“Кесаревото кесарю, а Божието Богу“ (Марк 12:17)

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
150

 
През последните седмици в българското православно общество в Отечеството ни, тече разгорещена полемика дали правителството следва да затвори Храмовете за богомолци докато трае “биологичната” война. Отправят се и призиви към Св. Синод на БПЦ сам да стори това.

Разбира се от гледва точка на социалната психология, не може да не възникне въпросът, какъв друг дебат се подменя по този начин. И може да назовем няколко теми, но Църковната хроника на лидера на българския медиен пазар на Острова, вестник “БУДИЛНИК” винаги е държала сметка, че би ангажирала Светата ни Църква, ако ги сподели на глас. Защото за разлика от държавата, в която живеем, където Монархът е “пазител на вярата” и глава на поместната Църква, т.н. “Димитровска” Конституция на НРБ от 1947г. преустановява както близо 1,300-годишната монархична традиция, така и връзката на Църквата с монарха и държавата, като я “отделя” от нея. Така, че не без основание г-н г-н премиера се свени да не изпрати полиция, която подобно на ОФ- патрули през втората половина на миналия век, да следи притока на богомолци към храмовете.

Затова и нашият архиерей дядо +Антоний в изявите си, от името на БПЦ, пред медиите застъпва тезата, че както следва да се съобразим с препоръките на държавната власт, така и не можем да върнем желаещите от Храма: “кесаревото кесарю, а Божието Богу“ (Марк 12:17).

Тук не става дума за онези наши събратя, които смирено влизат в легационния параклис всяка неделя, за да участват в Светата Божествена литургия – помагал съм и на архиерея, и на отеца да ги причастяват, и зная с какво благоволение пристъпят към него. Не става и дума за нашите майки, които дори в онези времена, са ни завели за първи път в Девически метох на праздника на Света Богородица (защото за бащите ни е било неблагонадеждно да го сторят). Тяхната вяра ще ги спаси! Става дума за тези, които дойдоха в храма след 1989г., за да си вземат върбови клонки, да “минават” под масата или да го обикалят и задължително да си запалят свещицата от първосвещеника, а и да кръщават детето си (ако е възможно поне в Рилския манастир), но да не го пускат на църковно училище, за да не стане вярващ?! – към тях е нашия призив: „Не изкушавай Господ, твоя Бог“. Не застрашавай живота именно на онези, които с вяра са пристъпили към Него. Светата ни Църква всъщност намери мъдро, но практично решение: не раздаде клонки на Цветница, отпусна минаването под плащеницата на Разпети Петък и се отказа от пренасянето на Свещения огън за праздника – и с това по естествен път отся едните от другите.

Защото за онези от нас, за които блаженопочившия дядо + Симеон (от края на земния път на когото са изпълниха 4 години тази седмица) казваше: “Само вяра да имаш, ти стига, Емиле! Бог е любов!” „Където са двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях“ (Мат. 18:19-20).
И нека, превърнали своя дом в храм, било в съграден параклис, било в нишата пред иконата на нашия закрилник Св. Йоан Рилски Чудотворец, да молителствуваме пред Него, за да изречем в Пасхалната нощ радостния възглас:

“Христос Воскресе! Воистина Воскресе!”

Бел.ред.: рубриката се списва от ас. проф. архиип. Емил Зарков –на финансовата комисия на Западно- и Средноевропейската епархия председател, той и епархийски финансов ревизор, honorary fellow chartered certified accountant и секретар-настоятел на Българската православна църква в Англия и Уелс

Подкрепете развитието на българската независима медия на Острова!