Bank of England иска 1 млн. души обратно на работа

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
154

Недостигът на работна ръка във Великобритания е сред най-острите измежду богатите държави. И за решаването на проблема не помага дори увеличението на заплащането.

Това поставя в сериозен риск широката икономика на страната. Защото невъзможността да се осигури персонал в отделни сектори заплашва да ограничи скоростта на възстановяване на стопанството след отмяната на пандемичните карантини. По-високите възнаграждения пък означават, че “Бенк ъф Инглънд” може да се сбъска с по-дълготрайна от предпочитанията и очаквания й инфлация, която трябва да овладее.

Проблемът изглежда по-остър на Острова отколкото в Съединените щати и еврозоната, споделят официални представители на Английската централна банка, защото влиянието на BREXIT се сблъска с пандемията. Още преди появата на вариант “Омикрон” на COVID-19 Организацията за икономическо сътрудничество и развитие предупреди, че упоритият недостиг на работна ръка в Обединеното кралство може да забави прогнозирания най-висок сред държавите от Г-7 икономическия растеж.

Заплахата от инфлация на доходите помага да се обяснят очакванията, че “Бенк ъф Инглънд” ще повиши лихвените проценти преди Федеарлния резерв.

Паричният стратег на английската институция Майкъл Сондърс, който на съвещанието през ноември бе сред малцинството гласували за повишение на лихвите, отхвърли през миналата седмица официалната банкова прогноза, че ръстът на заплатите ще падне от 4.5% до около 2% през идната година. В интервю за медиите той коментира, че е по-вероятно трудовите възнаграждения да скочат през 2022-а заради оскъдния пазар на труда. Заместник председателят на “Бенк ъф Инглънд” – Бен Броудбент, пък беше доста по-обран и заяви в началото на седмицата, че недостигът на кадри продължава да оказва “възходящ натиск върху заплатите”.

Големият въпрос за централните банкери е дали по-високите възнаграждения ще върнат хората на работа, за да се попълнят вакантните 1.3 млн. работни места.

Той е ключов, защото половин милион работници буквално са се изпарили от началото на пандемията, а официалното отделяне на Острова от Европейския съюз е пресушило притока на работна ръка от Континента.

По оценка на Института за изучаване на заетостта, ако не е имало пандемия, пазарът на труда е щял да разполага с близо 900 хил. работници. Този брой е почти 3% от предпандемичната работна сила и не се отличава драстично от съществуващите ваканции, посочва директорът на института Тони Уилсън.

Изключително важно е дали компаниите ще успеят да върнат новите “неактивни” обратно на работ. Ако това се случи, натискът от по-високите заплати ще бъде преодолян. “Бенк ъф Инглънд” твърди, че тази динамика ще определи политиката й, а министерството на фианнсите също следи внимателно развитието на събитията.

Във Великобритания има около 200 хил. по-малко граждани на ЕС, по оценка на официалната статистика и нови 360 хил. лица под 65-годишна възраст, които нито работят нито си търсят работа. На всичко отгоре работната сила би трябвало да се е увеличила с около 300 хил. души, ако се е запазил предпандемичният тренд. Независими анализи на Уилсън и на паричните стратези на “Бенк ъф Инглънд” – Сондърс и Джонатан Хаскъл, пък показват, че мнозинството от напусналите пазара на труда трудно биха се върнали, което ще увеличи възходящото движение на заплащането.

От февруари 2020-а нови 60 хил. души под пенсионна възраст са обявили, че се пенсионират, а почти 150 хил. в момента са “в дългосрочен отпуск по болест”. Продължителното нашествие на COVID-19 с различните му варианти пък е докарал депресии или отчаяние на други 20 хил. лица в трудоспособна възраст. И работодателите вероятно ще трява да се борят да върнат обратно някои от тези 230 хил. бивши работници.

Надежда има.

Най-големият ръст на бездействащите след избухването на пандемията е бил сред младите, като броят на студентите се е увеличил с цели 230 хиляди. От тях само 28% работят срещу 35% преди финансовата криза от 2008-а. Ако компаниите положат по-упорити усилия да потърсят служители от учещите в университетите 3 млн. студенти, те биха могли да убедят поне 200 хил. от тях да започнат работа, смята Уилсън.

Налице са и няколко стотин хиляди повече лица отколкото преди COVID-19 от групата на търсещите интензивно работа с универсални кредити. Което ги излага на сериозна опасност да загубят някои от социалните си придобивки, ако не започнат да работят и по този начин да попълнят вакантните места. Официалните данни показват, че мнозинството от тях не са обвързани, което ще ги улесни да се преместят там където ги наемат.

Тези разсъждения обаче в никакъв случай не означават, че надеждите ще се сбъднат, защото голяма част от безработните със сигурност няма да приемат каквато и да е работна позиция.
banker.bg

Подкрепете инициативата за построяване на български Православен храм в Лондон!