Време е САЩ да се намесят в споровете между Великобритания и Франция

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
167

Противопоставянето между Лондон и Париж изправя пред риск целия Запад

Снимка: Bloomberg

Тази седмица Борис Джонсън има за цел да обедини света срещу изменението на климата. Но британският премиер влезе в климатичната конференция на ООН (COP26), разсеян от ожесточения спор с Франция за рибарството, пише Гидиън Рахмън за Financial Times.

Критиките и съперничеството между Великобритания и Франция се превръщат в сериозен международен проблем. Срещата на високо равнище на Г-7 през юни се проведе на фона на друг френско-британски спор – тогава за Северна Ирландия.

Всяко дребно разногласие между двете страни сякаш ескалира в размяна на заплахи и обиди. Основният проблем не е рибарството или Северна Ирландия, а Брекзит. Казано просто, Джонсън има нужда разводът с ЕС да успее, а френският президент Еманюел Макрон – да се провали.

Изтекло писмо от премиера на Франция Жан Кастекс до Европейската комисия сочи, че е важно да се демонстрира на европейското обществено мнение, че разходите за напускане на съюза от Великобритания са по-големи от оставането ѝ в него. Британците разглеждат това като доказателство, че Париж се стреми да накаже Великобритания за Брекзит. Французите твърдят, че това е умишлено погрешно тълкуване.

Желанието на правителството на Обединеното кралство да придаде възможно най-лошия имидж на писмото е показателно. Въпреки че Джонсън е в подем след успешната конференция на Консервативната партия, социологическите проучвания показват, че британската общественост стига до извода, че Брекзит е бил грешка. В отговор на въпроса „Гледайки назад, мислите ли, че Великобритания бе права да напусне ЕС“, 38 процента отговорят с да, а 49 процента – с не. Друго скорошна анкета показа, че според 53% Брекзит е довел до по-високи цени.

Тези промени в обществените нагласи могат да доведат до проблеми за Джонсън, особено ако инфлацията и различните видове недостиг в икономиката се влошат през зимата. Това прави сблъсъка с Макрон твърде примамлив. Ако французите изпълнят заплахата за забавяне на трафика на британски стоки през пристанищата на Ламанша, за всеки последващ недостиг може да бъдат обвинени по-скоро проклетите французи, отколкото присъщите дефекти на Брекзит.

Британското правителство изглежда също така се готви да направи едностранни промени в протокола за Северна Ирландия, който беше част от сделката за Брекзит. Спорът с Франция може да позволи на Джонсън да твърди, че тези промени са отговор на френската непреклонност, а не акт на недобросъвестност от страна на Великобритания.

Макрон, подобно на Джонсън, е под силен политически натиск. Предстоят му президентски избори през април. Ерик Земур, изгряващата звезда на крайната десница, многократно заявява, че „англичаните спечелиха битката за Брекзит“. Макрон трябва да обори тази представа.

Сключването на споразумението Aukus – тайно договорен пакт за сигурност между Австралия, Обединеното кралство и САЩ – бе тежък удар за Франция. Един американски представител заяви: „Франция вярваше, че Брекзит е направил Великобритания ирелевантна и че ние ще заобиколим Лондон. Тогава те откриха, че сме сключили тайна сделка с британците зад гърба им.” Гневът на Франция беше подсилен от загубата на скъп отбранителен договор с Австралия (за доставка на подводници – бел. прев.)

Натискът, на който е поставено правителството на Макрон, се отразява в леко истеричния тон на някои скорошни изявления. Клеман Бон, френският министър за Европа, заяви, че единственият език, който британците разбират, е силата.
Очевидно трябва да се направи нещо, за да се намали това напрежение по начин, който ще продължи повече от няколко седмици. Бен Джуда от Атлантическия съвет, който е с двойно френско-британско гражданство, направи творческото предложение двете страни да сформират съвместна комисия от високопоставени лица, които да работят по план за помирение. В един идеален свят подобна инициатива може да проправи пътя за нов двустранен договор като този от 1904 г., който сложи край на предишния кръг от британско-френско съперничество.
Но нито Лондон, нито Париж изглеждат готови да оправят нещата. Питър Рикитс, бивш британски посланик в Париж, прогнозира, че ще има още няколко години на взаимни атаки, преди отношенията да се подобрят.

Западният алианс не може да си позволи това. Отровата между Обединеното кралство и Франция може да се разпространи и зарази НАТО, Г-7 и международните преговори по всичко – от изменението на климата до търговията.

Търканията между Обединеното кралство и Франция също така затрудняват формирането на общи западни позиции в споровете с Китай и Русия. Томас Райт от института Брукингс се тревожи, че Великобритания и Франция рискуват да се превърнат в „Япония и Южна Корея на Европа“ – два други близки американски съюзника, които също са яростни съперници.

В Азия САЩ се опитаха да изградят мостове между Токио и Сеул. Може би е време сега Вашингтон да изиграе същата роля между Лондон и Париж. Американците трябва да потушат илюзиите и на двете страни. Британците трябва да разберат, че САЩ виждат ЕС като решителен партньор и няма да пренебрегнат Брюксел в полза на „англосферата“. Французите трябва да приемат, че САЩ се нуждаят от отделената от ЕС Великобритания и няма да я третират като държава единак.

Способността на Америка да играе ролята на честен посредник се усложнява от Aukus. Но Байдън изглежда наистина се разкайва за неприятната изненада на Франция с това споразумение и бързо предприе действия, за да поправи нещата.

Фактът, че и Макрон, и Джонсън видимо ценят близките си отношения с Байдън, дава възможност на САЩ. За да използват езика на медиацията, американците трябва да „предприемат интервенция“. Те трябва да се опитат да убедят британците и французите да загърбят най-крайните си заплахи и да работят заедно в името на собствения си интерес и този на по-широкия запад.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Виктория Тошкова
investor.bg

Подкрепете инициативата за построяване на български Православен храм в Лондон!