурс за икономиката. Важно е, че огромните стимули, които видяхме през 2020-та година, продължават и през настоящата”. Коментира в интервю за „Събота 150” Самюел Майли от Центъра за икономически и бизнес проучвания в Лондон. По думите му – това е сигурният път да съхраним това, което можем от икономиката и да подкрепим здравословното ѝ възстановяване, макар и това да е с цената на по-голямо задлъжняване на икономиките.

Изправени ли сме пред дългова криза?

“По отношение на трупането на дългове и доколко това представлява проблем, трябва да погледем към всяка отделна страна. В Европа има такива, които страдаха от този проблем съвсем в близкото минало. Това е причината те да имат много крехки икономики и винаги високите нива на задлъжнялост да са основен проблем, когато политиците вземат икономически решения. В Европа трябва да се гледа много внимателно на покачването на нивата на дълг и също така стриктно да се следи парите, които се заемат от пазарите, да отиват за „здравословни” разходи”.

Извън политическите послания, по традиция неправителствената организация “Оксфам” представи глобалната ситуация в числа – 10-имата най-богати хора по света са спечелили достатъчно от началото на пандемията, за да платят ваксина на всеки един човек по света, припомни в интервю за „Събота 150” Киара Путатуро – съветник по въпросите на данъците и неравенството в “Оксфам”:

“Ако погледнем отражението й върху най-богатата и най-бедната част от хората, ще видим огромна разлика. В доклада я изразяваме в числа. Например – съвкупното богатство на десетимата най-богати в света се увеличава с около половин трилион долара от началото на пандемията. Друго наше изчисление показва, че хилядата най-богати могат да се върнат към предпандемичните нива на благосъстоянието си за девет месеца. Казано по друг начин, те вече са го направили. Най-бедните обаче ще могат да върнат нивата на доходите си преди пандемията за повече от десетилетие”.

Коментира експертът от “Оксфам”, според която:

“За първи път, откакто събираме информация за неравенството по света и между страните, то нараства във всички държави. Изправени сме пред много спешна ситуация. Също така тази криза много ясно ни показа как неравенството се развива в отделните групи, ако ги разделим по пол, възраст и раса.

От началото на кризата ние вече бяхме в много проблематична ситуация, което също е отбелязано в доклада ни. Достатъчно е само да си помислим, че повече от три милиарда души по света нямат достъп до медицински услуги – това са данни от предкризисния период. Три четвърти от работниците нямат социални права, които да ги защитят в тази ситуация”.

Като към тази картина добавим изключително неравните шансове за достъп до образование, което също сериозно пострада заради Covid кризата – особено в бедните държави, трябва да осъзнаем, че светът наистина е изправен пред много сериозен риск, категорична е Путатуро. Самюел Майли е съгласен с тезата й, но е категоричен, че за да решим част от дългосрочните проблеми, първо трябва да се справим с краткосрочните.

“Всички тези примери демонстрират краткосрочния риск от задълбочаване на неравенството. На въпроса как трябва да се предпазим от този риск, бих отговорил, че трябва да има честно разпределение на ваксините по света. Процесът трябва да тече гладко и на ниво всяка отделна страна, а правителствата трябва да продължават да подпомагат най-уязвимите сектори, докато кризата приключи”.

Теза, която чухме и от икономистите в Международния валутен фонд, който обаче подобри минимално прогнозата си за тазгодишния растеж на световната икономика – до 5,5 на сто или с 0,3 процентни пункта.

“Въпреки че последните прогнози на Международния валутен фонд са малко по-оптимистични, предизвикателствата пред икономиката остават същите, каквито бяха и през 2020-та година. Пандемията от Ковид-19 достига нови рекорди в западната част от света, като броят на заразените и починалите става все по-висок. Ограничителните мерки, въведени срещу пандемията, са в сила на много места по света и това прави бизнес активността много ниска. Това е краткосрочно предизвикателство, но ако погледнем по-далеч, ще видим, че редица бизнеси затвориха завинаги като резултат от мерките. Други не работят повече от година и понасят наистина много тежък удар”.

И те трябва да получат подкрепа, но ако в бизнеса им има още живот, категоричен е Майли:

“Казусът със „зомби компаниите” не означава, че не трябва да има фискални стимули, а че трябва да има адекватни мерки и оценка на ефективността. Казвам всичко това с ясното съзнание, че това е много трудна задача”.

Чийто резултат – независимо дали е успешен, или – не, води до много сериозно задлъжняване на държавите. Неизбежна тенденция, в която можем да намерим и позитивен елемент, според Киара Путатуро:

“Наблюдаваме, че в Европа се инвестира огромна сума пари за овладяване на кризата. За първи път страните – членки постигнаха съгласие, за да изтеглят общ дълг. От тази гледна точка кризата провокира феномен, който бе немислим преди нея. Въпреки всичко в отделни държави се отчитат доста големи проблеми, които произтичат от състоянието на здравните им системи и факта, че в тях не е инвестирано достатъчно.

Извън Европейския съюз виждаме някои иновативни подходи и то не само в здравеопазването, но и при данъците. Например Аржентина въведе временен солидарен налог за богатите. Той засяга само населението с най-голямо благосъстояние, а постъпленията от него се използват за подкрепа на здравната система и икономическото възстановяване. Ние наистина приветстваме подобен подход и бихме се радвали да го видим и в други държави”.

От “Оксфам” виждат в дългосрочен план решението на много проблеми във въвеждането на прогресивна скала или надграждането ѝ, така че най-богатите хора в света да подпомогнат по-сериозно създаването на стабилна икономика, основана на зелените политики, но виждат и тук опасност.

“Трябва да инвестираме в нисковъглеродните производства и да подпомогнем промяната във фосилно зависимите сектори. Също така е необходимо да помислим за ефекта от преминаването към по-щадящи околната среда индустрии за заетите в тях от гледна точка на неравенството. Именно този аспект трябва да имаме в съзнанието си, когато въвеждаме общи екологични данъци. И тук е необходима прогресивна скала, чрез която да защитим най-бедните”. Коментира Киара Путатуро. И тя, и Самюел Майли са убедени, че по-екологичната икономика е тази на бъдещето и сега е шансът да направим решителна крачка към нея. В противен случай климатичната катастрофа би довела до щети, които са в пъти по-големи от нанесените от Ковид-19 или за онези от хората, които не вярват в глобалното затопляне – щети, заради които след години в прекрасния зимен курорт Давос няма да могат да се карат ски.
bnr.bg

Подкрепете инициативата за построяване на български Православен храм в Лондон!