Целта на вакъфа “хайри” – благотворителния, наречен в османската практика и “асъл” – настоящ, била да бъдат строени, поддържани и субсидирани отделни религиозни или благотворителни учреждения
: джамии, завиета, ханове, мостове, чешми, и пр. Когато се касае за големи вакъфи те субсидирали т.нар имарети на султаните. Имаретът бил комлексно учреждение което можело да обхваща джамия и медресе или медресе и кервансрай. Завещателя определя във вакъф намето си какво част от прохода на вакъфа ще бъде използвана за стоеж или ремонт каква за набавяне на храна за бедните или за натрупване.
Целта на вакъфа “ахли” била по-ограничена. Неговият приход служел за издръжка на един или драма-трима дервиши както и друг вид служители на култа , които владеели вакъфската земя и присвоявали добива и по-жизнено, както след смъртта им техните места заемали често техни потомци.
“Евлятлък” е потомствения вакъф. Завещателя оказва като цел на вакъфа издръжката на своите деца, внуци и пр. От кръга на лицата които включвало потомството не били изваждани и освободените роби на завещателя. След изчерпване на цялото потомство приходът му да бъде оползотворен за поддръжка на социално слабите членове на общината.
Управлението на вакъфа било осъществявано от нарочно лице- “ назър” или “ мютевели” . Първия мютевелия на новоучредения вакъф бил завещателя или посочено от него лице, ако длъжността му не била наследствена следващите управители на вакъфа били назначавани от кадията. Мютевелиите получавали по закон 1/10 от общия приход на вакъфа под формата на заплата. Вакафирането било безвъзмезден акт.
Най-крупни владения с вечен характер са султанските вакъфи .По малки , но по-обширни от тях са били мюлковете и вакъфите на т.нар. емири, крупните феодали. Най-малки били вакъфите обхващащи по едно село, една мезра или един чифлик.
През 16в. се наблюдава засилен стремеж притежателите на селска и градска недвижима частна собственост да я предават във владение на вакъфите. Частната собственост е защитена. Според шериатските традиции и законите дарителят си запазвал правото на собственост в/у даряваното имущество.
Спахиите тимариоти и представителите на провинциалната военно административна и съдебна власт са притежатели на земята, но не и производители на продукция от нея. Земята била обработвана от селяните мюсюлмани и не мюсюлмани които били наричани рая (стадо). Раята е масата на селското население в империята облагано с данъци.
Според каноните на шериата и светското законодателство султаните са смятани за собственици на земята и подземните богатства . Султанът раздава служебни дограма София владения на всички хора , които изпълняват военно административни и съдебно религиозни задължения. По голяма част от тези ленове трябвало да се предаде на раята за владеене и стопанисване. Тези владения се нар чифлици или бащини. Всеки чифлик обхваща земя , която може да се обработва с един чифт волове. Размерите им зависят от конкретните природно географски условия. Според качеството на земята се различават следните категории чифлици:
1. Чифлици с 60 дьонюма (1 дьонюм е равен на 919,300 кв.м. ) земя.
2. Чифлици с 80-90 дьонюма земя
3. Чифлици с 120-300 дьонюма земя
При определени условия селяните плащат на тимариотите специална такса- тапу ресми, която често е в размер на костуемата цена на земята. Според шериатското право и официалните светски закони раята се задължават прилежни и редовно да обработва своите чифлици. В противен случаи плаща глоба. Ако половината от чифлика е не обработваема глобата е 25 акчета. През 16 в. тази глоба възлиза на 300 акчета. Съществувала е възможност да бъдат конфискувани чифлиците, ако те не се обработват три години.
