След години на конфликти, лозунги и политическо позьорство, Великобритания и Европейският съюз най-сетне правят стъпка към по-прагматични отношения. Последната среща в Ланкастър Хаус в Лондон постави основата на ново сътрудничество в сфери като сигурност, енергетика и селско стопанство, макар и с много неясноти и предстоящи преговори.
От 2016 г. насам Брекзит затрудни търговията с ЕС, отслаби сътрудничеството в отбраната и направи Великобритания по-уязвима на глобални кризи. В сегашната геополитическа ситуация — с войната в Украйна, разпада на свободната търговия и нестабилния Вашингтон — нуждата от нови договорености е належаща.
Въпреки някои символични жестове и политическа реторика, ЕС държи силните карти — Великобритания търси отстъпки по земеделие и отбрана, но не получава нищо официално в замяна. Въпреки това Лондон показва изненадваща готовност за компромиси, включително споразумения за динамично съгласуване с правилата на ЕС в селското стопанство и енергетиката.
Много от т.нар. „възможности след Брекзит“, включително регулаторната свобода, се оказаха илюзорни. Политическата реторика не се реализира в политики. Британските политици често се оплакваха от ЕС, но не предложиха ефективни алтернативи.
Същевременно новата реалност изисква от ЕС също да преразгледа своята позиция – особено в областта на сигурността, където Великобритания остава ключов партньор. Въпросът е дали Съюзът може да надмине твърдите разделения между членове и нечленове, и да приеме по-гъвкав подход.
Новият подход на премиера Киър Стармър съчетава сътрудничество с ЕС в стратегически сектори и независимост в области като финанси и технологии. Но с отслабването на подкрепата за глобализация и опасността от оттегляне на САЩ от ангажименти към Европа, Лондон е изправен пред трудни избори между Брюксел и Вашингтон.
Срещата в Ланкастър Хаус показа, че дебатът „Брекзит – да или не“ вече е в миналото. Време е Великобритания и ЕС да се съсредоточат върху това как да работят заедно в новата глобална реалност — не с лозунги, а с решения.
